Решение № 1031 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1376/2015 г.

ВАСV отделение02.02.2016 г.докладчик т Донка Чакърова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2850/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3184/2014 г. по описа на Административен съд - Варна. ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Варна да заплати на Б. С. Б. със служебен адрес: гр. Варна, бул. "Януш Хуняди" № 5 разноски в размер на 400,00 (четиристотин) лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 1031 от 2.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1376/2015 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Трето районно управление "Полиция" (РУП) при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна, подадена чрез процесуалния му представител срещу решение № 2850/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3184/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по оспорване на Б. С. Б. е отменена негова заповед № 1379/11.09.2014 г. Касаторът счита съдебното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което оспорването на заповедта да бъде отхвърлено. Съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Б. С. Б., с писмен отговор оспорва касационната жалба като намира същата за неоснователна. Иска обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 2850/12.12.2014 г., постановено по адм. дело № 3184/2014 г. по описа на Административен съд - Варна е отменена заповед № 1379/11.09.2014 г. на началника на Трето РУП при ОДМВР - Варна, с която на Б. С. Б., разузнавач "V" степен - категория "Г" в Трето РУП при ОДМВР - Варна на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) за допусната небрежност в служебната дейност и нарушение на служебната дисциплина в нарушение на чл. 6 от Инструкция Iз-2843/2010 г. за организация на работата на МВР по заявителски материал за престъпления от общ характер е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при нарушение на материалния закон, поради това, че вмененото на Б. дисциплинарно нарушение по чл. 6 от Инструкцията е останало недоказано. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка решаващият състав е извел правилни и законосъобразни изводи. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните. На практика страните не спорят относно фактите, а по приложението на закона, който спор е разрешен по правилен начин от първоинстанционния съд с изложени подробни мотиви. От съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че на 24.05.2014 г. в Трето РУП - гр. Варна е подаден сигнал за извършено престъпление от общ характер. Сигналът е приет от дежурен служител в управлението и е предаден от него на инспектор Белчева за посещение на местопроизшествието и изясняване на случая. С издадената в последствие заповед на Б. е наложено дисциплинарно наказание за това, че след посещението на местопроизшествието и запознаването й със случая не е предала сигнала за доклад и регистрирането му по съответния ред като по този начин е допуснала небрежност в служебната дейност и е нарушила чл. 6 от Инструкцията. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че вмененото със заповедта нарушение не е осъществено от страна на Б. и е останало недоказано от дисциплинарнонаказващия орган, поради това, че последната не е имала задължение да предава сигнала за доклад с цел регистриране на съобщението. В посочената за нарушена от Б. в оспорената заповед разпоредба - чл. 6 от Инструкцията, е визирано, че всеки служител на МВР, приел лично или получил съобщение за извършено престъпление е длъжен да го предаде, изпрати за доклад или докладва за регистриране. Правилен е изводът на административния съд, че първоначално сигналът е бил подаден до дежурния служител в управлението, който е имал задължението да го регистрира пръв като заявителски материал в какъвто смисъл е разпоредбата на чл. 6 от Инструкцията. Преценката на първоинстанционния съд за липса на извършено от страна на Белчева нарушение на служебната дисциплина под формата на проявена небрежност в служебната дейност по смисъла на чл. 6 от Инструкцията се явява правилна, а последващите й деяния не могат да бъдат подведени като нарушение на същата разпоредба. В този смисъл, заповедта за налагане на дисциплинарно нарушение е издадена при неправилно приложение на материалния закон от страна на наказващия орган и правилно е била отменена като незаконосъобразна от Административен съд - Варна. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение, е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответната страна е направила разноски в размер на 400.00 лева, които с оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност, следва да бъдат възложени в тежест на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Варна по аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1