Решение № 3211 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9878/2024 г.
ВАСТрето отделение26.03.2025 г.докладчик Чавдар Димитров
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 12663 от 23.07.2024г., постановено по адм. дело 4605/2024г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Столична Община да заплати на В. В. А., сума в размер на 1070,00 /хиляда и седемдесет/ лв., представляваща сторени пред касационната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА/п/ ЧАВДАР ДИМИТРОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Кмета на Район Подуяне при Столична Община, чрез процесуален представител, срещу решение 12663 от 23.07.2024 г., постановено по адм. дело 4605/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменен мълчалив отказ на същия орган да извърши административна услуга - заверка на подадена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, заявена с вх. РПД -24-ГР94-596/10.04.2024г., подадено от В. В. Р. и преписката е върната на административния орган за извършване на административната услуга в срока по чл. 57, ал. 2 от АПК, в изпълнение на дадените указания по приложението на закона. Касаторът твърди неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, постановено при нарушаване на процесуалноправните норми. Моли атакуваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът В. Р. от гр. Нови Искър в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила оспореното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователна на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АдмС София-град е отменил мълчалив отказ на кмета на Район Подуяне при община Столична за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на подадена молба-декларация за снабдяване с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка по Заявление вх. РПД -24-ГР94-596/10.04.2024г. при район Подуяне, подадено от ответника Р. и преписката е върната на административния орган за извършване на административната услуга в 7-дневен срок от получаването й. За да достигне до този правен резултат, административният съд е приел, че искането с което е сезиран кметът на Район Подуяне при Столична община, подадено от В. В. Р., е за извършване на административна услуга, изразяваща се в заверка на молба-декларация по чл. 587 от ГПК за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ с идентификатор 68134.609.178, находящ се в гр. София, р-н Подуяне, [улица]. Заявлението е било приложено като част от административната преписка, под формата на прикрепено към Молбата декларация на заявителя бланково удостоверение, подписано от същото лице като декларатор, който е предложил четири лица, които да бъдат призовани и разпитани при извършване на обстоятелствената проверка . Видно от преписката, към него са били приложени актуална скица за ПИ с идентификатор 68134.609.178 и заверка върху бланковото удостоверение от дл. лице при Столична Община, отдел Финанси, че имотът не е деклариран, както и това, че отразяването е неразделна част към Молба-декларация 7219000555/21.03.2024г. В хода на производството по събиране на доказателства процесуалният представител на ответния орган е посочил, че е налице издаден изричен отказ да бъде извършена административна услуга с рег. РПД24-ГР94-596-
от 10.05.2024г., по което е било образувано адм. д. 5221/2024г. по описа на същия съд, като е изразил становище че жалбата против изричния отказ изключва съществуването и на мълчалив такъв само по себе си. С оспореното решение Съдът е приел, че мълчаливия отказ за извършване на административна услуга, на основание чл. 21, ал. 3 от АПК, е правнорелевантно бездействие, което по силата на правна фикция е приравнено на индивидуален административен акт отказ на основание чл.58, АПК, която услуга в съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.2, вр. чл.21ал.3 АПК е следвало да бъде извършена според първоинстанционния съд в 7-дневен срок, но не е било сторено. Първостепенният съд е обосновал извод, че с изтичането на срока и констатираното бездействие на органа е бил обективиран в правния мир оспореният мълчалив отказ. Преценил е, че по отношение на него намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и редът за административно и съдебно оспорване. Според същата съдебна инстанция оспореният мълчалив отказ изхожда от компетентен орган, но е незаконосъобразен. За да достигне до този правен извод съдът е взел предвид това, че исканата от оспорващия административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижими имоти, т. е. касае се за документ, необходим за признаване на право по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Установил е, че законодателят в разпоредбата на чл. 587 от ГПК е регламентирал реда за установяване правото на собственост, като компетентността за издаване на констативен нотариален акт в тази хипотеза принадлежи на нотариуса. В тази връзка е заключил, че нотариусът, а не административният орган, носи тежестта и отговорността да прецени дали е основателно претендираното право, вкл. дали е налице основанието за придобиването му. Разяснил е, че административният орган при заявената услуга е бил длъжен при условията на обвързана компетентност да отрази необходимата на нотариуса информация за съответният имот и липсвало основание да не стори това. Предвид горното АдмС София-град е отменил мълчаливия отказ на кмета на Район Подуяне при Столична община и е изпратил преписката на същия с указания за произнасяне в 7-дневен срок от получаването й. Предметът на по-къснообразуваното дело не е бил обсъден в оспорения съдебен акт нито е събрана служебна информация за него. В тази връзка касационната инстанция служебно се е запознала с визирания документ, ведно с решение 23650/15.11.2024г., постановено по адм. дело 5221/2024г. по описа на Административен съд София-град и протоколите от проведените по същото дело открити съдебни заседания, които ще обсъди в мотивите по-долу. След преценка на доказателствената съвкупност съдебният състав намира, че оспореното Решение е валидно, допустимо и правилно. Мотивите за това са следните:
Административният съд е приел административната преписка и към нея действително липсва представен изричен отказ на ответния орган. Съдът се е произнесъл на база наличните в преписката доказателства, като е счел същите за относими към спора, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните по съществото на спора, и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Административните услуги са особена форма на административна дейност, които най-общо биват разглеждани като разновидности на административните актове с някои свои характерни особености, като например това, че могат да бъдат многократно заявявани, като всяка друга услуга, поради което еднократният отказ да бъдат извършени не формира сила на присъдено нещо и не прегражда пътя за повторното им заявяване.
