Решение № 3930 от 19.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10316/2010 г.
ВАСV отделение19.03.2011 г.докладчик т Йордан Константинов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2271 от 07.07.2010 г. на Административен съд - София град, първо отделение, 7-ми състав, постановено по адм. дело № 9023/09 г. ОСЪЖДА Сийка Драгомирова Димитрова от гр. София, ул. "Народно хоро" № 40, вх. Ж, ап. 12, да заплати на Агенция "Митници"-гр. София сумата 150 /сто и петдесет/ лв. юрисконсулско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3930 от 19.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10316/2010 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2271 от 07.07.2010 г., постановено по адм. д. 9023/09 г. Административен съд - София град, първо отделение, 7-ми състав, е отхвърлил жалбата на Сийка Драгомирова Димитрова от гр. София срещу Заповед № 10024/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници". Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Сийка Драгомирова Димитрова от гр. София чрез пълномощника й адв. Деница Трендафилова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решение № 2271 от 07.07.2010 г., постановено по адм. д. № 9023/09 г. на Административен съд - София град. Ответният по касационната жалба директор на Агенция "Митници"-гр. София чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Сийка Драгомирова Димитрова срещу Заповед № 10024/16.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "държавен инспектор" в РМУ-гр. София. В уводната част на съдебния акт съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на обжалваната заповед, както и събраните по делото доказателства. Прието е още, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона писмена форма. Съдът е изложил подробни мотиви по направеното от жалбоподателката оплакване за допуснато нарушение на процедурата по съкращаването и по конкретно на неспазване на утвърдената със Заповед № ЗАМ - 613 от 12.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" процедура за съкращение на персонала. Посочено е, че то е неоснователно тъй като въпросната процедура е приета във връзка със структурни промени в митническата администрация, извършени с Постановление № 302 от 15.12.2009 г. за приемане на нов Устройствен правилник на Агенция "Митници", поради което е неотносима към спора, а освен това в нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. няма нормативно установено изискване за извършване на подбор, като преценката на органа по назначаването в тази насока не подлежи на съдебен контрол. Първоинстанционният съд е изложил аргументи защо намира процесната заповед за издадена в съответствие с материалния закон. В тази насока е дадено тълкуване на понятието "длъжност в администрацията" съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията, на база на което е изграден изводът, че в случая са изпълнени и двете кумулативни изисквания за извършено съкращение, поради което заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е в съответствие с материалния закон. Постановеното решение на Административен съд - София град е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се аргументи, че в случая не са налице двете кумулативни изисквания за съкращение на длъжността, като същата продължава да съществува като определена нормативни позиция и като система от функции, задължения и изисквания. Посочва се още, че необосновано административният съд е приел, че е неотносима към спора издадената заповед № ЗАМ - 613 от 12.11.2009 г. на директора на Агенция "Митници" процедура за съкращение на персонала, като по този начин държавните служители в системата на митническата администрация са лишени от защита. По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Неоснователно е направеното оплакване досежно изводите на съда, че е налице реално съкращение на длъжността "държавен инспектор". От данните по делото е видно, че предвид извършените структурни промени в администрацията на Агенция "Митници" е променено длъжностното разписание на Регионално митническо управление, като от 16.12.2009 г. същото е престанало да съществува, а правата и задълженията са преминали към Митница Столична. В тази връзка са приети две щатни разписания на РМУ, съответно от 17.11.2009 г./л. 12 от първоинстанционното дело/ и 15.12.2009 г./л. 14 от делото/, като анализът на същите води до извода, че към 17.11.2009 г. в специализираната администрация на управлението е има 9 щатни бройки за държавен инспектор, а към 15.12.2009 г. е има една щатно бройка за държавен инспектор. При това положение не може да бъде споделено оплакването на касатора, че не е налице реално съкращение на длъжността, след като тя продължава да съществува в новото длъжностно разписание, макар и с намалена численост. След като е налице намаляване/редуциране/ на щата за длъжностите "държавен инспектор" от 9 на 1бройка, то е налице съкращение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Що се касае до оплакването, че административният съд неправилно не е зачел заповед № ЗАМ 613/12.11.2009 г. за извършване на подбор при извършване на съкращения в системата на митниците, то следва да бъде посочено следното: Направеният следващ извод, че представената заповед за извършване на подбор на директора на ответната агенция е неотносима към спора, е в противоречие със закона, но същият не се е отразил върху крайния резултат на решението. По начало Правилно съдът е приел, че както утвърждаването на щатното разписание, така и преценката кои служители да бъдат съкратени, се осъществява при условията на предоставена на органа по назначаването оперативна самостоятелност. Административните актове, издадени при условията на оперативна самостоятелност на общо основание подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, освен когато този контрол е изрично изключен със закон, какъвто не е конкретният случай. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 169 от АПК, съгласно която при оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове. С това законодателно решение самият избор на административния орган е правно регулиран от чл. 4, ал. 2 и чл. 6 от АПК. Затова съдът, ако установи, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност, трябва да провери спазването и на тази регулация. Това значи да прецени, дали с избраната от органа възможност се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта - чл. 4, ал. 2, ако се постига, дали не е било възможно решение, по-малко обременително за трети лица - чл. 6, ал. 2 и 3, а ако не е имало и такова решение - имало ли е решение, осъществимо с по-малко обществени разходи (средства, усилия и време) - чл. 6, ал. 4. Ако поне едно от тези правила е нарушено, актът следва да бъде преценен като несъответен на целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. От данните по делото е видно, че от страна на директора на Агенция "Митници" е издадена Заповед № ЗАМ 613 от 12.11.2009 г., с която е утвърдена процедура за съкращение на персонала в митниците, изменяна и допълвана със заповеди № ЗАМ - 623/24.11.2009 г. и ЗАМ - 666/03.12.2009 г., която е оповестена на служителите. Въз основа на нея процедура е съставен протокол № 2 от 07.12.2009 г. /л. 70 и следващите от делото/ на комисия, назначена със заповед № ЗАМ - 654/01.12.2009 г. на директора на Агенция "Митници", за извършена оценка на определените за подбор служители в състава на Митница - София, от който е видно, че жалбоподателката Сийка Драгомирова Димитрова е получила една от ниските оценка от оценените държавни инспектори - 81точки. Този резултат, макар и не вписан в мотивите на обжалваната заповед, явно е отчетен от органа по назначаването при издаване на процесната заповед, поради което наведеният довод, че процедурните правила по съкращението не са спазени, се явява неоснователен. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на административния съд е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Агенция "Митници"-гр. София сумата 150 лв. юрисконсулско възнаграждение за настоящата инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, три членен състав на пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 106, ал. 1, т. 2