Решение № 16481 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4536/2011 г.

ВАСI отделение13.12.2011 г.докладчик Емилия Миткова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308/14.02.2011 г., постановено по адм. д. № 862/08 г., по описа на Административен съд, гр. Варна Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 16481 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4536/2011 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "СЕСИНОКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, чрез пълномощника си адв. Ж. Попова, срещу решение № 308/14.02.2011 г., постановено по адм. д. № 862/08 г., по описа на Административен съд, гр. Варна /АС/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2700777/15.01.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с Решение № 84/24.03.2008 г. на зам.- директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, обосноваващи посочените основания, касаторът моли решението да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, като бъде отменен обжалвания пред първоинстанционния съд РА и отхвърлена подадената жалба против РА. Ответникът по касационната жалба - директора на дирекция Обжалване и управление на изпълнението гр. Варна, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил РА № 2700777/15.01.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Шумен, потвърден с Решение № 84/24.03.2008 г. на зам.-директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Сесинокс" ЕООД за данъчни периоди м. 04 и м. 11 2005 г. и м. 01, м. 02, м. 03 2006 г. са определени допълнителни данъчни задължения в резултат на непризнато право на данъчен кредит, общо в размер на 22036.92 лв. главница и лихва в размер на 6261.87 лв. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. От фактическа страна съдът е приел, че в хода на ревизията е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 04 и м. 11.2005 г. и за д. п. м. 01, 02 и м. 03 2006 г. по доставки на "Цим Ферм" ЕООД, с предмет - кранове, ел. вентил, колена, ред. винтил; и по доставки на "Агро Елит" ЕООД, с предмет на доставка - вентил, болтове, гайки, набивки, работен костюм. По отношение на доставчика "Цим Ферм" ЕООД, съдът е приел, че данъкът е начислен по реда на чл. 55 от ЗДДС (отм.) и платен по ДДС "сметка". Като предходни доставчици на стоките са посочени - "Елеганс" ЕООД "Кис ко" ЕООД и "Асеновец" ЕООД. На "Кис ко" ЕООД е връчено ИПДПОЗЛ по реда на чл. 32 от ДОПК, поради ненамиране на адреса на управление представляващия на дружеството или негов представител При извършената проверка в информационния масив на НАП гр. Шумен е установено, че за периода м. 04.2005 г. дружеството е посочило в дневника за покупки ползван данъчен кредит по фактури от "Репет" ООД. След извършена проверка е установено, че "Репет" ООД не е издало фактури за доставки на "Кис ко" ЕООД. От предходния доставчик "Асеновец" ЕООД в хода на ревизията са представени исканите документи от които е установено, че данъка е начислен и платен по "ДДС-сметка". Като предходен доставчик на "Асеновец" ООД е посочен СД "Етика Минев и сие", от което в хода на ревизията не са представени документи досежно реално осъществени доставки. Посочените доставчици на СД "Етика Минев и сие" - "Илком" ООД, "Борива" ООД, "Слим Консулт" ЕООД са ползвали данъчен кредит по фактури издадени от "Вале 97" ООД, за което е установено след проверка в информационния масив на НАП - гр. Шумен, че е ползвало данъчен кредит по фактури които не съществуват. Относно предходния доставчик "Елеганс" ООД е установено, че в законоустановения срок не са представени изисканите документи. Относно доставчика "Агро Елит" ЕООД е установено, че исканите документи са представени, като данъка е начислен по реда на чл. 55 от ЗДДС и е платен по ДДС сметка на доставчика. Като предходни доставчици са посочени "Елеганс" ЕООД и "Слим консулт" ЕООД. При извършена насрещна проверка на "Слим консулт" ЕООД и "Елеганс" ЕООД е установено, че не може да се определи произхода на доставките, както и че не са налице доказателства за извършени реални доставки, поради което и на основание чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 65, ал. 4, т. 4, чл. 6 от ЗДДС и чл. 25 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Агро Елит" ЕООД за данъчен период м. 04.2005 г. Подробно съдът е обсъдил приетата по делото ССЕ, неоспорена от страните, от която се установява, че след проверка в счетоводството на доставчика "Цим ферм" ЕООД и на документи по доставки, по които изпълнител е жалбоподателят "Сесинокс" ЕООД по-голямата част от доставките са единствени за жалбоподателя и няма други покупки от други доставчици, като част от доставките са осъществявани по заявка на клиента на жалбоподателя и наличността им към момента на съответната доставка е 0. Веднага след покупката стоката е реализирана на съответния клиент. Установено е, че основен доставчик на жалбоподателя е "Цим ферм" ЕООД. След анализ на предоставените документи от крайните потребители на стоките в. л. е заключило, че стоките по представените фактури са получени и надлежно заприходени и осчетоводени в тези фирми, като е посочен доставчик "Сесинокс" ЕООД. Разчетите по описаните фактури са изцяло платени в брой и основно по банков път. Стоките доставени по процесните фактури на "Цим ферм" ЕООД са тъждествени с тези на последващите доставки на описаните клиенти с изключение на продажбите на "Ети 97" ООД. Процесните стоки са превозвани с лек автомобил от управителя на жалбоподателя. Стоките предмет на доставките са заведени в съответните сметки на доставчиците като вземане от клиент по с/ка 411 с брутната сума на фактурата; признаване на приход по с/ки 702 с дан. основа на фактурата; като задължение към бюджета - по с/ка 4532 с начисления ДДС. От оборотните ведомости на доставчика се установявало, че освен дебитни обороти има и кредитни такива, което означава изписване на стоката и нейната продажба, но по тази ведомост не може да се установи дали има идентичност на стоките, които са получени и които са изписани. Съдът е осъдил и приетите по делото РД и РА на предходен доставчик "Елеганс" ЕООД, както и РД и РА на доставчиците "Агро елит" ЕООД и "Цим ферм" ЕООД. При така установеното от правна страна съдът е приел, че законосъобразно от органа по приходите е прието, наличие на нереалност на процесните доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) както и липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.), поради което и на основание чл. 63 и чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.), във вр. с чл. 65, ал. 4, т. 4, чл. 6 от ЗДДС (отм.) и чл. 24 от ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит за процесните данъчни периоди. До този извод съдът е достигнал като е приел, че за прехвърляне собствеността върху процесната стока, следва да се представи приемателно-предавателни протокол, стокови разписки, доказателства за претегляне, транспортни документи и т. н. В конкретния случай е установено, че при извършените насрещни проверки на предходните доставчици "Елеганс" ЕООД, "Кис ко" ЕООД "Слим консулт" ЕООД не са представени доказателства, от които да е установено извършване на доставки на такъв вид стоки, които доставчикът е продал на "Сесинокс" ЕООД. Не са представени и доказателства за наличие на материална и кадрова обезпеченост на доставчиците. От представените РД и РА на преките доставчици е видно, че за същите данъчни периоди е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по доставки от доставчици "Кис ко" ЕООД, "Елеганс" ЕООД, "Слим консулт" ЕООД. Не са представени доказателства както в ревизионното, така и в съдебното производство за извършен транспорта на стоките и тяхното съхранение. Не е посочен обект/адрес, където е разтоварена стоката, нито копия от пътни листи, товарителници, данни за лицата осъществило превоза, не са декларирани обекти на дружеството - складове и търговски обекти, действащи през периода на доставките. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че преките доставчиците на касатора "Агро елит" ЕООД и "Цим ферм" ЕООД са издали процесните фактури, начислили са данъка като задължение към бюджета по реда на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и данъка е платен по ДДС сметка на доставчика. Други доказателства за предаване на процесните стоки, за транспортирането им и за съхранението им, не са представени от доставчиците. Основанието за отказа на правото на данъчен кредит е разпоредбата на основание чл. 63 и чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.), във вр. с чл. 65, ал. 4, т. 4, чл. 6 от същия закон. Установено е, че при извършените насрещни проверки на предходните доставчици "Елеганс" ЕООД, "Кис ко" ЕООД "Слим консулт" ЕООД, не са представени доказателства, от които да е установено извършване на доставки на такъв вид стоки. От предходния доставчик "Асеновец" ЕООД в хода на ревизията са представени исканите документи от които е установено, че данъка е начислен и платен по "ДДС-сметка", като от предходния му доставчик СД "Етика Минев и сие", не са представени документи досежно реално осъществени доставки. Настоящата инстанция намира за неоснователен довода в касационната жалба за липса на предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Тълкуването на разпоредбите на чл. 64 и 65 от ЗДДС налага извода, че за да възникне право на данъчен кредит за получателя на доставките следва да са изпълнени всички кумулативни условия по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС и да не е налице някое от обстоятелствата по чл. 65 от ЗДДС. В конкретния случай няма спор, че по отношение на преките доставчици не са изпълнени всички условия по чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, а именно изискването за реалност на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). По отношение на предходните доставчици са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), тъй като същите не са представили доказателства от значение за определянето на данъчните задължения в указания им от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Както правилно е приел АС, реалността на доставката не се доказва с плащането на цената и осчетоводяването при доставчика. Наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. В случая не са представени доказателства за предаване на процесните стоки, за транспортирането им и за съхраняването им, поради което е неоснователен довода в касационната жалба за неправилност на решението досежно тези изводи на съда. Действително заприходяването на стоката при получателя и последващата й реализация установява факта на получаване на стоката от касатора, но не установява, че именно от процесните доставчици същата е получена, чрез прехвърляне на собствеността върху вещите, в който случай настъпва данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗДДС (отм.), респективно изискуемост на данъка. Неоснователен е довода за липса на корекции в частта на начисления ДДС при извършена ревизия на преките доставчици и издадените въз основа на констатациите РА, тъй като ревизиите са извършени при проверка законосъобразно упражнено право на приспадане на данъчен кредит, т. е. досежно получаване на доставки. В тази насока следва да бъде посочено, че ревизията на "Агро елит" ЕООД е при условията на чл. 122, ал. 1, т. 3 от ДОПК. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК