Решение № 11029 от 1.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството e по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Напоителни системи" ЕАД, чрез процесуалния му представител юрк. Петков, срещу решение 2407/13.04.2022 г. постановено по адм. дело 11760/2021 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 37 от 27.09.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив и дружеството е осъдено за разноски. Наведените в касационната жалба възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3 от АПК. Изложени са доводи, че АУПДВ е издаден при неспазване изискванията за форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че административният акт е немотивиран. Развива подробни съображения в тази насока. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени процесният АУПДВ. Ответната страна директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Гавраилова, в писмено становище по съществото на спора оспорва касационната жалба като неоснователна и иска оставяне на решението в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаването на акта са спазени установената писмена форма и съдържание, съгласно чл. 59, ал. 2 и ал. 3 от АПК. Изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Счита, че мотиви се съдържат както в самия акт, така и в приложените писмени доказателства към административната преписка, към които е налице изрично препращане. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е АУПДВ 37 от 27.09.2021 г., издаден от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив, с който на Напоителни системи ЕАД са определени дължимите такси за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. в размер, както следва: главница - 14 742,00 лв. и законна лихва за периода от 16.02.2020г. до 27.09.2021 г. в размер на 2 416,24 лв. От правна страна актът е мотивиран с нормите на чл. 166 от ДОПК, чл. 194, ал. 1, т. 1, б. а и ал. 6 от ЗВ, чл. 1, ал. 1, т.1, б. а, чл. 3, ал. 1, чл. 7, ал.1 , чл. 11, ал. 1, посредством чл. 12, ал. 1, т.3 и ал. 3, т.1 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС 383/29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г.) От фактическа страна АССГ е установил, че Напоителни системи ЕАД е титуляр на Разрешително за водоползване 0658/27.11.2001 г., издадено от министъра на околната среда и водите, за напояване на 33556 дка поливни площи от воден обект река Марица, с място на водохващане Бент Полатово на река Марица, северозападно от гр. Стамболийски. Разрешеният лимит е до 16 300 000 млн. м3/годишно, а разрешеният режим на водовземане е от месец април до месец октомври вкл. Срокът на действие на разрешителното е до 27.11.2005 г. С Решение РР-1277/01.07.2011г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район е продължен срокът на действие на Разрешително 0658/27.11.2001 г. до 27.11.2016 г. и съответно е променен номерът на Разрешителното на 31120032. На 04.02.2020 г. от дружеството е подадена Декларация по чл. 194б от ЗВ за водовземане от повърхностни води за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г. по Разрешително 31120032 от водохващане Бент Полатово. Декларираното иззето количество вода /годишен воден обем/ е в размер на 16 200 000 куб.м. Въз основа на така декларираното количество дължимата сума е определена в размер на 14 742,00 лв. На 13.04.2021 г. длъжностно лице от дирекция Контрол при Басейнова дирекция Източнобеломорски район е извършило проверка на Напоителни системи ЕАД за определяне на дължимата такса за водовземане от повърхностни води с цел напояване на напоителни земи, във връзка с издадено разрешително 31120032, продължено с Решение РР-1277/01.07.2011г. на директора на Басейнова дирекция. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол ПВ3-32/13.04.2021 г. Посочено е, че използваните от дружеството за напояване водни обеми от водохващане Бент Полатово на река Марица, северозападно от гр. Стамболийски, се определят на база измерени водни обеми. В случая измерения обем е в размер на 16 200 000 куб. м. Отразено е, че размерът на дължимата такса за 2019 г. за отнетия годишен воден обем, отчетени на база измерени водни обеми, е определен при условията на чл. 11 и чл. 12 от Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване и възлиза на 14 742,00 лв. С писмо изх. ПО-02-108/28.04.2021г., връчено на дружеството на 05.05.2021 г., то е поканено в 7-дневен срок доброволно да заплати задължението си по чл.194, ал.1, т.1, б. а ЗВ по Разрешително 31120032. С писмо с изх. ПО-02-108(1)/22.0б.2021г. на основание чл. 26 от АПК на Напоителни системи ЕАД е изпратено уведомление, че започва процедура по принудително събиране на незаплатените доброволно в срок задължения за такси за периода 01.01.2019 г. - 31.12.2019 г., с което му е указана възможността да се яви в Басейнова дирекция Източнобеломорски район" да се запознае със събраните доказателства в административното производство по установяването на публичното задължение. По делото не са налице доказателства за извършено плащане от страна на търговското дружество за задълженията му за водовземане за 2019 г. по Разрешително 31120032 от водохващане Бент Полатово на река Марица. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата против процесния АУПДВ. За да постанови този резултат съдът е установил фактическата обстановка по делото. Административният съд е изложил, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила и на материалния закон, които да обосновават неговата отмяна. Съдът е стигнал до извод, че жалбоподателят е ползвал повърхностни води за напояване на поливни площи, за което дължи заплащане на такса на основание чл. 194, ал. 1 от ЗВ, определена в размерите и по реда на Тарифа за таксите за правото на водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (приета с ПМС 383 от 29.12.2016 г., обн. ДВ бр. 2/06.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Според съда размерът на таксите е определен на базата на посочените в декларацията по чл. 194б от ЗВ отнет годишен обем и правилно приложен корекционен коефициент за напояване, когато отнетият обем на вода е по-малък или равен от обема вода, изчислен по съответните норми на водопотребление. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Правилен е изводът на съда, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му и не страда от пороци обуславящи неговата отмяна. Не може да бъде споделена тезата на касатора, че в акта не са посочени фактическите и правни основания за издаването му. Следва да се посочи, че при конкретизиране на количеството иззети от дружеството води и на начина, по който те са изчислени, не би могло да се приеме, че липсват мотиви, които да позволят на адресата да разбере конкретните съображения за волята на административния орган. Актът е съставен въз основа на представената от дружеството декларация по чл. 194б от ЗВ и констативния протокол от извършения контрол по чл. 195б, ал.2, т.4 от ЗВ. При извършената проверка по реда на чл. 194б, ал. 3 от ЗВ на данните в декларацията за отчетния период е установено съответствие между декларираното от дружеството и установеното от административния орган. Количеството изразходвани водни маси през 2019 г., посочени в оспорения акт, съответстват на посочените в декларацията на дружеството по чл. 194б от ЗВ за съответния период. Административният орган е изчислил размера на дължимата такса за водовземане въз основа на данните от представената декларация по чл. 194б от ЗВ, за което е уведомил дружеството, като му е предоставил срок за доброволно плащане. Ползваното количество е декларирано лично от самото задължено лице. Не са налице и доказателства за извършено плащане. Предвид изложеното оспореното съдебно решение е правилно - постановено при липсата на основания за неговата отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение