Решение № 2589 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2016 г.

Решение № 2589 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8873/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Oбразувано е по касационна жалба на началника на МП "Пристанище Б. - Център", представляван от юрк. Гелова, против Решение № 1235/27.06.2016 г. по адм. дeло № 739/2016 г. по описа на Административен съд - Б. с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът - [фирма], в писмен отговор и в представени по делото писмени бележки отрича основателността на оспорването, като претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт и в преклузивния срок за обжалване. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С атакуваното решение, по оспорване на [фирма], Административен съд - Б. е отменил като незаконосъобразно Решение № 5764/24.09.2012 г. на началника на МП "Пристанище Б. - Център", мълчаливо потвърдено от началника на Митница Б., с което на основание чл. 20, § 3 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 за стоката, декларирана като "тежки масла, смазочни масла; други масла, предназначени да претърпят специфична преработка" с код ТАРИК 2710 19 71, допусната до режим за свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД 11BG001007Н0026056/20111111 с получател [фирма], след проведена митническа лабораторна експертиза, е определено тарифно класиране в кл. 33, първо и второ подразделение, код по ТАРИК 2707 99 99 00. За да отмени оспореното решение, при повторно разглеждане на делото и в изпълнение указанията на касационната инстанция, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение материалния закон. Според първоинстанционния съд, съобразно забележка 2 към Г. 27 на КН и ОБХС, в декларираната позиция 2710 се отнасят масла, в които неароматните съставки преобладават тегловно по отношение на ароматните. Материалите по административната преписка са обсъдени в съвкупност със заключенията на съдебно-химическите експертизи и решение на СЕС по дело С-330/2013 г., образувано по преюдициално запитване на български съд относно тълкуване на позиции 2707 и 2710 по КН във връзка с тарифното класиране на продукт, описан като "тежки масла, смазочни масла, други масла, предназначени да претърпят специфична преработка", при което административният съд е достигнал до извод, че митническият орган неправилно е претарифирал стоката с нов код 2707 99 99, тъй като не е установено преобладаващо тегловно съдържание в продукта на ароматните съставки спрямо неароматните. Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правило приложение на материалния закон. От заключенията на приетите по делото съдебно-химически експертизи е установено, че анализът на продукта за наличие на ароматни съставки, извършен от ЦМЛ, е по метода на разделяне съгласно Приложение А от ОБ към Г. 27 на КН, който метод не е стандартизиран за характеризиране на процесните продукти. Този метод не е точен, тъй като приложимата по него формула изчислява само процентното съдържание на ароматните въглеводороди, а не всички ароматни съставки на нефтения продукт, като се отделят и процентно се изчисляват неароматните въглеводороди, а разликата до 100% се счита за тегловно съдържание на ароматни въглеводороди. По използвания от МЛЕ метод не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, които понятия не са еквивалентни. Заключението на МЛЕ е в резултат на изследване на ограничени параметри на продукта, като се изхожда от наличието на идентичност на понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди". В разглеждания случай правилно съдът е съобразил тълкуването, дадено от СЕС в решението по дело С-330/13 г. относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 г. на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 г. на Комисията от 27 септември 2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на същото, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Г. 27 от КН и в съответните ОБ към КН и към ХС, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. В случая използваният от съдебно-химическата експертиза метод ASTM D 2007 дава по-точни резултати, въз основа на които може да се извърши правилно тарифиране, а резултатите от проведените изпитвания показват, че продуктът не отговаря на условията, посочени в подточки "б", "в" и "г" от ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99. По свойства, характеристики и предназначение същият отговаря на изискванията за класифициране като "нефтени масла" по смисъла на забележка 2 към Г. 27 на КН и се отнася към код 2710, което доказва, че стоката попада в тарифния код, деклариран от ответното дружество. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Изводът на съда по отношение на неотчетената разлика между "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди" според тълкуването по смисъла на т. 2 от решението на СЕС по дело С-330/2013 г., е законосъобразен и обоснован. При тези данни правилно съдът е отменил оспореното решение на началника на МП "Пристанище Б. - Център" за промяна на декларирания код по КН като противоречащо на материалния закон. Предвид изложеното и при извършената проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила. При този резултат от спора претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, своевременно заявена, е основателна и ще бъде уважена в размер на 200 лв. съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,