Решение № 1778 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2018 г.

Решение № 1778 от 11.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1298/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от П. Стаменов срещу решение № 647 от 18.12.2017 г. на Административен съд П. по адм. дело № 685/2017 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 1054-12-18#1/26.07.2917 г. на директора на ТП на НОИ гр. П. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ П. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна, но не по съображенията изложени в нея. Не се спори в административното производство и пред съда, че П. Стаменов е упражнявал трудова дейност в "Биовет" АД гр. П. за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Също така, че подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО с код за вид осигурен 01 от "Биовет" АД са с последен ден в осигуряването 4.09.2016 г. В регистъра на трудовите договори осигурителят е подал уведомление по реда на чл. 62, ал. 4 КТ за прекратяване на трудовите правоотношения на считано от 5.09.2016 г. Установено е доказателствата по приложената преписка и е беспорно също така, че П. Стаменов се е ползвал от удостоверение № 983/1.09.2016 г. за ползване на парична помощ за профилактика и рехабилитация за лечение при изпълнителя на дейността "СБР - М." ЕООД като същото е издадено за 10 дни, считано от 2.09.2016 г. до 11.09.2016 г. включително. При постъпването в СБР М. ЕООД Стаменов попълнил декларация, че при ползване на правата, предоставени с удостоверението, след прекратяване на осигуряването за фонда "Общо заболяване и майчинство" и/или трудова злополука и професионална болест" е длъжен да възстанови изплатените парични помощи за профилактика и лечение. При тези факти установени в констативен протокол от контролен орган по разходите на ДОО при ТП на НОИ П. е констатирано, че за периода 5.09.2016 г. до 20. 09. не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, не отговаря на изискванията на чл. 13а, т. 2б КСО и няма право на парични помощи за профилактика и рехабилитация. Следва след тези констатации издаване на разпореждане № РВ-3-12-00272203/9.06.2017 г. на ръководител контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ П. за възстановяване на сумата от 387. 50 лева главница и лихви общо 415.92 лева неоснователно изплатени разходи за хранене, нощувки и за диагностични процедури от фонд ОЗМ. Това разпореждане е потвърдено с обжалваното решение на директора на ТП на НОИ П. В жалбата си пред съда П. Стаменов е поддържал, че решението е незаконосъобразно, тъй като към момента на упражняване на правото е бил осигурен и няма разпоредба в нормативен акт според която губи правото си ако се прекъсне осигуряването. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установил фактите като приел, считано от 5.09.2016 г., че жалбоподателят не е бил осигурен и след като е загубил качеството на осигурено лице следва да заплати изцяло сумата на основание, след като подал декларация относно последиците при прекъсване на осигуряването. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 13а, т. 2 б КСО предвижда, че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на профилактика и рехабилитация. Това право според чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 13.02.2007 г. за ползване и изплащане на паричните помощи за профилактика и рехабилитация се придобива ако са били внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица - внесени дължимите за период от шест последователни календарни месеца предхождащи месеца, през който се провежда профилактиката и рехабилитацията. В случая е спорен въпросът при прекратено осигуряване считано от 5.09.2016 г. следва да ли жалбоподателят да заплати проведената рехабилитация за 10 дни както е издаденото разпореждане и решение на директора на ТП на НОИ П. В случая е безспорно, че материалните предпоставки на КСО и Наредбата са били налице към 2.09.2016 г. когато е упражнено правото и започнала рехабилитацията. Обстоятелството, че е прекратено осигуряването, считано от 5.09.2016 г. следва да се цени като правопогасяващ факт, от което следва, че неоснователно са платените суми, считано от 5.09.2016 г. Доводите на жалбоподателя, че след като при упражняване на правото предпоставките са били налице, няма правно значение прекъсването на осигуряването са неоснователни. Правото по чл. 13а, т. 2 б КСО е налично във всеки един момент, когато лицето е осигурено, която материална предпоставка го поражда и го погасява, както е в настоящият случай. Подписването на декларация за знанието на тези предпоставки в закона има за последица уведомяване, но не може да служи като самостоятелно основание за плащане защото предварителен отказ материални права е недействителен, а правото на рехабилитация следва от юридическия факт на осигуряването. Предвид изложеното като е разпоредено възстановяването на цялата сума за целия период от 10 дни административният орган е нарушил материалния закон, като е следвало да съобрази дните в които Стаменов е бил осигурен считано от 2.09.2016 г. до 4.09.2016 г. включително. Решението на съда с което отхвърлена жалбата срещу това решение на директора на ТП на НОИ като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което бъде отменено решението на директора на ТП на НОИ П. и делото изпратено като преписка на органа за решаване на въпроса по същество. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд шесто отделение