Решение № 6306 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2015 г.

Решение № 6306 от 27.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8140/2015 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от началника на отдел "Местни данъци и такси" ("МДТ") при община Стара Загора срещу решение № 104 от 26.05.2015 г. постановено по адм. дело № 67 по описа за 2015 г. на Административен съд (АС) - Стара Загора, в частта с която, по жалба на "СК - А." АД, е отменен като незаконосъобразен акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 47206 от 19.11.2014 г. издаден от старши инспектор в отдел "МДТ" при община Стара Загора, в частта на установеното с него задължение за такса битови отпадъци (ТБО) и лихва за просрочие върху главницата. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран. Жалбоподателят "СК - А." АД нито пред горестоящия административен орган, нито пред съда, е твърдял, че услугите по чл. 62 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) не са му предоставяни. Оспорвал е единствено размера на начислените му публични вземания, с доводи, че те са дължими, но са неправилно изчислени с оглед извършеното прехвърляне на недвижимия имот с постановление за възлагане на недвижим имот по изп. дело № 300/2013 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) и последвалото разпределение на постъпилата сума. След като жалбоподателят не е обжалвал процесния акт по административен ред относно реалното предоставяне на услугите, актът не може да бъде обжалван по съдебен ред в тази част. Касаторът излага, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че съгласно чл. 163, ал. 3 от АПК съдът е длъжен да укаже на страните необходимостта от събиране на доказателства извън тези, които се съдържат в административната преписка. Принципът на служебното начало включва и указание на съда, че за някои обстоятелства от значение за решаване на делото страните не сочат доказателства - чл. 9, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 от АПК. В случая съдът е отменил АУЗД в частта на установеното с него задължение за ТБО, без да изпълни задължението си да укаже на страните да представят относимите доказателства. Той не е дал указания на органа за необходимостта от представяне на доказателства за реалното предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, което е следвало да направи, предвид категоричното изявление на жалбоподателя в проведеното на 7.04.2015 г. заседание, че дължи ТБО, но оспорва само размера й. По изложените съображения прави искане решението да бъде обезсилено като недопустимо, алтернативно - да бъде отменено, в частта, с която съдът е отменил АУЗД, в частта, с която на жалбоподателя е установено задължение за ТБО. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции. Ответникът - "СК - А." АД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С решението, в обжалваната в настоящето производство част, съдът е отменил АУЗД № 47206 от 19.11.2014 г., издаден от старши инспектор в отдел "Местни данъци и такси" при община Стара Загора, в частта с която на "СК - А." АД е определена такса битови отпадъци в размер на 1711, 95 лв. и лихва за просрочие върху главницата в размер на 232, 94 лв., като незаконосъобразен. За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че с декларация вх. № 8367 от 08.12.2011г "СК - А." АД е декларирало пред община Стара Загора придобито право на собственост върху сграда ресторант "А." със ЗРП 1416 кв. м. и право на ползване върху земя, намиращи се в гр. Стара Загора, парк Метрополит Методи Кусев. С постановление за възлагане на недвижим имот от 20.05.2013 г. по изпълнително дело № 20137660400300, влязло в законна сила на 25.06.2013 г., ЧСИ е възложил декларирания имот на община Стара Загора. На 20.02.2014 г. е извършено разпределение на постъпилата сума по изпълнителното дело като в полза на Община Стара Загора са определени 13 460, 71 лв. за дължим местен данък, съобразно писмо изх. № 958-2 от 19.02.2013 г., като сумата е постъпила в бюджета на община Стара Загора. След извършена проверка от орган по приходите - старши инспектор в отдел "МДТ" при община Стара Загора, определен със заповед № РД-25-152 от 23.01.2012 г. на кмета на община Стара Загора, на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4 и чл. 9б от ЗМДТ е издаден АУЗД № 47206 от 19.11.2014 г. С него на жалбоподателя са определени задължения за 2013 г. за декларирания недвижим имот в гр. Стара Загора, за такса битови отпадъци в размер 1711, 95 лв. и лихва за просрочие в размер на 232, 94 лв., изчислена към 19.11.2014 г. и за данък върху недвижим имот 855, 98 лв. и лихва за просрочие върху данък за недвижимите имоти в размер на 116, 47 лв., изчислена към 19.11.2014 г. АУДД е оспорен по административен ред и мълчаливо потвърден от горестоящия административен орган. Във връзка с установяване на реалното предоставяне на услугите, за които е начислена ТБО, по делото са представени заповед № РД 25-2055 от 29.10.2012 г. на кмета на община Стара Загора, решение по протокол № 17 от заседание на Общински съвет - Стара Загора от 20.12.2012 г. за одобряване на план-сметка и определяне на размер на ТБО за 2013 г. В заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, вещото лице е определило дължимия размер на ТБО за имотите - 1 467, 36 лв. и лихва за забава 206, 71 лв. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, в надлежна форма и съдържа фактически и правни основания за издаването му. След обсъждане на разпоредбите на чл. 62, чл. 63, чл. 66, ал. 1, чл. 69 и чл. 71 от ЗМДТ, съдът е приел, че АУЗД, в частта досежно установените с него задължения за ТБО е незаконосъобразен. Приел е, че въпреки дадените от него указания с разпореждането за насрочване на делото, от ответника не са представени доказателства, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места са реално извършвани от общината. Поради това е приел, че незаконосъобразно с оспорения АУЗД на дружеството са определени задължения за ТБО за 2013 г. и са начислени съответните лихви за просрочие върху тези задължения. Решението е неправилно. За да е дължима таксата за битови отпадъци и за трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ е необходимо, по аргумент от чл. 71 от ЗМДТ, услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване да са реално извършвани от общината, както и тя да разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. В случая делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като решението е постановено, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от значение за правилното решаване на случая. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установяването дали услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината по отношение на имотите на дружеството за процесния период, както и дали общината е разполагала с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци, е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. Липсата на възражение от оспорващия в тази насока не освобождава съда от задължението да извърши проверка за законосъобразност на акта и на посоченото основание. Поради това направеното твърдение в касационната жалба, за недопустимост на решението на посоченото основание, е неоснователно. Действително, в случая от процесуалния представител на "СК - А." АД в съдебно заседание от 7.04.2015 г. е заявено, че дължи ТБО, но не в този размер. Посоченото обаче не е равнозначно на признание за липса на обстоятелствата по чл. 71 от ЗМДТ, водещи до недължимост на такса за всяка от трите услуги, доколкото предпоставките за дължимост на всяка от тях са различни. Същевременно, съдът не е изпълнил задължението си по чл. 171, ал. 4 от АПК да даде конкретни указания на административния орган за представяне на доказателства, установяващи посочените обстоятелства (конкретно - че предоставя услугите и разполага с депо), с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Задължението на съда за даване на указания следва от спазване принципа на служебното начало в административния процес и от разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, задължаваща го да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото същите не сочат доказателства. Съдът е следвало, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК да даде конкретни указания на органа, което не е сторил. Посочените обстоятелства могат да бъдат доказани с всички допустими по закон доказателства - договори за възлагане на дейности по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата, доказателства за съществуването за депо за битови отпадъци, протоколи за извършена работа, пътни листове, приемо-предавателни протоколи, установяващи извършена работа, отчетни документи и други. Установяването на посочените правнозначими факти е от съществено значение за преценката на материалната законосъобразност на акта. Дадените с разпореждането от 10.03.2013 г. бланкетни указания до органа, че в негова тежест е да установи фактическите основания на АУЗД, не могат да заместят липсата на конкретни указания за посочените обстоятелства. Предвид изложените съображения решението, в обжалваната в настоящето производство част, се явява неправилно. То следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане съдът следва да укаже на ответника да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, съобразно дадените по-горе указания и при надлежно установено предоставяне на услугите от общината и наличие на депо, да провери законосъобразността на изчисляването на дължимата за тях такса битови отпадъци. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,