Решение № 4050 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2008 г.

Решение № 4050 от 27.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7371/2008 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Подадена е касационна жалба от кмета на община Аксаково, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Ирина Добрева, против решение № 550/11.04.2008 г. постановено по адм. дело № 2579/2007 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХVII състав, с което на основание чл. 257, ал. 2 АПК е осъден да извърши фактическо действие и по-конкретно да отговори на въпросите на Георги Илиев Димитров от гр. Варна: "предоставен ли е за ползване по реда на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ имота, реституиран съгласно решение № 13250/12.06.1997 г. на ПК - Аксаково и възстановена ли е собствеността върху този имот на други лица". Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като необосновано, постановено в нарушение на процесуални правила и приложимия материален закон, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в жалбата съображения моли решението да бъде отменено. Ответникът по касационната жалба - Георги Илиев Димитров, моли съда да я отхвърли като неоснователна, като навежда доводи за правилността на постановеното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна, по различни от изложените в нея съображения. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба вх. № ЖЧ-Г (1/23.11.2007 г. подадена от Георги Илиев Димитров срещу писмо изх. № ПД) 38/12.11.2007 г. на кмета на община Аксаково, с което по повод молба вх. № ОД-Г (38/22.10.2007 г. е уведомен, че областният управител съобразно чл. 28 ППЗСПЗЗ е възложил изработването на план на новообразуваните имоти за м. "Ментеше" в землището на гр. Аксаково, в която връзка, в качеството му на реституиран собственик на имот, попадащ в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ на посочената местност, възстановен в стари реални граници по решение № 13250/12.06.97 г. на ПК - Аксаково, може да участва в процедурата по изработване на този план с цел защита на своите интереси. С разпореждания на съда №№ 3846/13.12.2007 г., 257/07.01.2008 г., делото неколкократно е оставяно без движение с указания за уточняване на обжалвания акт. С подадените в тази връзка от Георги Илиев Димитров, молби по делото, като обжалван отново е сочен оспорения с жалбата акт, обективиран в писмо изх. № ПД) 38/12.11.2007 г., връчено му по данни от представената обратна разписка, на 16.11.2007 г. Твърденията на жалбоподателя относно характера и съдържанието на акта не обвързват съда при осъществяваната от последния преценка на допустимостта на жалбата. Видно от приложените по делото доказателства, оспореното писмо е изпратено на Георги Илиев Димитров по повод негова молба от 22.10.2007 г., отправена в качеството на единствен наследник по закон на Георги Димитров Казаков, на чиито наследници с решение № 13250/12.06.1997 г. на ПК - Аксаково е възстановено правото на собственост по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ върху имот с площ 5.2 дка в м. "Зад Ментешето" в землището на Аксаково, с ограничението - "по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ ". С нея жалбоподателят е поискал от кмета на община Аксаково: да бъде уведомен има ли върху горепосочения имот, за периода от одържавяването му, до настоящия момент, учредено право на ползване при условията на § 4 ПЗР ЗСПЗЗ и ако отговорът е положителен - изпълнени ли са условията по § 4б , 4д и 4з ПЗР ЗСПЗЗ; спазени ли са изискванията по § 4к, ал. 3 и ал. 4 ПЗР ЗСПЗЗ при изработването на евентуален помощен план за местността, в която попада имота; да провери дали ОСЗГ - Аксаково (преди ПК - Аксаково) е изпратила служебно решение № 13250/1997 г. и налице ли са други регистрирани собственици на имота, описан в това решение. За да уважи подадената жалба, първоинстанционният съд необосновано и неправилно е приел, че с горепосочената молба, от Георги Илиев Димитров е поискано извършването на фактически действия по предоставяне на информация, от която лицето има пряк, законен интерес по смисъла на § 1, т. 2, б. "в" от Закона за администрацията (ЗАдм), а оттам и че неизпълнението на задължение на сезирания орган по чл. 2 от същия закон, да отговори на отправено му запитване, представлява достатъчно основание да се приеме, че в случая е налице неоснователно бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 2 АПК на кмета на община Аксаково, поради което последният е осъден да извърши фактически действия, като даде отговор на формулираните в диспозитива на решението, въпроси. Независимо, че съдът е посочил като приложима нормата на чл. 2, ал. 2 ЗАдм, в мотивите на съдебното решение е цитирано правилото на ал. 4 на посочената разпоредба (в действащата редакция на закона след изм. по ДВ, бр. 24/96 г.) - че администрацията е длъжна да дава отговор на гражданите и юридическите лица на отправени от тях запитвания, молби, жалби, предложения и сигнали по въпроси, които представляват техен законен интерес, по ред определен със закон. Тълкуването на посочената разпоредба, нормите на чл. 33, ал. 4 ЗАдм и чл. 44 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) и липсата на специални разпоредби в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за неговото приложение, съставляващи нормативно основание да се приеме, че кметът на община Аксаково е бил длъжен да отговори на въпросите, така както те са формулирани в молбата на Георги Димитров от 22.10.2007 г., налагат извода, че в случая не е осъществена хипотезата на чл. 257 АПК. Поради това и с оглед предмета на спора, предявен с жалбата, по която е образувано съдебното производство, настоящата инстанция приема, че съдът погрешно е определил предмета на делото, вследствие на което недопустимо се е произнесъл по непредявено искане за защита срещу неоснователно бездействие на кмета на община Аксаково. Както вече бе отбелязано по-горе жалбоподателят по адм. дело № 2579/2007 г. в първоначално подадената жалба и уточняващите я молби, недвусмислено е заявил, че оспорва писмо изх. № ПД (38/12.11.2007 г. на кмета на община Аксаково. То няма белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, поради следното: Молбата на Георги Илиев Димитров от 22.10.2007 г., по повод на която е изпратено оспореното писмо, не съдържа искания за издаване на административен акт, извършване на административна услуга или други действия от компетентността на кмета на община Аксаково. Следователно, не би могло да се приеме, че за последния, като орган на изпълнителната власт е възникнало задължение за произнасяне с нарочен акт или за извършване на определени правни или фактически действия. Наред с това, писмото има уведомителен характер и поради това не засяга права или законни интереси на лицето - подател на жалбата, по която е образувано делото пред административния съд. От изложеното следва, че този съд се е произнесъл по недопустима жалба,) подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,