Решение № 1453 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2008 г.
ВАСII отделение03.02.2009 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
Оставя в сила решение с дата 4.04.08 г. по адм. д. № 4397/07 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1453 от 3.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7939/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Стойчо Векилов Халваджиев, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ " Стойчо Халваджиев", срещу решение с дата 4.04.08 г. по адм. д. № 4397/07 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, кмет на Столична община, не е взел становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното отхвърлително жалбата на касатора Халваджиев срещу Заповед № РД-09-04-66/28.08.07 г. на кмета на Столична община решение, състав на Административен съд София-град е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма при правилното приложение на материалния закон и при съблюдаване на административнопроизводствените правила. Изложени са мотиви по отношение конкретните установявания по административната преписка, характера на предметния на заповедта обект, както и по отношение приложимостта на нормата на чл. 57а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) относно премахването му. Решението е правилно, постановено при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оспорената заповед, издадена но основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ е наредено едноличният търговец да премахне преместваем търговски обект -павилион, находящ се в гр. София, район "Възраждане", разположен на ъгъла на ул. "Лозенград" и бул. "Стефан Стамболов", извън одобрените проекти и схеми за "Женски пазар". Съставен е констативен акт, съдържащ изискуемите реквизити и точно описание на вида и местонахождението на търговския обект, както и констатации досежно липсата на разрешение за поставянето му и договор за наем на общинския терен. Приложимостта на чл. 57а ЗУТ се обуславя от вида и характера на съответния обект - дали е трайно свързан с терена или е преместваем, като в настоящия случай обстоятелството, че павилионът представлява обект от втората категория е безспорно. Противно на твърдението на касатора договорът за наем на общински терен между него и общината следва да се счита изтекъл, тъй като липсват данни същия да е продължен след изтичане срока по анекса с дата 31.05.05 г., а и за общинската администрация не е налице законово задължение за продължаване наемния срок, както и за посочване друго подходящо място за монтиране на павилиона. По делото липсват доказателства, че обектът е с траен устройствен статут, че е узаконен или търпим по смисъла на § 16 ПРЗУТ, тъй като по своята характеристика не представлява строеж по определението на § 5, т. 38 ДРЗУТ. При тези безспорни установявания по административната преписка и в хода на делото, изводът за правилното приложение на разпоредбата по чл 57а, ал. 1 ЗУТ е законосъобразен и обоснован. Без опора в данните по делото е твърдението в писмената защита на пълномощника, че за обекта са налице строителни книжа. Противно на това твърдение, към 2007 г. за същият, представляващ не строеж, а преместваемо съоръжение (факт, установен и от договора за покупката му, на който защитата се позовава), е липсвало разрешение за поставяне, а срокът на договора за наем на общинския терен, върху който е монтиран е изтекъл. Доводите за здравословното състояние на касационния жалбоподател имат социален характер и не могат да обусловят извод за неправилност на отхвърлителното жалбата срещу административната заповед решение. С оглед изложеното решението следва на основание чл. 221, ал. 2 АПК да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, състав на II-ро отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 57, ал. 1, т. 1