Решение № 5556 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2020 г.

Решение № 5556 от 13.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2020 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на община - В., чрез процесуалният му представител - гл. юрисконсулт Стамова, против решение № 2314 от 29.11.2019 г. по адм. дело № 2760/2019 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответниците: Н. Т. и И. Т., чрез пълномощника им - адв. Ч., оспорват касационната жалба като неоснователна. Претендират разноски за касационната инстанция, за което представят списък на разноските. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касацинната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред първоинстанционния съд Н. Т. и И. Т. са оспорили законосъобразността на мълчалив отказ на гл. архитект на община В. да издаде разрешение за изработване на проект на ПУП относно съсобственият им поземлен имот с идентификатор 10135.536.1032 по КККР на гр. В., Приморски парк, м. "Салтанат", на основание чл. 124а, ал. 2 ЗУТ. Съдът е извел правни изводи за незаконосъобразност на мълчаливият отказ, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, довело и до нарушение на материалния закон, а именно липсата на становище на главния архитект на община В., респ. такова на делегирано от него лице от общинската администрация по чл. 124а, ал. 2 ЗУТ, за исканото разрешение. За съществено е приел и нарушението на чл. 124б, ал. 5 ЗУТ, поради неиздаването на отказа под формата на мотивирано решение или заповед на компетентния орган, както изисква разпоредбата, а под формата на мълчалив отказ, който е недопустим. Затова е отменил мълчаливият отказ и е върнал делото като преписка на органа за ново произнасяне по искането. Решението не е недопустимо, тъй като отказите по чл. 124б, ал. 5, вр. чл. 124а, ал. 5 ЗУТ са годен предмет на обжалване, както и отказите - мълчаливи или изрични по чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Решението обаче е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Изводите на съда, че предмет на обжалване е мълчалив отказ по чл. 124б, ал. 5, вр. чл. 124а, ал. 2 и 5 ЗУТ, са направени при неизяснена фактическа обстановка и в отсъствие на доказателства. По делото липсват доказателства относно градоустройствения статут на територията, в която попада процесния ПИ с идентификатор 10135.536.1032 и по конкретно има ли одобрен и влязъл в сила ПУП за този имот, какво е предназначението му по него. Частично данни за това се намират в изработеното задание, което като неодобрено, не може да служи като доказателство за тези обстоятелства. Единствените данни се съдържат в писмо на община В. до И. Т. от 04.04.2013 г. /на стр. 38 и таблиците за показатели за застрояване към правилата и нормативите за прилагане на ОУП на гр. В. /на стр. 39 и 40/. От тях се установява, че за територията на Приморски парк, м. "Салтанат", където се намира процесния имот, има одобрен ОУП на гр. В. от 2012 г. по който тази територия е отредена за УЗ "Оо"- устройствена зона за обществено обслужващи дейности. Твърдението на ответниците, че с този план имотът им е отреден за "частна детска градина", потвърдено с решение т. 2. 2 от протокол на НЕСУТРП от 21.08.2012 г., противоречи на същността на ОУП, който съгласно чл. 103, ал. 2 ЗУТ определя преобладаващото предназначение на териториите, а не предназначението на отделните поземлени имоти в обхвата му. ОУП не засяга отделните имоти, а територията или части от територията на населеното място, от което следва, че отреждането на имота за "частна детска градина" не е въз основа на ОУП. При това положение съдът е бил длъжен служебно да събере доказателства, както и да укаже на оспорващите да ангажират доказателства, въз основа на кой ПУП процесния имот е получил такова конкретно предназначение. При липсата на доказателства за градоустройствения статут на имота към датата на заявлението за разрешаване изработването на проект на ПУП-03.07.2019 г., съдът не би могъл да изведе правни изводи на какво основание е издаден мълчаливия отказ - на основание чл. 124б, ал. 5, вр. с чл. 124а, ал. 2 и 5 ЗУТ / за изработване на първоначален ПУП/ или на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ - /за разрешаване изменение на ПУП/. Едва след като събере доказателства за посочените обстоятелства, вкл. и чрез назначаване на СТЕ, съдът би могъл да отговори на какво правно основание е издаден мълчаливият отказ и спрямо това да извърши преценка за неговата законосъобразност. В случая такива доказателства липсват. Делото е решено в едно съдебно заседание, при процесуално бездействие на съда, в нарушение на чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, поради което и правните му изводи за незаконосъобразност на отказа по чл. 124б, ал. 5 ЗУТ са неправилни. Като неправилно, на посоченото основание обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на съдопроизводствените правила, описани по-горе. При този резултат и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, по искането за разноски пред касационната инстанция дължи произнасяне първоинстанционния съд на когото делото е върнато за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение