Решение № 11972 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8735/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на М. Иванова, с [ЕГН] от гр.Сливен, действаща като ЕТ Пулсар-М-М. Иванова с ЕИК 030145222 чрез адв. Найденова, срещу Решение 1051/04.06.2025г. на Административен съд - Сливен по адм.дело 171/2024г, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт Р-02002023002894-091-001/18.12.2023 г. в частта му, потвърдена с Решение 38/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на ревизираното лице са установени дължими задължения за данъци, както следва: 1.1. По ЗДДС: Период от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. - главница 5 972,87 лв. и лихва 576,80 лв.; 1.2. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ: Периоди: от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. главница 6 380,09 лв. и лихва 3 785,78 лв., от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. главница 6 558,71 лв. и лихва 3 226,74 лв., от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. главница 2 895,05 лв. и лихва 1 128,34 лв., от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. главница 1 198,81 лв. и лихва 326,36лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. главница 3 945,08 и лихва 673.98 лв. и от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. главница 9 940,35 лв. и лихва 612,16 лв. От релевираните в касационната жалба оплаквания може да се обоснове, че се твърди неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, при прилагането на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения във връзка с доводите си излага в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменен ревизионният акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, в подаден в срок писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Предмет на спора пред Административен съд - Сливен е бил Ревизионен акт Р-02002023002894-091-001/18.12.2023 г. в частта му, потвърдена с Решение 38/11.03.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика - Бургас при ЦУ на НАП, в частта, с която по отношение на ревизираното лице са установени дължими задължения за данъци, както следва: 1.1. По ЗДДС: Период от 01.02.2023 г. до 28.02.2023 г. - главница 5 972,87 лв. и лихва 576,80 лв.; 1.2. Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ: Периоди: от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. главница 6 380,09 лв. и лихва 3 785,78 лв., от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г. главница 6 558,71 лв. и лихва 3 226,74 лв., от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. главница 2 895,05 лв. и лихва 1 128,34 лв., от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. главница 1 198,81 лв. и лихва 326,36лв., от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. главница 3 945,08 и лихва 673.98 лв. и от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г. главница 9 940,35 лв. и лихва 612,16 лв. За да отхвърли жалбата на М. Иванова с ЕТ Пулсар-М-М. Иванова , първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Съдът е констатирал, че основата за облагане с данък върху доходите е определена по особения ред на чл. 122 ДОПК, поради наличието на хипотезата на т. 2, и т. 7 на ал. 1 от същата разпоредба. Прието е, че наличието на горепосочените хипотези се доказва поради установеното в РД и РА постъпване по банковите сметки на средства с неизяснен произход, така и поради установено несъответствие между приходите и разходите на ревизираното лице - за проверяваните периоди разходите превишават приходите. Препратено е и към мотивите в тази насока, изложени и в решението на горестоящия орган. Също така първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите П. Х., Р. и С. С., тъй като са лица от семейния кръг на Иванова и са заинтересовани от изхода на делото. Не са кредитирани и показанията на свидетелите К., Ж. и Й., доколкото е налице разминаване с декларираната от Иванова дата на получаване на заем, както и поради правилото на чл. 164 ал. 1 т. 3 от ГПК. Препратено е и към извършения от ревизиращия екип анализ, споделен в оспорения ревизионен акт досежно неприемане на писмените обяснения, дадени от посочените лица. Посочено е, че в подкрепа на гореизложеното е и обстоятелството, отчетено от ревизионния орган, че в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019, 2020, 2021 и 2022 г. М. Иванова не е декларирала непогасени към края на съответните данъчни години остатъци от получени през същата или предходни години парични заеми, съобразно чл. 50 ал. 1 т. 5 от ЗДДФЛ. С оглед събраните доказателства и заключението на вещото лице Илчев по първата съдебно-счетоводната експертиза, която съдът е кредитирал, същия е приел, че в ревизионното производство правилно е извършена съпоставката на имуществото на ревизираното лице и направените от него разходи и декларираните и получени доходи. Приел е за неоснователни претенциите на ревизираното лице, че реализираната от търговеца печалба за съответните години следва да бъде включена при формиране на паричния баланс, тъй като ревизираното лице не е представило надлежни доказателства - съставени писмени документи за фактическо получаване на суми, които не са част от търговското предприятие, а част от дохода на собственика на същото. По отношение начислените с РА задължения за ДДС първоинстанционния съд е приел, че наличните доказателства са обусловили приложението на чл. 79 от ЗДДС, т.е. налице са били материалноправните предпоставки за извършване на корекция на ползвания от едноличния търговец данъчен кредит при придобиване на липсващите стоки в описания данъчен период. Съдът не е кредитирал изготвеното експертно заключение досежно изчисленията на надценката върху стоките, доколкото приходните органи са извършил свой анализ въз основа на представени от самия търговец данни за размера на търговската надценка от 10,12 % към периода на извършената инвентаризация. По тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата срещу процесния ревизионен акт. Постановеното решение е правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба пороци. Идентични доводи са били изложени и в жалбата до първоинстанционния съд, същите са разгледани и съобразени от съда, а изводите му са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящия касационен състав. Действително първоинстанционният съд е бил лаконичен в мотивите си относно наличието на обстоятелствата по чл.122 от ДОПК, но това нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения. Облагането на лицето е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2, и т. 7 от същия кодекс. Предвид алтернативно установения характер на предпоставките по чл. 122, ал. 1 ДОПК, установяването по категоричен начин само на едно от тях е достатъчно за извършване на ревизия и облагане по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК, за което приходните органи са предприели съответните действия, спазвайки изискуемите нормативно установени процесуални правила. Съгласно нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. В тежест на ревизираното лице е да обори констатациите в РА с всички допустими доказателствени средства. Правилна е преценката на съда, основана на доказателствата по делото, че не е опровергана констатацията на органите по приходите за наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК, поради което законосъобразно основата за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Неоснователно ревизираното лице претендира приемане на друг размер на първоначалното салдо, а не приетото от приходните органи, обосновавайки същото с получени суми от майка си, дъщеря си и зет си. Доводите му са били релевирани и пред първата инстанция, обсъдени са подробно от съда в обжалваното решение, като мотивите напълно се споделят от настоящия състав. Действително, дарението между близки не изисква спазване на форма, но с оглед установяване на тези твърдения формата е за доказване, поради което дарението следва да е документирано. Свидетелските показания на горецитираните лица не се подкрепят от събраните доказателства, поради което правилно са приети от съда за заинтересовани и необективни, при съобразяване разпоредбата на чл. 57, ал. 4 ДОПК и не са били кредитирани от съда. Съдът е анализирал събраните по делото доказателства и също е изложил подробни съображения в тази насока, както и защо не кредитира свидетелските показания на свидетелите К., Ж. и Й., доколкото е налице разминаване с декларираната от Иванова дата на получаване на съответните заеми и недекларирането им в ГДД от ревизираното лице. Направените оплаквания на касатора, свързани с некредитиране на заключението на вещото лице Черкезова по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не могат да бъдат споделени. Експертизата е допусната с определение от съда и същата е дала вариант на задълженията, в случай, че бъдат приети за доказани доводите на задълженото лице за претендирано начално салдо и надценка на стоките. Тъй като съдът е приел за недоказани тези твърдения на страната, същият е изложил мотиви, че кредитира заключението на вещото лице Илчев. По същество изложеното е равностойно на "некредитиране" на заключението. При условията на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК решаващият съд е изложил мотиви защо не възприема заключението, които мотиви се споделят от настоящата съдебна инстанция. Така или иначе заключението е дадено като вариант, с оглед на това дали ще бъдат приети за доказани възраженията на задълженото лице, и след като тези възражения са приети за недоказани, решаващият съд правилно не е кредитирал заключението. При условията на чл.221, ал.2 от АПК настоящата съдебна инстанция споделя и останалите мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение се явява правилно постановено и следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса на осн.чл.161,ал.1 ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д ОДОП Бургас разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 400 лв. При определяне на размера на същото настоящата съдебна инстанция съобрази обема на извършената защита от ответника по касация, както и липсата на претендираното за настоящата съдебна инстанция адвокатско възнаграждение от касатора. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение