Решение № 14915 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2656/2012 г.

Решение № 14915 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2656/2012 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам.-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 68 от 13.01.2012 г. по адм. дело № 1898/2011 г. от Административен съд Варна. В жалбата се поддържа, че обжалваното съдебно решение е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържат се доводи, че разминаванията в допустимите за подпомагане площи се дължи на разминавания в данни предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие" при изготвяне на новите ортофотоизображения - заснемане на парцелите със сателитни снимки. Обстоятелството, че при извършена административна проверка на заявлението на кандидата въз основа на наличните данни в Системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ към ноември 2009 г. да не е установена неподходяща за подпомагане площ, не дава основание за освобождаването му от възстановяване на недължимо платената сума, ако Разплащателната агенция на по-късен етап установи грешка при получаване на актуализирана официална информация в СИЗП за кампания 2009 г. Подробни съображения в този смисъл се развиват в представени писмени бележки. Ответната страна - Пенка Михалева Панайотова, в депозирани по делото писмени бележки от пълномощника й адв. Мадлен Левон, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Не се претендират разноски. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът, по жалба на Пенка Михалева Панайотова от с. Брестак, община Вълчи дол, област Варна е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22972 от 12.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо получена от жалбоподателката, по подадено от нея заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с УИН 03/150609/23282 в размер на 15278,20 лева. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентния административен орган, в съответната писмена форма, но при недоказано фактическо основание, в несъответствие с целта на закона и в несъответствие с процесуалните правила и материалните предпоставки за издаването му. Решението е правилно. Обосновани и съобразени със закона - чл. 59, ал. 2, т. 4 и чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК са изводите за фактическа необоснованост на оспорения административен акт и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 24, § 2 и чл. 28, § 1 от Регламент /ЕО/796/2004, нарушения на основни принципи по чл. 12 - 13 от АПК и на разпоредбите на чл. 26, чл. 28, чл. 34 - 36 от АПК. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително посочване на фактическите и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от зам.-изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат, както правилно е приел решаващият съд. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена. Такова установяване не се съдържа и в останалата документи съпътстващи издаването на акта. В процедурата по установяване на недопустимите за плащане площи бенефициента не е участвал и данните от проверката не са му били предоставени по установения за това ред. В съдебното производство по оспорване на акта е установена липса на данни за неправомерно поведение от страна на бенефициента. Този факт води до извода, че спрямо него не може да се приеме, че е налице недължимо плащане. Изплащането на суми за площи, които не подлежат на подпомагане, е в резултат на действия на органите на Разплащателната агенция, за които земеделския производител не може да бъде отговорен защото съгласно чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, задължението за възстановяване на недължимо изплатени субсидии не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган, и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския производител. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си бенефициента е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление са декларирани неверни данни относно вида и размера на площите. Освен това съгласно чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъда последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28, на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделския производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от ново представената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Твърдяното разминаване в данни, предоставени от МЗХ на ДФ "Земеделие", констатирани при изготвените нови ортофотоизображения - заснемане на парцелите, не може да бъде вменено във вина на бенефициента, защото подадените от него данни за парцелите са били известни на ДФ "Земеделие" още при подаване на заявлението на 7.05.2009 г. Едва при допълнителни, следващи проверки ДФ "Земеделие" ги обявява за недопустими и разпорежда възстановяване на недължимо платена субсидия. Административният орган е нарушил принципа на служебното начало по чл. 9, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 от АПК като не е събрал служебно всички необходими релевантни доказателства, издал е административния акт без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, не е допуснал участие на адресата на акта с оглед спазване на чл. 34, ал. 3 от АПК. Допуснатото нарушение е съществено, защото ако бенефициентът бе участвал в производството би могло да се установи релевантната за делото фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от тези на административния орган. По делото няма данни грешката, допусната от Разплащателната агенция при изчисляване на дължимите суми, да е резултат от недобросъвестно поведение на земеделския производител, нито същата да е можела да бъде установена по разумен път. Санкционирането на бенефициента е резултат от неподходяща административна практика, а това противоречи на законодателството на Европейския съюз, поради което на основание чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. сумата не подлежи на възстановяване. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението на 7.05.2009 г. /л. 31 от адм. д. № 1898/2011 г. на АС - Варна/, е извършено 16.12.2009 г. /л. 12 от с. дело/, а административният акт е издаден на 12.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получило лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,