Решение № 11323 от 9.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6652/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба от Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД, ЕИК[ЕИК], подадена чрез пълномощника адвокат Е. Кокаларова против решение 526 от 08.04.2021 г. по адм. дело 2231/2020 г. на Административен съд-Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на санкции РД-25-1102/01.10.2020г. издадена от директора на РЗОК- Бургас, с която на основание чл.400, ал.3 и чл.402, ал.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г., на болницата са наложени седем санкции "финансова неустойка", всяка по 200 лева, за нарушения по чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗО, чл. 277, чл.286, т.6а и чл.287, ал.3, т.6 и чл.289, т.2 и т.8 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., и са присъдени разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди се, че не е спазена процедура по издаване на заповедта за налагане на санкции, тъй като по направеното от дружеството жалбоподател възражение против констатациите в акта, спорът не е бил отнесен пред арбитражна комисия. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът директорът на РЗОК-Бургас, в писмен отговор чрез ст.юрисконсулт М. Георгиев изразява становище за неоснователност на оплакванията. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: В производството пред административния съд е установено, че със заповед РД-25-1525/07.10.2019 г. на директора на РЗОК- Бургас, е разпоредено извършването на проверка на Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария ЕООД по изпълнение на индивидуален договор 020903/17.05.2018 г. за оказване на БМП по КП, 021899/17.05.2018г. за оказване на БМП по КПр., 021709/17.05.2018 г. за оказване на БМП по АПр., със задачи конкретно посочени, измежду които и контрол относно спазване на изискванията на НРД за медицинските дейности за 2018 г. и ЗЗО по справки на РЗОК Бургас.В изпълнение на възложената проверка е съставен протокол 1223 от 07.11.2019г., в който лекарите-контрольори са обективирали констатации за установени нарушения по чл. 277, чл. 286, т.6а, чл. 287, ал.3, т.6, чл. 289, т.2 и т.8 и чл. 368, чл. 372-чл. 373 от НРД за медицинските дейности за 2018 г. Фактически констатации на органа са относно: т.1 и т.2 от протокола - при хоспитализирането на две здравноосигурени лица по КП 152 Ендоскопски процедури при обструкции на долните пикочни пътища е установено, че от страна на дружеството не са били спазени индикациите за хоспитализация по посочената клинична пътека. По отношение на ЗОЛ с ИЗ 11639, с окончателна диагноза остър цистит не е била установена обструкция и ретенция на урина, клинични или лабораторни данни за хематурия и вторична анемия, както и остра бъбречна недостатъчност, като оплакванията на пациента са били за често уриниране, дизурия и мътна урина. На това ЗОЛ не е било назначено и проведено изследване на урината химическо, микробиологично или микроскопско. Аналогични са констатациите и по отношение на ЗОЛ с ИЗ 11071. По т.4 и т.5 от протокола: при хоспитализирането на две здравноосигурени лица по КП 123 Оперативно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им е било установено нарушение на воденето на болничната документация; По отношение на ЗОЛ с ИЗ 10420, с окончателна диагноза Емболия и тромбоза на илиачна артерия. Тромбозис акута АФС ет АПФ декстра. Ст.пост имплантацио стен АП декстра - тромбозис е установено, че е било проведено рентгеново изследване - КАТ, отчетено в направлението за хоспитализация като основна диагностична процедура с код 88.38, което не е било отразено в епикризата на пациента. По отношение на ЗОЛ с ИЗ 10843 с окончателна диагноза Емболия и тромбоза на илиачна артерия. Тромбозис акута АИК ет АИЕ декстра. Ст.пост БП Ао фем декстра също е констатирано, че е било проведено рентгеново изследване - КАТ, регистрирано и налично в информационната система на лечебното заведение, което също не е било отразено в епикризата на пациента. По т.6 и т.7 от протокола е установена липса на задължителни реквизити - в ИЗ 10170 по КП 33 и в ИЗ 9971 по КП 26, като на извършеното изследване Ехокардиография, не е било попълнено собственоръчно написано име на извършващия изследването. По т.8 от протокола, в ИЗ 10963 по КП 152 е констатирано, че в Част III Приемащо заведение от направлението за хоспитализация не е попълнен негов задължителен реквизит - липсва номер от листа за планов прием, изискуем съгласно Указания за попълване на направление за хоспитализация, съдържащи се в Приложение 2а към НРД за 2018 г. Процесният протокол е връчен на проверяваното лечебно заведение на 14.11.2019 г. с указание, че може да подаде писмено становище в 7-дневен срок пред директора на РЗОК Бургас. В посочения срок, със становище вх. 29-02-1098 от 21.11.2019 г. здравното заведение е