Решение № 14109 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1521/2014 г.

Решение № 14109 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1521/2014 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от "Саранда Дистрибюшън " ООД, гр. София, против решение № 7697/06.12.2013 г. по адм. д. № 8302/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт (РА) № 2251100462/27.02.2012 г. на ТД на НАП - София, в частта, потвърдена с Решение № 1292/01.06.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", предишна Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. София при ЦУ на НАП, с който на жалбоподателя за данъчни периоди м. 03.2008 г. и м. 04.2008 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 2 347 лв., ведно с начислената лихва за забава, както и в частта на определените задължения по чл. 20 от ЗКПО за 2008 г. в размер на 43, 83 лв. и в частта на определените задължения по чл. 204, т. 1 от ЗКПО за 2008 и 2009 г. в размер общо на 2 386, 37 лв., ведно с начислената лихва за забава.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният ревизионен акт в обжалваната част. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Иванов, оспорва касационната жалба в открито съдебно заседание, моли решението да бъде оставено в сила и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на дружеството в частта за непризнат данъчен кредит за данъчни периоди м. 03.2008 г. и м. 04.2008 г. в размер общо на 2 347 лв. по фактури с № 1...38/31.03.2008 г. и № 1...42/30.04.2008 г., издадени от "Райфайзен инвестмънт" ЕООД с предмет "услуги съгласно договор", а именно: предоставяне на консултантски услуги във връзка с продажба на 100% от дяловете на "Саранда Дистрибюшън" ООД, "Саранда" ООД и "Топ Инвест БГ" АД.

Административният съд е потвърдил изводите на ревизиращия орган, че доставчикът е извършил освободени доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДС, поради което за получателят на същите - "Саранда Дистрибюшън" ООД, не е налице право на данъчен кредит.

В частта по ЗКПО е оспорен увеличеният финансов резултат за 2008 г., на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО, с размер 438, 33 лв. и доначислен корпоративен данък от 43, 83 лв. по две фактури с предмет на доставките съответно ръчен часовник и проведен курс.

За да потвърди РА в тази част, съдът е посочил, че цитираните доставки не са свързани с дейността на дружеството - дистрибуция на стоки от растителен и животински произход.

За да определи задължения по чл. 204, т. 1 от ЗКПО за 2008 и 2009 г., в размер на 1 782,67 лв. и 603,70 лв. по фактури с предмет на доставките хотелско настаняване, семинар, коледно парти, наем на зала и др., АССГ е приел, че посочените разходи са облагаеми, тъй като са извършени с представителни и развлекателни цели, за което е приел, че правилно е определена данъчна основа за данък върху разходите.

Решението е правилно.

Неоснователни са поддържаните твърдения в касационната жалба за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила с непроизнасяне по всички възражения на оспорващия, свързани с незаконосъобразно удължаване на срока на ревизията и незаконосъобразно събиране на доказателства в този удължен срок.

Първоинстанционният съд е направил констатация, че всички заповеди за удължаване срока на ревизията са връчени на пълномощник на ревизирания субект на посочени в решението дати, с което същият е бил надлежно уведомен за продължаване срока на ревизията, с което не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила, във връзка с извършване на ревизията и събиране на доказателства в хода на административното производство.

Доводите на касатора по съществото на спора, също са неоснователни.

1. По ЗДДС:

Отказът на право на данъчен кредит за периодите 01.03-30.04.2008 г. по 2 бр. фактури, издадени от "Райфайзен инвестмънт" ЕООД с предмет "услуги съгласно договор" е мотивиран с разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1, вр. чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС.

Анализирани са представеният от ревизираното лице копие на Договор от 28.03.2008 г., сключен между "Саранда Дистрибюшън" ООД, "Саранда" ООД и "Топ Инвест БГ" АД /възложители/ и "Райфайзен инвестмънт" ЕООД /изпълнител/ и представена декларация от управителя на "Саранда Дистрибюшън" ООД, в която е декларирано, че поради неудовлетвореност от получените оферти, договорът е прекратен, като са издадени само горепосочените 2 бр. фактури.

Предмет на Договора са консултантски услуги във връзка с продажбата на 100% от дяловете на трите дружества възложители, които са свързани лица. Съгласно т. 4.1, възнаграждението по договора е в размер на 3 000 евро месечно за първите два месеца, без включен ДДС, за които плащания са издадени процесните 2 бр. фактури.

В хода на съдебното производство е прието заключение по допусната съдебно - икономическа експертиза, изготвена след анализ на приложените по делото документи и представена на вещото лице аналитична информация от "Райфайзен инвестмънт" ЕООД. В нея е посочено, че в счетоводството на доставчика процесните фактури са осчетоводени като приход от услуга, данъкът по ЗДДС е начислен по кредита на сметка 4532 - начислен ДДС за продажби. Процесните фактури са платени по банков път, включени са в дневниците за продажби и в справки декларации по ЗДДС, които са подадени в срок.

Недоказано е останало твърдението, че плащането е във връзка с изготвен Меморандум, представен по делото. Правилен е изводът на съда, в потвърждение изводите на ревизиращите органи, че процесните фактури са издадени от изпълнителят по Договора, във връзка с предмета по същия - да предостави услуги, във връзка с продажба на дялове, при което е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС. Съгласно текста, сделките, включително договарянето, свързани с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, са освободени доставки, с изключение на управлението и отговорното пазене, като това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член. Следователно за услугите, свързани с договори, попадащи в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС, на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 ЗДДС и отказът е законосъобразен, както правилно е приел съдът.

1. Относно задълженията по ЗКПО:

2.1. Увеличен е финансовия резултат за 2008 г. със сумата 438,33 лв. и съответно е доначислен корпоративен данък от 43,83 лв., при предпоставките по чл. 26, т. 1 от ЗКПО - не са признати за данъчни цели счетоводни разходи, несвързани с дейността. В случая, дружеството е отчело като разходи в сметка 602 - "Външни услуги" осчетоводени две фактури с предмет на доставките съответно - ръчен часовник и проведен курс, докато дейността на дружеството е: дистрибуция на стоки от растителен и животински произход. След като не е доказано използването на фактурираните доставки във връзка с икономическата дейност на дружеството, законосъобразно е увеличен със сумата финансовия резултат за 2008 г. и е определен допълнителен размер на корпоративен данък по ЗКПО.

2.2. Относно установен данък върху разходите за 2008 г. и 2009 г. по чл. 204, т. 1 от ЗКПО е установено, че дружеството е извършило разходи по фактури с предмет на доставките: хотелско настаняване, семинар, коледно парти, наем на зала и др. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 204, т. 1 от ЗКПО, съгласно която с данък върху разходите се облагат представителните разходи, свързани с дейността. В случая, става въпрос за разходи, извършени с представителни и развлекателни цели и върху същите законосъобразно е начислен данък по посочената разпоредба от ЗКПО.

По изложените съображения, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и поради това, че с първоинстанционното решение не са присъдени разноски, на ответника по касация се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в еднократен размер на 564,40 лева, което е за двете съдебни инстанции, съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение