Решение № 1312 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2010 г.

Решение № 1312 от 27.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10014/2010 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Съдебното производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Албена Райчева Иванова от гр. София против решение № 671 от 29.03.2010 г. постановено по адм. д. № 7499 по описа за 2009 г. на Административен съд - София-град. Поддържа оплакване за неправилност поради допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост, основания които са посочени в чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е обсъдил в достатъчна степен, че плащайки наемната цена това всъщност представлява нов договор за наем, поради което необоснован е извода че жилището се ползва без правно основание. Иска се отмяна обжалваното на решението, като неправилно и решаване на спора по същество чрез отмяна на обжалваната заповед на кмета на Столична община - Район "Връбница". Ответникът - кмет на Столична община, район "Връбница" в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура също дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните прие следното: Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Съдът се е произнесъл по надлежно упражнено право на съдебно производство - в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с пряк и личен интерес от обжалване, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, като е подложил на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК индивидуалният административен акт, издаден в производство по чл. 65 от ЗОС. Няма спор по делото, че наемните правоотношения между общината и касаторката са прекратени и заповедта не е била оспорена и е влязла в сила. Това признание е направила и жалбоподателката в хода по същество на делото в първата инстанция на 20.01.2010 г., поради което и правилно е прието че този факт е безспорен. Основно възраженията се свързват с твърденията на ищцата, че е продължила да плаща наемната цена, което би следвало да се тълкува като основание за възникване на ново наемно отношение. Съдът е приел, че тези възражения биха имали значение при оспорване на заповедта за прекратяване на наемното отношение, но са неотносими за конкретния спор. Решението е правилно, при постановяването не са допуснати твърдяните нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице необоснованост на обжалваното съдебно решение. Фактическият състав на нормата на чл. 65 от ЗОС е приложен правилно, елементите от който, се установяват в хода на съдебното производство. Правилна е преценката на съда, за това, че процесният имот - частна общинска собственост се намира във фактическа власт на касаторката, същата се осъществява без правно основание, поради факта на предходното прекратяване на наемното правоотношение. Съдът подробно е обсъдил съществуващите правоотношения и фактическите отношения между страните и е достигнал до верен извод, относно начина на осъществяване на фактическата власт върху процесния имот. Прекратяването на наемното правоотношение между страните, възникнало по силата на смесен фактически състав, е настъпило от факта на неплащане на наемната цена. Настъпилата в резултат на това липса на наемно правоотношение е довела е, до ползване на имот без правно основание, което обуславя законосъобразното прилагане на нормата на чл. 65 от ЗОС. В тази връзка неоснователни са доводите на страната, че с плащането на наемната цена е създадено ново наемно правоотношение. Действително според чл. 236 ЗЗД ако след изтичане на наемния срок използуването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя, договорът се счита продължен за неопределен срок. Плащането на наема, който се е приемал от общината, са отношения, наподобяват наемните, но липсва елемента от учредителния състав за възникване на наемно правоотношение - съответна заповед и договор. Следва да се има в предвид, че разпоредбите на ЗОС са специални и нормите на чл. 228 - 239 от Закона за задълженията и договорите не намират приложение при отдаването на наем на общински жилища, който се извършва по ред определен от ОбС чрез нарочна Наредба. Правилно съдът е приел, че са налице двете предпоставки по чл. 65 ЗОС - имота е общинска собственост и се държи без правно основание и законосъобразно е потвърдил административния акт в съответствие с материалния закон. Ответникът по касационната жалба е направил своевременно искане за присъждане на разноски, предвид на което същото следва да се присъди в размер определен по правилата на чл. 7, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В настоящия случай - при неоценяем интерес размерът на възнаграждението е 80.00 лева. По тези съображения и на основание чл. 192, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 144 АПК молбата за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в посочения по-горе размер. С оглед изложеното, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд,