Решение № 2089 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2012 г.

Решение № 2089 от 13.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11071/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Бургас, срещу решение № 1317 от 18.07.2012 г. по адм. дело № 929 по описа за 2012 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменено издаденото от касатора решение № КПК-39 от 22.03.2012 г. и оставеното с него в сила разпореждане № 258 от 28.02.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират неправилно прилагане на § 1, т. 3 от ДР на КСО във вр. с чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО и чл. 7, ал. 2 от Закона за регистър БУЛСТАТ като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Ива Димчева Димитрова от гр. Бургас е оспорила касационната жалба в писмено възражение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Бургас е решение № КПК-39 от 22.03.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСА), гр. Бургас и оставеното с него в сила разпореждане № 258 от 28.02.2012 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО по реда на чл. 110, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 от КСО за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 7.02.2012 г., с което Ива Димчева Димитрова от гр. Бургас е задължена да възстанови причинени на ДОО щети в размер на 1460.79 лв., представляващи неправомерно получено парично обезщетение за бременност и раждане по чл. 48а от КСО за периода 28.05.2011 г. - 9.10.2011 г. и 132.27 лв. - лихви. След преценка на събраните по делото доказателства първоинстанционният административен съд е стигнал до правилния краен извод, че към датата на настъпване на осигуреното събитие Ива Димчева Димитрова е била осигурено лице за общо заболяване и майчинство с внесени осигурителни вноски. Съгласно чл. 48а от КСО правото на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение възниква за осигурените лица за общо заболяване и майчинство, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е спорен въпросът във връзка с качеството на Ива Димчева Димитрова на осигурено лице за общо заболяване и майчинство към 28.05.2011 г. - първия ден от временната неработоспособност поради бременност и раждане съгласно болничен лист от 27.05.2011 г. Установено е, че трудовото й правоотношение е било прекратено, считано от 28.05.2011 г. С подадена на 27.05.2011 г. декларация тя е декларирала пред Териториалната дирекция на НАП - Бургас, че възобновява осигуряването си за всички осигурени рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица, считано от 25.05.2011 г. Съгласно удостоверението, издадено от Регистър Булстат на 24.02.2012 г., за Ива Димчева Димитрова има вписан единен идентификационен код по искане за регистрация от 20.04.1999 г. Според твърдението й тя е имала намерение да осъществява свободна професия (консултантска дейност). В тази специфична хипотеза, в която прекратяването на осигуряването за общо заболяване и майчинство на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО е настъпило през първия ден от периода на дължимото обезщетение за бременност и раждане, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 52 от КСО, която предвижда изплащане на парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50. Към изложеното е необходимо да се добави, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО лицата са длъжни да възстановяват недобросъвестно получените от тях суми за осигурителни плащания заедно с лихвата по чл. 113. Недобросъвестното поведение на лицето като предпоставка за възникване на задължението за възстановяване на сумите се установява с издаване на разпореждане по реда на чл. 114, ал. 3 от КСО. С алинея 6 на чл. 114 е предвидено споровете за добросъвестност да се решават по реда на глава осма с решение на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. В разглеждания случай събирането на получените от лицето парични обезщетения не е било извършено по реда на чл. 114 от КСО, а по реда на чл. 110 от КСО, който е приложим при причинени от физически лица или юридически лица щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание (редакция - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) В жалбата си по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО до ръководителя на РУСО - Бургас лицето е изложило доводи във връзка с правото му на парично обезщетение за майчинство предвид обстоятелството, че до деня, предхождащ настъпването на осигурителното събитие, е подлежало на осигуряване по трудово правоотношение. Възражения в същия смисъл са изложени и в жалбата до съда по реда на чл. 118 от КСО заедно с допълнителни доводи във връзка с началната дата на временната неработоспособност и подадената декларация за възобновяване на дейност като самоосигуряващо се лице, считано от 25.05.2011 г. Въпросът за добросъвестността на лицето не е бил изследван в административното производство, което неправомерно е било образувано и се е развило по реда на чл. 110 от КСО. При неразрешен спор относно недобросъвестността на получилото осигурителни плащания лице не е налице основание за ангажиране на отговорността му. Оспорените административни актове са издадени в нарушение на административнопроцесуалните и материалноправните изисквания за законосъобразност, поради което подлежат на отмяна. Неоснователни са изложените в касационната жалба съображения за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Касационните доводи във връзка със статута на лицето на застрахователен агент и упражняваната от него дейност в това качество са неотносими към изхода на спора. Обжалваното решение, с което оспорените актове са отменени като незаконосъобразни, е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,