Решение № 1756 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2019 г.

Решение № 1756 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9509/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение № 1504 от 18.07.2019 г., постановено по адм. дело № 595/2019 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменена негова Заповед № 58-ФК от 18.02.2019 г. и осъдена НАП да заплати на "Мартини Варна" ООД разноски в размер на 50 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът оспорва като неправилен извода на административния съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради несъответствието и с целта на закона. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което заповедта да бъде потвърдена. Ответникът - "Мартини Варна" ООД, не взема становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваното решение, Административен съд (АС) - Варна е отменил Заповед № 58-ФК от 18.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на "Мартини Варна"ООД е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на търговски обект" – снек бар, находящ се в гр. Варна, ул. "Никола Михайловски" № 24, стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 10 дни. За да постанови този резултат, съдът е приел, че административен акт е издаден от компетентен орган по приходите по чл. 186 от ЗДДС, в изискуемата писмена форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и правилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, но при несъответствие с целта на закона. Този извод е обоснован, след като съдът е приел, че налагането на ПАМ не съответства на нито една от преследваните от закона цели. Отделно от това съдът е приел, че при липса на доказателства за санкциониране на дружеството за извършено нарушение по реда на ЗАНН, наложената ПАМ е издадена в противоречие с целта на закона, защото разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС давала възможност за прекратяване на наложената ПАМ, ако глобата или имуществената санкция бъде платена, както и в нарушение на принципа за съразмерност, предвиден в чл. 6, ал. 5 от АПК. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно. Страните не спорят по фактите и същите са правилно установени. Правилно АС - Варна е приел за установено, че ПАМ е наложена във връзка с констатирано на 16.02.2019 г. нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС при прилагане на ПАМ по реда на чл. 186, ал. 3 от същия закон. При извършената проверка от контролните органи, от наличните ФУ в обекта за периода 10.01.2019 г. -11.01.2019 г. са били изведени 2 бр. КЛЕН за периода от 10.01.2019 г. да 11.01.2019 г. от ФКБ № 0011916/18. 57 ч. /до № 0011934/01. 20 ч./ и от ФКБ № 0017235/17. 27 ч. /до № 0017250/01. 28 ч./, като е било установено, че за направена от клиент покупка на стоки на 10.01.2019 г. включваща 1 бр. питка чабата, 1 бр. минерална вода "Девин", 1 бр. наливна бира "Хайнекен", 3 бр. "Бушмилс", 4 бр. тарама хайвер, 2 бр. салата със сирена, 1 бр. гъши дроб карамелизиран, 2 бр. вино "Пино гриджо деле Венеция" на обща стойност 108. 09 лв. при плащането й в брой, на клиент/анонимен под № 7084 е била предоставена клиентска сметка № 91785/10.01.2019 г. /22. 57 ч./ на стойност 108, 09 лв. и не е била издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и регистрирано в НАП ФУ в обекта, или касова бележка от кочан с ръчни касови бележки. Органите по приходите са установили, че сметка № 91785/10.01.2019 г. /22. 57 ч./ е била изведена за маса 15, видно от изведения от ФУ КЛЕН, във ФП не е била регистрирана продажба в размер на посочената сума. Бил издаден АУАН от 27.02.2019 г., с който при посочената фактическа обстановка е прието, че търговецът е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите, във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата и във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС. Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление от 02.04.2019 г. По изложените съображения, правилно съдът е приел за установено, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена при правилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Основателен е довода на касатора за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон. Неправилно АС - Варна е приел, че в конкретния случай заповедта за налагане на ПАМ е издадена при несъответствие с целта на закона. Съгласно чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се делят на превантивни, преустановителни и възстановителни. В хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ запечатване на обект е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечата и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на извършваните продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/освен при изключенията по разпоредбата/ и по чл. 25, ал. 3 от наредбата за издаване на фискалния бон при извършването на плащането. Текстовете от наредбата възсъздават правилото на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като източник на правомощието си по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, касаторът в условията на обвързана компетентност е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Съдържанието на ПАМ и предпоставките за налагането й я определят като превантивна и преустановителна. Такива цели преследва и оспорената заповед на началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, а това изключва постановяването й при превратно упражняване на властнически правомощия. Касационната инстанция не споделя приетото от първоинстанционния съд, че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразно и поради това, че дружеството било лишено от защитата на чл. 187, ал. 4 ЗДДС, тъй като мярката била наложена преди издаване на наказателно постановление. Възможността, регламентирана в чл. 187, ал. 4 ЗДДС, не игнорира директното приложение на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Налагането на принудителната административна мярка в случая, не е обусловено от административното наказание, тъй като съгласно приложената норма от специалния закон, този вид мярка се налага "независимо" от предвидените глоби или имуществени санкции. По тези съображения, обжалваното решение като неправилно следва да се отмени и се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Мартини Варна" ООД срещу Заповед № 58-ФК от 18.02.2019 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - гр. Варна в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП. При този изход на спора, основателна е претенцията на касатора за присъждане на разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответника по касация "Мартини Варна" ООД следва да бъде осъден да заплати на в полза на НАП – гр. София разноски за държавна такса от 70 лева и за юрисконсулт за всяка инстанция по 100 лева, определени при условията на чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо за двете инстанции разноски в размер на 270, 00 лв. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение