Решение № 2340 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6708/2011 г.

Решение № 2340 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6708/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 160, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София, при Централно управление на Националната агенция за приходите, срещу решение № 1713/12.04.2011 г. по адм. д. № 5302/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отменен РА № 2000908160/12.04.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 852/14.06.2010 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, относно определено данъчно задължение по ЗДДС за м. 10.2008 г. в размер на 34 461, 72 лв. и лихви 741, 18 лв. на "Лини Пропърти" ООД - гр. София, поради непризнаване на ВОД по смисъла на чл. 7 ЗДДС в полза на румънско дружество CONEV IMPORT EXPORT S. R. L. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му, постановяване на друго решение по същество, с което да се отхвърли жалбата, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Исканията се поддържат и в съдебно заседание от процесуалния представител на ДД"ОУИ"-София юрк. Господинов. Ответникът "Лини Пропърти" ООД-гр. София в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и взема становище за правилност на съдебното решение, което счита, че следва да бъде оставено в сила. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил РА, в частта, с която поради непризнат деклариран ВОД от "Лини Пропърти" ООД - гр. София на лек автомобил за румънско дружество CONEV IMPORT EXPORT S. R. L., за м. 10.2008 г. е доначислен ДДС в размер на 34 461, 72 лв. и лихви 741, 18 лв. За да отмени РА като незаконосъобразен, първоинстанционният съд е приел, че е налице документ по чл. 45, т. 2 ППЗДДС, в редакцията към м. октомври 2008 г., т. е. преди изменението на редакцията на текста, ДВ, бр. 6 от 2010 г., а именно: писмено потвърждение от получателя от 17.10.2008 г., удостоверяващо получаване на стоката и приемо-предавателен протокол, с което според съда се доказва осъществена ВОД по смисъла на чл. 7 от ЗДДС, поради което на основание чл. 53, ал. 1 ЗДДС за процесната доставка не се дължи начисляване на ДДС. Решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. В хода на ревизията, извършена на дружеството "Лини Пропърти" ООД - гр. София е констатирано, че през данъчен период м. 10.2008 г. ревизираното дружество е декларирало към фирма CONEV IMPORT EXPORT S. R. L., Румъния, вътреобщностна доставка (ВОД) на 1 бр. лек автомобил марка "LEXUS LS600". С оспорения РА ВОД не е призната за реално осъществена. Органите по приходите са приели, че не са представени от ревизираното дружество относимите доказателства - документите доказващи ВОД, определени в чл. 45 ППЗДДС, в срока, визиран в чл. 53, ал. 3 от ЗДДС и чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС и не са представени доказателства за установяване транспортирането на лекия автомобил от територията на РБългария до територията на Румъния. Основната предпоставка за реалното осъществяване на ВОД по чл. 7 ЗДДС е наличие на транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. При извършен обмен на информация между данъчните органи на РБългария и Румъния е получен отговор - SCAC, приложен по делото, видно от който румънската фирма не е представила на ревизиращия екип транспортни документи, удостоверяващи транспортирането на автомобила, не показва никакви документи, удостоверяващи плащането на пътни такси за влизане/излизане от територията на друга държава - членка - Румъния, а съгласно обяснителна бележка от адвоката на румънското дружество, която е Милка Кръстева Драшкова, колата е транспортирана на собствен ход. Процесната фактура, по която е деклариран ВОД е от 16.10.2008 г., а при насрещната проверка е установена издадена фактура № 24/17.10.2008 г. от румънската фирма за продажба на автомобила на българска фирма "Моторс България Вито" ЕООД. Съдът при така установените данни, неправилно е приел за доказана ВОД единствено и само с представеният приемателно-предавателен протокол от същата дата - 17.10.2008 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б."а" ППЗДДС, в редакцията й преди изменението с ДВ, бр. 6 от 2010 г. и ДВ, бр. 10 от 2011 г., доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава - членка, като последното е приложимо само в случаите, когато транспортът е за сметка на доставчика или на получателя, но е осъществен от трето лице. Неправилно е ценен този частен документ като такъв по смисъла на цитираната разпоредба. В случая не е осъществен транспорт от трето лице, за да се доказва същият с писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице. В случая от значение са събраните в хода на ревизията доказателства, приложени по делото и по-специално констатациите по приложения SCAC. Видно от доказателствата, събрани в хода на насрещната проверка - обмен на информация с данъчната администрация на Румъния, от същата дата - 17.10.2008 г., за която се твърди, че е получен автомобилът в Румъния, има издадена фактура № 24/17.10.2008 г. от румънската фирма за продажба на автомобила на българска фирма "Моторс България Вито" ЕООД. Не е установено за периода 16 - 17.10.2008 г. лекият автомобил да е преминал изобщо българо-румънската граница, за да се приеме за основателно твърдението на жалбоподателя, че на 17.10.2008 г. автомобилът е предаден на представител на дружеството - получател в Румъния. С приемо-предавателният протокол не се установява спорния по делото факт - транспортирането на лекия автомобил от РБългария до Румъния и обратно - от Румъния за България, в рамките на един и същ ден. Липсват каквито и да е доказателства за платени пътни такси. За разлика от вътрешната доставка, на територията на страната, ВОД от РБългария до друга държава членка на ЕС, в случая до Румъния, следва да се установи с физическото преминаване на стоката от територията на страната до територията на другата държава членка. Именно този факт не е доказан по делото. Доказателства за транспортиране на лекия автомобил до Румъния към периода на отразяване на ВОД, не са представени. Решаващо за спора е недоказването с относими за това документи, транспортирането на лекия автомобил от България до Румъния, за да е безспорно установено, че ВОД е реално осъществена. При недоказаност на нормативно установения за ВОД факт на физическото изнасяне на стоката, в случая на лекия автомобил, правилно ревизиращият орган по приходите е приел, че е налице хипотезата на общото правило за доставка на стока на територията на страната по чл. 12, ал. 1 ЗДДС, която е облагаема със стандартната ставка 20%, за което допълнително е начислен с ревизионния акт ДДС върху стойността на доставката по фактурата, издадена през м. 10.2008 г. По изложените съображения оспореният пред първоинстанционния съд РА е законосъобразен и като е стигнал до противния извод, съдът е постановил неправилно решение, при нарушение на материалния закон, което подлежи на отмяна. По изложените по-горе мотиви настоящата инстанция следва да постанови друго решение по същество, с което да отхвърли жалбата срещу РА като неоснователна. При този изход на спора на ответната дирекция се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1280 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,