Решение № 12102 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16161/2010 г.

Решение № 12102 от 29.09.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16161/2010 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационни жалби от Тодор Костадинов Киров чрез пълномощника му - адвокат Румен Величков и от Тодор Атанасов Парашкевов чрез пълномощника му - адв. Тинка Узунова против решение № 1796 от 27.08.2010 г. по адм. дело № 2043/2008 г. на Варненския административен съд. С него са отхвърлени, като неоснователни жалбите им против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дърбавата", землище Виница, община Варна относно имоти № 1279 и № 1280. Със същото решение всеки един от двамата жалбоподатели е осъден да заплати на ответната страна и бившите ползватели, като заинтересовани страни съдебните разноски. Правят се доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По делото е подадена и касационна жалба, имаща характер на частна жалба от Тодор Атанасов Парашкевов срещу определение № 5600 от 25.10.2010 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 от ГПК. С него Тодор Костадинов Киров и Тодор Атанасов Парашкевов са осъдени всеки един от тях да заплати на Александър Никилов Панов още по 150 лева - адвокатско възнаграждение. Областният управител изразява становище за неоснователност на жалбите. Заинтересованите страни Тихомир Любенов Попов и Александър Кирилов Панов също считат жалбите за неоснователни. Останалите заинтересовани страни не вземат отношение по тях. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите. Мотивира се, че оставащата площ от двата имота е над 400 кв. м. и е достатъчна за образуване на нов имот и отреждане за собствениците му. Съдът не е обсъдил хипотезите, уредени в чл. 28, ал. 5 и ал. 9 от ППЗСПЗЗ, както и не е събрал достатъчно доказателства за техническото задание по ал. 10 на същата норма. Касационните и частната жалби са подадени от надлежни страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество - касационните жалби са неоснователни, а частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по жалба от Тодор Костадинов Киров против заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на областния управител на област Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание, местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дърбавата", землище Виница, община Варна относно имоти № 1279 и № 1280. Претендирал е образуване на нов имот от разликите, надвишаващи 600 кв. м. от двата бивши ползвателски имота, който да се отреди с плана на новообразуваните имоти на наследниците на Костадин Киров Скулев. Възразил е, че и двата имота имат излишъци, от които може да се образува нов имот. За съвместно разглеждане с неговата жалба е присъединена и жалбата, подадена от Тодор Атанасов Парашкевов против заповедта на областния управител в частта й относно имот № 1279. Неговата претенция е била да се отдели разликата само от този имот и да се новообразува, като се отреди на наследници на Домна Тодорова Парашкевова. От приложената административна преписка, съдът е установил, че Тодор Костадинов Киров е доказал признати за възстановяване права на наследниците на Костадин Киров Скулев с решение № 448 от 20.10.1997 г. на поземлена комисия върху нива от 1.442 декара. Правото на собственост върху част от нея не е възстановено, поради факта, че попада във вписаните четири ползвателски имота. Бившият собственик е оставил двама наследника - жалбоподателя и Киро Костадинов Киров. Другият жалбоподател - Тодор Атанасов Парашкевов е установил признати за възстановяване права на наследници на Домна Тодорова Парашкевова с решение № 1126 от 16.08.2004 г. на ОСЗГ -Варна. С него са признати права върху нива, представляваща имоти пл. № № 3125 и 3126. Двата процесни имота са бивши ползвателски, новообразувани с плана и отредени, както следва: имот № 1279 е с площ от 902 кв. м. и е записан на Александър Кирилов Панов на основание нот. Акт № 59 от 7.12.1995 г.. Имот № 1280 с площ от 788 кв. м. е записан на Златка Кръстева Павлова на основание оценителен протокол № 2579 от 23.09.1994 г.. С него са оценени 600 кв. м. идеални части. Златка Кръстева Попова е оставила за свой единствен наследник Тихомир Любенов Попов. Безспорни са данните по делото, че и в двата случая е налице надлежно проведена трансформация на правата на ползвателите в право на собственост. Александър Кирилов Панов се легитимира, като собственик с нотариален акт № 81 от 7.12.2005 г. на 600 кв. м. идеални части от имот № 1279, заедно с двуетажна жилищна сграда с площ от 114 кв. м. Тихомир Любенов Попов се легитимира с нот. Акт № 185 от 1.11.2005 г., като собственик на 700 кв. м., а по скица на 788 кв. м. от имот № 1280, ведно с построената жилищна сграда. За изясняване на спора, съдът е допуснал и изслушал експертизи от вещото лице Рени Иванова Попова - първоначална от 27.02.2009 г. и допълнителна от 22.06.2009 г. и още една допълнителна от 20.11.2009 г.; самостоятелна експертиза от вещо лице геодезист от 3.06.2009 г.. Приобщил е към доказателствения материал и е изслушал в съдебно заседание и тройна съдебно-техническа експертиза, изготвена по присъединената жалба на Тодор Атанасов Парашкевов. Категоричното заключение на всички експерти е, че не е възможно отделяне на разликите над 600 кв. м. от процесните имоти и обособяването им в самостоятелен имот, който да отговаря на нормативните изисквания. При тези данни по делото съдът е извършил пълен контрол за законосъобразност върху заповедта на областния управител в частта й относно двата имота. Приел е, че точно е спазен административният ред за нейното издаване, като са отчетени правата на заинтересованите лица. Обсъдил е експертните заключения и не е приел определената площ на имот № 1279 при геодезическото заснемане в размер на 777.312 кв. м. Позовал се е на площта от 902 кв. м. съгласно плана на новообразуваните имоти, а не тази, която е оградена на място. Съобразил е, че от този имот остава излишък от 302 кв. м., а от съседния имот № 1280 остава излишък от 188 кв. м. При прилагане на материалния закон е взел предвид факта, че имотите се намират в урбанизирана територия, поради което попадат в приложното поле на разпоредбата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ. Тя изисква спазване на минималните размери съгласно правилата и нормативите за устройство на територията. Въз основа на това е приел, че излишъците не отговарят именно на тези минимални размери, поради което от тях не може да се образува нов имот и заповедта на областния управител се явява законосъобразна. По тези съображения е отхвърлил и двете самостоятелни жалби срещу нея, като неоснователни. Така постановеното решение е правилно. По касационната жалба, подадена от Тодор Костадинов Киров: В нея се съдържа позоваване на първата съдебно-техническа експертиза, която давала заключение за техническа възможност от разликите да се образува самостоятелен имот. Доводът е в противоречие със заключението от 27.02.2009 г.. В него вещото лице Рени Иванова Попова изрично и то с надебеляване на шрифта е подчертала, че проектът за образуване на нов имот е възможен само след заснемане на новоизградената сграда в имот № 1279, тъй като тя не е отразена в плана. Вместо това е отразена друга постройка, която вече не съществува. Това е наложило назначаването на геодезическа експертиза. Тя е заснела сграда с носещи елементи на един и два етажа с еркерно наддаване на втория етаж и е определила задължителните отстояния. След заснемането всички експерти са единодушни за липсата на вариант, при които обособен нов имот от излишъците да отговаря на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, касаещи имоти в урбанизирани територии. Това особено ясно е отразено в допълнителното заключение от 20.11.2009 г.. В него се сочи, че съществуващите излишъци трябва да се съобразят с разположението на сградата в мот № 1279; необходимото разстояние за новопроектирана граница и необходимата площ за проектиране на път с ширина 3.50 м за осигуряване на достъп. При това положение новопроектираният имот не може да удовлетвори изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ за проектиране на имот в урбанизирана територия. Възраженията в касационната жалба за наличие на достатъчна площ и достатъчен излаз на новопроектирания имот до обществен път са в разрез с всички експертни заключения. Жалбата се явява неоснователна, а решението в тази му част, като правилно следва да се остави в сила. По касационната жалба, подадена от Тодор Атанасов Парашкевов: Страната се позовава на специалните норми на ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му, които според нея имали приоритет