По съществото си заявената услуга представлява искане за обективиране на волеизявление за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. Правилен е правният извод на първоинстанционния съд, че при наличие на всички пререквизити за това например заплатена държавна такса, представена скица, предложени свидетели административният орган е обвързан от задължението да отрази правнорелевантната информация за имота, предмет на обстоятелствена проверка, ирелевантно дали същата е в подкрепа на заявеното от жалбоподателя или не. В конкретният случай компетентният орган не е изпълнил това свое задължение в срок.
Ясно е , че предвид разпоредбата § 1, т. 2, б. "б" от ДР на Закона за администрацията, във вр. с чл. 21, ал. 3 АПК и при съобразяване фактите по делото, според които след като органът не е извършил услугата в нормативноустановения срок и в същият не е изложил изрично съображенията си в писмена форма, е налице отказ за извършване на административна услуга, който отговаря на критериите на чл.58 АПК за мълчалив такъв. Тази услуга е елемент от сложния фактически състав на охранителното производство по чл. 587, ал. 2 ГПК. Административният орган е следвало да се произнесе с изрично свое волеизявление за заявения имот, но не го е сторил в срок.
Настоящата инстанция счита, че в конкретния случай не се спори между страните за това, че административното производство е инициирано от лице, доказало своя правен интерес от издаване на документа, че е заплатена дължимата административна такса, че са били представени необходимите приложения, за да бъде извършена услугата. Като не се е произнесъл в установения срок и при наличие на предпоставките за извършването на това, административният орган е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който правилно е бил отменен от първостепенния съд.
При преценка на служебнопреценените допълнителни обстоятелства от страна на касационния състав, същият констатира действително съществуване в правния мир на твърдяното от страна на процесуалния представител на касатора писмо, рег. РПД24-ГР94-596-
от 10.05.2024г., изходящо от Кмета на район Подуяне. При преценка на съдържанието му обаче, то не може да бъде кредитирано като изричен отказ да бъде извършена заявената административна услуга, тъй като липсва подобно волеизявление. От семантичното тълкуване на кореспонденцията съдът достига до извод, че се касае по-скоро за отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Доколкото обаче същото е постановено след изтичане на срока за извършване на административната услуга, а не в същия срок, постановяването му не би могло да препятства оспорването на формирания в хипотезата на чл.58 АПК мълчалив отказ. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице хипотезата на чл. 172, ал. 3 от АПК, според която, когато бъде отменен мълчаливият отказ в производството по оспорване пред съда се смята за отменен и изричният такъв, последвал преди решението за отмяна. Издаденият изричен отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт по същото заявление не е основание за прекратяване на разглежданото производство. Само ако отказът е бил изричен, подадената против мълчаливия отказ жалба е следвало да се приеме като такава и против него, по аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 3 от АПК и ППВС 4/1976 г., тъй като само в тези случаи са напълно идентични функциите на съда при осъществяване на контрол за законосъобразност на изричен или мълчалив отказ (ТР 16/1975 г г. на ОСГК). Конкретнта хипотеза обаче не е такава. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна. В полза на ответника следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1000 лева и заплатените 70,00 лева за държавна такса, за което са представени доказателства за реалното им извършване.