Решение № 9442 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11408/2017 г.

Решение № 9442 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11408/2017 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "К. - А." ЕООД, гр. П. чрез адв. И. Д. И. обжалва решение № 1442/8.08.2017 г. на Административен съд - П., постановено по адм. дело № 910/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-16-1202664-091-01/13.01.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП град П.. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението, поради погрешна преценка на доказателствата по делото. Касаторът твърди, че съдът е допуснал нарушение на чл. 181 ГПК при преценка достоверната дата на частните документи, представени от ревизираното дружество, като не е съобразил обстоятелствата в посочената норма, удостоверяващи момента на съставяне на документа, в това число и датата на регистрация на МПС. П., че съставените справки - декларации по ЗДДС, дневници за покупки и продажби и свидетелства за регистрация на МПС, установяват достоверна дата на частните документи, въз основа на които са съставени - договори, приемо - предавателни протоколи и др. По материалната законосъобразност на оспорените задължения, касаторът подчертава, че предмет на процесните доставки са индивидуално определени вещи, правото на собственост върху които се прехвърля със сключване на договора за продажба. Сочи, че поради практика на немските производители и търговци, нов модел автомобили да се продават само на крайни клиенти за определен период от време, процесните МПС са закупувани от български дружества, непознати на немския пазар, след което ревизираното дружество ги е придобивало и продавало на крайния клиент или на лизингодател. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждането на съдебни разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П., чрез процесуалния си представител гл. юрк. Г. К. - Димитрова оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения за липса на доставки, изложени в представено по делото писмено становище. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на "К. - А." ЕООД са установени задължения по ЗДДС в общ размер на 1 235 653.35 лева и съответните лихви в размер на 501 087.08 лева, резултат от отказ на право на данъчен кредит както следва: в размер на 67 533.33 лева по осем фактури, издадени от С. х. ЕООД, в размер на 36 366.66 лева по пет фактури, издадени от Експрес линк инвест ООД и в размер на 1 131 753.36 лева по 109 фактури, издадени от М. ООД. Ревизията обхваща данъчни периоди м. 05.2010 г. - м. 08.2011 г. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 3862/29.03.2017 г. постановено по адм. дело № 6004/2016 г., Върховният административен съд, състав на първо отделение е отменил предходното първоинстанционно решение по адм. дело 1129/2015 г. по описа на Пловдивския административен съд, с което ревизионният акт е обявен за нищожен и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за произнасяне по същество на спора. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспореният акт е законосъобразен. По въпроса за валидността на акта, съдът е посочил, че е решен от касационната инстанция, с решението, с което делото е върнато за ново разглеждане. Като спорен в производството по чл. 226 АПК е очертал въпроса относно действителното осъществяване на процесните доставки. От доказателствата, събрани в хода на ревизията е приел за установени фактически отношения между дружествата по веригата от доставки на автомобили, в които преките доставчици С. х. ЕООД, Експрес линк инвест ООД и М. ООД са подставени лица на К. - А. ЕООД по вътреобщностни придобивания от германски доставчици, с цел ползване на данъчно предимство от ревизираното дружество. В мотивите на решението е посочено, че доставчиците не са разполагали със собствен паричен ресурс за осъществяване на ВОП на автомобили от Германия. Плащанията по доставките са получавали предварително от К. - А. ЕООД. Не са участвали в преговори с германските доставчици. Според съда недобросъвестното поведение на ревизираното дружество се състои в това, че участва в организирана схема за укриване на ДДС, в която трите дружества - преки доставчици не внасят начислен ДДС, а го компенсират с фиктивни покупки на цигари, ваучери и предплатени карти на мобилни оператори. Другият аргумент на съда за законосъобразност на установените задължения по ЗДДС е липсата на доказателства за приемо - предаване на автомобилите. Представените фактури и договори за покупко - продажба, според съда не са достатъчни да установят прехвърляне на право на собственост върху стоките, предмет на фактурите. Събраните в съдебното производство писмени доказателства от 12.01.2016 г. не са кредитирани, тъй като представляват частни документи без достоверна дата. Според съда тези доказателства не са представени в ревизията, нито в първото съдебно заседание и са съставени за целите на процеса. Направен е извод, че в процесния случай липсва прехвърляне на правото на собственост върху процесните стоки. Не е доказано обстоятелството, че доставчиците са разполагали със стоката, за да прехвърлят правото на собственост. Според съда не е достатъчно стоките да са налични у получателя, а е необходимо да се установи, че правото на собственост е прехвърлено от лицето, посочено като доставчик въ фактурите. Последващата реализация на стоките според съда е доказателство единствено за това, че дружеството - жалбоподател е притежавало автомобилите, които е ползвало в собствената си търговска дейност, но не и за начина, по който са придобити и лицата, от които са придобити. В мотивите си съдът се е позовал на конкретни решения на Съда на ЕС относно борбата с данъчните измами с ДДС и правото на лицето да се откаже приспадането на данъчен кредит, когато сделката, от която произтича това право представлява злоумишлена измама (С-552/02 "Halifax PLC", т. 81). Решението е правилно като краен резултат. Правото на данъчен кредит по смисъла на чл. 68 и сл. ЗДДС се поражда от действително осъществени облагаеми доставки. По силата на чл. 6, ал. 1 ЗДДС доставката на стока е прехвърляне право на собственост или друго вещно право върху стоката. При прилагането на тази норма следва да се съобрази тълкуването на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112, дадено в преюдициални заключения на Съда на ЕС, според което понятието "доставка на стока" не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националното право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик. В случая К. - А. ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по доставки на автомобили, за които твърди, че е получило по договор за покупко - продажба от доставчиците М. ООД, С. х. ЕООД и Експрес линк инвест ООД. За установяване осъществяването на доставките в хода на ревизията дружеството е представило преписи от фактури и договори за покупко - продажба на МПС. П. вярно е становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че когато предмет на договора за покупко - продажба е определена вещ, прехвърлянето на правото на собственост настъпва по силата на самия договор, без да е нужно да се предава вещта. Това следва от нормата на чл. 24, ал. 1 ЗЗД, която се отнася до всички сделки за прехвърляне на право на собственост или учредяване на друго вещно право. В конкретния случай представените от К. - А. ЕООД още в ревизионното производство фактури и договори документират продажби на МПС, индивидуализирани с марка, модел и номер на шаси. Поради това неправилно съдът е основал правните си изводи за липса на действително осъществени доставки с непредставянето на приемо - предавателни протоколи, между страните по процесните договори. По силата чл. 24, ал. 2 ЗЗД предаването на стоките е релевантно за момента на прехвърляне на правото на собственост на вещи, определени по своя род, а предмет на процесните доставки са индивидуално определени вещи. Независимо от допуснатото нарушение на чл. 24, ал. 1 ЗЗД, крайният извод на първоинстанционния съд за законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит по процесните доставки се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон. Това е така, защото в конкретния случай е установено, че сделките / договори за покупко - продажба на МПС/, сключени с М. ООД, С. х. ЕООД и Експрес линк инвест" ООД, са привидни по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. От събраните в хода на ревизията обяснения на К. В. и А. К., които са подписали всички процесни договори, първият като представител на дружествата - продавачи, а вторият като управител на дружеството - купувач, се установява, че страните не са целели настъпването на правните последици на договора за продажба и прехвърляне на право на собственост по така сключените договори. Според разкритото от тях, в действителност доставчикът е извършвал "внос" (по същество вътреобщностно придобиване (ВОП) от държави членки на ЕС) на МПС, като подставено лице на ревизираното дружество. А. К. посочва, че намирането на автомобила в Германия и плащането на цената не е осъществено от доставчиците му, а от него и за негова сметка. Посочва, че в М. ООД е имало назначен шофьор на трудов договор - Г. К., който в действителност е работил за него, като е изпълнявал поръчките му да превози автомобилите на собствен ход от Германия до България, за което е получавал възнаграждение от управителя на ревизираното лице. Тези обстоятелства се потвърждават и от обясненията на Г. К., който изрично посочва, че е работил срещу възнаграждение за Кьосев. Твърдението относно търговската практика в Германия за продажби на автомобили на крайни клиенти е останало доказано. При тези доказателства, законосъобразно в ревизионния акт продажбите са квалифицирани като привидни сделки, които са нищожни и не пораждат правните последици на договор за покупко - продажба на МПС. О. данните по делото е видно, че с така сключените сделки К. - А. ЕООД е целял да получи данъчно предимство, чрез приспадане на данъчен кредит по доставки, извършени на територията на страна, с което да намали задълженията по ЗДДС по продажбите на автомобили към своите клиенти. Това намаление не е налице, в случай, че дружеството декларира от свое име ВОП на МПС от Германия, при режим на самоначисляване. В тези случаи според правото на ЕС и цитираните от първоинстанционния съд решения на Съда на ЕС, е допустимо да се откаже правото на приспадане. Неоснователно е възражението на касатора за неправилна преценка на представените в съдебното производство документи. Неправилно съдът е приел, че представените свидетелства за регистрация на МПС са частни документи. Тези документи са издадени от длъжностно лице, в кръга на неговите правомощия и са официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК. Неправилно априори съдът е приел, че останалите документи не са годни писмени доказателства с оглед характера им на частни документи. Съгласно чл. 180 ГПК частният документ съставлява доказателство, че изявлението е направено от подписалото го лице. Съдържанието на тези документи се преценява във връзка с останалите доказателства по делото. В случая съдържанието на представените фактури и договори за покупко - продажба между Кьосев - Автомобил ЕООД и преките му доставчици е опровергано от лицата, които са ги подписали. С оглед на изложеното, тези доказателства не удостоверяват твърдяното в касационната жалба обстоятелство - прехвърляне на правото на собственост върху описаните в тях вещи. Неоснователно е възражението за нарушение на чл. 181 ГПК при преценката за достоверност на датата на частните документи. Нормата предвижда, че частният документ има достоверна дата от деня, в който съдържанието му е възпроизведено в официален документ. Но представените официални документи - свидетелства за регистрация на МПС удостоверяват фактите, от договорите за покупко - продажба сключени между Кьосев - Автомобили ЕООД и неговите клиенти. По делото няма спор, че ревизираното дружество е разполагало с автомобилите, но е установено, че правото на собственост не му е прехвърлено от издателите на процесните фактури. По тези съображения, настоящият касационен състав, намира, че решението, с което жалбата е отхвърлена като краен резултат е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски следва да се присъдят на ответника по касация на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 14 740.22 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,