възразило по направените в протокола констатации. Въз основа на постъпилото възражение, с писмо изх. 62-01-57/ 22.11.2019г., директорът на РЗОК Бургас, на основание чл.75, ал.5 от ЗЗО, е отправил запитване до РК на БЛС за излъчване на представители със специалност урология за сформиране на арбитражна комисия. От страна на Регионалната колегия на Български лекарски съюз не са били посочени представители за участие в комисията. На основание фактическите констатации, установени в хода на възложената проверка и обективирани в протокол 1223 от 07.11.2019 г., от директора на РЗОК Бургас, поради констатирани нарушения по чл.55, ал.2, т.2, т.3 и т.5 от ЗЗО, чл. 277, чл.286, т.6а и чл.287, ал.3, т.6 и чл.289, т.2 и т.8 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., е издадена процесната заповед за налагане на санкции РД-25-1102/01.10.2020 г., с която, на лечебното заведение на основание чл.400, ал.3 и чл.402, ал.3 от НРД за медицинските дейности за 2018 г., са наложени седем санкции "финансова неустойка", всяка по 200 лева. Първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразност на административния акт. Приел е, че съшият е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма, съдържа изложение на фактическите и правни основания, обосноваващи налагането на санкциите, като при издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, материалният закон е правилно приложен, както и актът не се отклонява от целта на закона. Не е възприето оплакването на болницата за допуснати процесуални нарушения, като посочва, че административният орган е издал заповедта в хипотезата на чл. 74, ал. 5 от ЗЗО, касаеща случаите на неподаване на възражения от проверяваното лице. Прието е, че въпреки подаденото възражение от дружеството не се е стигнало до сформира арбитражна комисия в резултат на непосочване на представители от БЛС, и административният орган е следвало да позове на нормата на чл. 76, ал. 4 от ЗЗО, но това не съставлява съществено процесуално нарушение, защото по същество не променя крайния правен резултат. Тези изводи са неправилни. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Релевантните за разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално компетентните органи на РЗОК- Бургас. Но оспореният административен акт е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила /липса на мотиви/, съставляващо отменително основание по чл.146, т.3 от АПК. Както бе посочено по-горе дружеството-жалбоподател е депозирало становище по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО, с което е възразило по направените от проверяващите органи констатации и описаните в протокола факти от извършената проверка. Поради невъзможност да се сформира арбитражна комисия в резултат на непосочване на представители от БЛС, административният орган е приравнил ситуацията на хипотеза без възражения по чл.75, ал.5 от ЗЗО, вместо по чл.76, ал.3 от ЗЗО. След като не е била създадена комисия, директорът на РЗОК, действайки в условията на оперативна самостоятелност, несъмнено има право да наложи санкции, но следва да мотивира акта си, като обсъди направените в хода на административното производство възражения. Това налага излагането на самостоятелни мотиви в заповедта. Директорът е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на медицинска помощ е допуснал нарушение на задълженията си, като обсъди и обори възраженията му по констатациите в протокола, след което да обоснове приложените санкции съобразно материалноправните норми. Това задължение е закрепено нормативно в чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Вместо това органът е приповторил констатациите от протоколa без да изложи конкретни съображения по направените възражения. Поради това съдът намира, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният орган не е извършил собствена преценка, съответно не е изложил свои, различни от протокола и задълбочени мотиви за издаване на заповедта и налагане на санкции вр. чл.76, ал.3 от ЗЗО и на чл.418, ал.3 от НРД 2018г. МД Допуснатото нарушение е съществено и e самостоятелно основание за отмяна на издадения акт/ в този смисъл вж. Реш. 9954 от 21.07.2020 г. по адм.дело 4567/2020 г. на ВАС,VI-отд./. С оглед на изложеното решението на първоинстанционният съд да бъде отменено, като се постанови ново по същество съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, с което да се уважи оспорването и отмени заповедта за налагане на санкции РД-25-1102/01.10.2020 г. издадена от директора на РЗОК-Бургас. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на касационния жалбоподател за заплащане на разноски за касационното производство. Същите възлизат на сумата от 370,00/триста и седемдесет/ лева заплатена държавна такса. Лечебното заведение е представило доказателства за така сторените разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,