Решение № 5973 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14906/2008 г.

Решение № 5973 от 11.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14906/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Делчев Попниколов, в качеството му на изпълнителен директор на "Туристическа информация и регистрация" АД срещу решение № 72 от 10.10.2008 г. по адм. дело № 180 по описа за 2008 г. на административния съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № У-44-05-0072 от 12.05.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - Русе, с което е потвърдено решение № 25 от 7.04.2008 г. на началника на Митница - Видин. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница - Видин оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния си представител юрисконсулт Светлана Тодорова лично и по съображения в писмено становище. Претендира заплащане на юристконсултско възнаграждение в размер на 280.00 лв.. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Видин е било решение № 25 от 7.04.2008 г. на началника на Митница - Видин, потвърдено с решение № У-44-05-0072 от 12.05.2008 г. на директора на Регионална митническа дирекция - Русе. Съдът е отчел правилно същия и е посочил в мотивите на акта си, че се обжалва акта на началника на митница - Видин, потвърден с решението на горестоящия административен орган, независимо, че в диспозитивната част на решението е записал обратното, както е била формулирана жалбата пред него. Обсъдена е фактическата страна по спора, а именно с обжалвания акт е отказано възстановяването на митни сборове и други публични задължения, както и лихви по ППСПДВ № 7701 от 21.11.2006 г. на началника на митница - Видин. Същото е влязло в сила на 20.03.2008 г., след обжалване по административен и съдебен ред, като с него са определени публични задължения за мито и ДДС общо в размер на 2 002.00 лв. и лихва за забава, в резултат от неприключване на режим транзит по ЕАД № 4102 (Т-22840 от 7.10.2005 г. Според решаващия съд дружеството няма право да му бъде възстановена сумата, която е платил, защото задължението е било изискуемо към момента на издаване на акта за събиране на публичното вземане и не са ангажирани доказателства в подкрепа на твърдението на жалбоподателя за приключване на режима "транзит" след изтичане на срока, което би обосновало отпадане на възникналото митническо задължение и съответно възникване на задължение на митническата администрация за възстановяване на недължимо платените митни сборове. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 2 от ЗМ възстановяване се извършва, когато се установи, че в момента на плащането митните сборове не са били дължими или основанието за плащането им е отпаднало. По делото е безспорно установено, че по отношение на касатора е издадено ППСПДВ, влязло в законна сила и по него е осъществено плащане на изискуемото митническо задължение от субекта, задължен с него, а именно касаторът. Към момента на извършеното плащане задължението е било дължимо, съответно и не е отпаднало, поради това, че издаденият административен акт, с който то е установено не е отменен и е породил правните си последици. Не са ангажирани доказателства, че към момента на плащането на митните сборове не е съществувало задължение за плащане или то е било отпаднало. С оглед твърденията, че режимът "транзит" е бил приключен редовно и вносителят, респективно получателят е заплатил задълженията в размер определен от митницата, следователно по делото е следвало да бъдат поискани и събрани доказателства за тези обстоятелства. Съдът е дал подробни указания на жалбоподателя в тази насока, като това съобщение е получено и връчено редовно на 18.07.2008 г. В последвалото открито съдебно заседание от 17.09.2008 г. не е участвал процесуален представител на жалбоподателя. В проведеното съдебно заседание пред настоящия съдебен състав с молба същият е поискал издаване на съдебно удостоверение за събиране на доказателствата, по повод дадените от първоинстанционния съд указания. С протоколно определение от 17.03.2009 г. на касатора е отказано издаването на такова, понеже в касационното производство не се събират доказателства, а такива могат да бъдат представяни и преценявани с оглед изискванията на чл. 219 от АПК. Поради което и настоящата инстанция приема, че няма такива за редовно приключване на режим транзит от съответното лице, различно от отговорното лице по този режим. При този изход от спора на ответната страна по касационната жалба, поради участие на неин процесуален представител в настоящото производство, следва да се присъдят съдебни разноски, представляващи юристконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв., на основание чл. 143, ал. 4 от АПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение