Решение № 3255 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2012 г.

Решение № 3255 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12022/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Христо Петров Нанев от гр. Бургас, срещу решение № 1439/3.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1236/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което да се обяви за нищожна или отмени обжалваната от него Заповед № ДК-02-ЮИР-103/25.05.2011 г. на н-к РДНСК, Югоизточен район. Ответниците, н-к РДНСК, Югоизточен район, не е изразил становище по касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Христо Петров Нанев срещу Заповед № ДК-02-ЮИР-103/25.05.2011 г. издадена от н-к РДНСК, Югоизточен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "едноетажна масивна сграда с навес" /под № 4 по схема на община гр. Бургас/, изпълнен от жалбоподателя в района на "Бетонов път - канали", попадащ в терен неурегулиран поземлен имот, представляващ отдел 235 - Държавен горски фонд /ДГФ/, в м. "Ченгене скеле", землище гр. Бургас. За да постанови решението си съдът приел, че заповедта е издадена от компетентен орган при спазване на материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, изпълнен без одобрен ПУП върху терен представляващ ДГФ и без одобрени инвестиционни проекти, без разрешение за строеж, че същият не е търпим, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и подлежи на премахване. Решението е правилно. Безспорно установено по делото е, че жалбоподателят е изпълнил процесния строеж през 1990 г., който е изграден без за него да са издавани строителни книжа - одобряване на проекти и издаване въз основа на тях на разрешение за строеж, в неурегулиран терен, без промяна предназначението на земята, попадащ в ДГФ, за който не е одобряван ПУП - регулационен и застроителен план или застроително решение по реда на чл. 98 ППЗТСУ (отм.). С оглед на това строежът правилно е квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ. Законосъобразни и обосновани са правните изводи на съда за това, че процесната едноетажна масивна сграда с навес представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, както и че строежът не е търпим с оглед разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, след като е налице влязъл в сила отказ за узаконяването му, както и е изграден в терен, за който няма одобрен ПУП или застроително решение, към момента на изграждане, както и към настоящия момент, за да се преценява, дали същият е допустим или не съгласно устройствения план. По делото не е твърдяно и не са представени и доказателства, че е налице отстъпено право на строеж от собственика на земята, факт имащ значение за търпимостта на строежа. Правилно е прието, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила, след съставяне на констативен акт от лица, имащи компетенции за това, както и че заповедта е издадена от компетентен орган, с оглед упълномощаването на н-к РДНСК, Югоизточен район от н-к ДНСК, за което е издадена заповед, приложена по делото, както и че е подписана лично от него и в негов обхват на действие. Решението е постановено след изясняване на всички релевантни за спора факти и обстоятелства, посочени по-горе, имащи значение за правилното решаване на спора за законосъобразността на заповедта. Правните изводи кореспондират на тези факти и обстоятелства, поради което решението е обосновано. Пред касационната инстанция не са представени писмени доказателства сочещи на други правни изводи. Заповедта, като издадена от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила, правилно е прието, че не е нищожна, както и че е законосъобразна. Не се установяват твърдяните допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на решението, както и не се установяват основания за отмяната му при служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК. Като се има предвид изложеното, както и изложеното в мотивите към решението, които изцяло се споделят от настоящия касационен състав, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК