Решение № 6802 от 22.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Лафем" ЕООД, против решение 427/21.12.2022г., постановено по адм. дело 405/2022г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-263-0119258/ 07.09.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развива подробни съображения в касационната жалба и в писмено становище. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ЗПАМ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Началник-отдел Оперативни дейности Пловдив в Дирекция Оперативни дейности, Главна дирекция Фискален контрол при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кърджали е била законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ ФК-263-0119258/ 07.09.2022 г. на началник отдел Оперативни дейности Пловдив в ЦУ на НАП, с която на касатора е наложена ПАМ Запечатване на търговски обект нощен бар, находящ се в гр. Кърджали, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 7 дни. Правното основание за издаване на ЗНПАМ е чл.186, ал.1, т.1, б. а от ЗДДС. Констатирано е, че дружеството в качеството на задължено лице по смисъла чл. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември от 2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата наредба. Съдът е приел, че ЗПАМ е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилно приложение на материалния закон и е съобразена с неговата цел. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно и не страда от релевираните в касационна жалба пороци по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Касационният съдебен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т.2 във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, т.2 са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология ". По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ "запечатване на обект и забрана за достъп до него. Първоинстанционният съд е формирал законосъобразни и обосновани изводи, че органът по приходите е наложил принудителната административна мярка / ПАМ/ при спазване целта на закона и принципа на съразмерност. След анализ на събраните по делото писмени доказателства по несъмнен начин се установява извършено от касатора нарушение на Наредбата, за което правилно административният орган е наложил оспорената ПАМ. В административната преписка се съдържат достатъчно доказателства за неспазване на финансовата дисциплина от страна на касатора, което обосновава и целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер, като целта е да се осуети възможността на нарушителя да извърши други подобни противоправни деяния и да се предотвратят вредните последици от тях като по този начин се осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби, с цел гарантиране на обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. При извършване на проверка на място от съответните длъжностни лица е установено по безспорен начин извършено нарушение на Наредбата. Оспорената заповед е подробно мотивирана, не съдържа неяснота относно волята на административния орган и е в съответствие с приложените по делото писмени доказателства от административния орган. Срокът на наложената ПАМ е в рамките на законоустановения такъв. За да бъде наложена административна забрана е необходимо твърдяното нарушение да бъде установено по несъмнен начин с достатъчно доказателства, както е в конкретния случай. При издаване на заповедта за налагане на ПАМ органите по приходите действат в условията на обвързана компетентност като нейното налагане не е обвързано с издаването на наказателно постановление за същото нарушение. Оспорената Заповед за налагане на ПАМ се позовава изцяло на протокола от извършената на място проверка и от събраните по делото релевантни факти и обстоятелства. Доводите на съда, с които е потвърдил оспорената заповед са правилни и законосъобразни и следва да бъдат споделени. В случая този състав на съда намира, че правилно е приел първоинстанционният съд, че заповедта съдържа конкретни, съобразени с обстоятелствата на казуса, мотиви за определянето на срока като 7-дневен. С оглед гореизложеното настоящият касационен състав на ВАС, осмо отделение, намира, че решението е правилно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100.00 /сто/ лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,