пред общите правила на ЗУТ. Твърдението, макар и принципно и обобщено да е правилно, за конкретния случай не намира опора в материалния закон. Нормата на чл. 28, ал. 9 от ППЗСПЗЗ урежда няколко различни хипотези. Третата от тях касае само имотите, находящи се в урбанизирани територии. Специално по отношение на тях е задължително спазването на минималните размери съгласно правилата и нормативите за устройство на територията. Единствената възможност за слизане под минималните размери е до размера на раздадените места и е напълно неприложима към конкретната хипотеза. По искане конкретно на този жалбоподател е била допусната тройната съдебно-техническа експертиза по присъединеното дело № 2245/2008 г.. В т. 1 от нея и тримата експерти са посочили, че ако от имот № 1279 се отдели разликата над 600 кв. м. - т. е. 302 кв. м. е задължително проектирането на път, който освен, че ще заема 31 кв. - м. от площта, трябва да премине през санитарен възел. От остатъка не може да се образува имот, който да отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ. Всички данни по делото потвърждават направения извод от съда за неоснователност и на неговата жалба. Поради това обжалваното решение ще следва да се остави в сила и в тази му част. По частната жалба, подадена от Тодор Атанасов Парашкевов срещу определение № 5600 от 25.10.2010 г.: С решението по делото, съдът е присъдил направените от заинтересованата страна Александър Кирилов Панов разноски само за изготвените експертни заключения. В мотивите е счел за недоказана претенцията на пълномощника му - адвокат Николай Иванов Николов за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. За целта се е позовал на намиращото се по адм. дело № 2043/2008 г. дело пълномощно, в което не е отразено заплащането на такъв хонорар. След постановяване на решението, заинтересованата страна чрез пълномощника е поискала изменение на решението чрез присъждане и на тези разноски с нарочна молба от 3.09.2010 г.. Обосновала се е с факта, че пълномощно със заплатената сума е приложено по адм. дело № 2045/2008 г. на същия съд, което е присъединено за разглеждане към адм. дело № 2043/2008 г. досежно жалбата, подадена от Тодор Атанасов Парашкевов. Съдът е приел искането за основателно и на основание чл. 248 от ГПК с определение № 5600 от 25.10.2010 г. е осъдил всеки един от жалбоподателите да заплати по 150 лева - или общо 300 лева - заплатен от заинтересованата страна адвокатски хонорар. Определението е неправилно. Основателно е твърдението в частната жалба, че искането за разноски не е своевременно направено, тъй като страната едва впоследствие е представила списък на разноските. Съдебните прения са проведени от страните в съдебното заседание на 19.04.2010 г.. Тогава пълномощникът на Александър Кирилов Панов - адвокат Николай Николов е поискал присъждане на направените разноски. Не е представил обаче списък на извършените такива. Такъв е представен впоследствие с депозиране на писмени бележки на 23.04.2010 г.. Разпоредбата на чл. 80 от ГПК, приложима съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК постановява, че страната, която е поискала присъждане на разноски, представя в съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да обжалва решението в частта му за разноските. Конкретният случай е точно такъв. Списъкът е представен след приключване на заседанието по съществото на спора и съдът с решението е отказал да присъди на заинтересованата страна сумата за адвокатско възнаграждение с мотива, че разходът не е доказан. От този момент за нея е била в сила забраната за обжалване на решението в тази му част. Тази забрана включва и исканията за изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Като не е съобразил императивната норма, съдът е постановил неправилно определение. Доколкото същото е обжалвано само от Тодор Атанасов Парашкевов, то ще следва да бъде отменено само в тази му част и искането за присъждане на адвокатски разноски по отношение на този жалбоподател следва да се остави без уважение. С оглед изхода на делото по касационните жалби и направеното искане от пълномощника на заинтересованата страна Тихомир Любенов Попов за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, то всеки един от двамата жалбоподатели ще следва да му заплати по 100 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение