Решение № 8925 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12734/2017 г.

Решение № 8925 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12734/2017 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. О., гражданка на Киргизстан, против решение № 5433/20.09.2017 г., постановено по адм. дело № 7133/2017 г. по описа на Административен съд - С. град. В касационната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния и процесуалния закон. При изложени съображения, се иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрк. Миланова, в съдебна зала оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че не е налице основание за предоставяне на международна закрила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно в обжалваното решение е прието, че не са налице основанията на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, за предоставянето на бежански и хуманитарен статут на жалбоподателя въз основа на направен анализ на твърденията на жалбоподателя и справката на ДАБ. При подробно изложени съображения твърди, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му и същото следва да се остави в сила, а касационната жалба следва да се остави без уважение. Върховният административен съд - Четвърто отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на К. О., гражданка на Киргизстан, срещу решение № 10914/30.05.2017 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган. На основание чл. 58, ал. 6 от ЗУБ е предоставена изискуемата безплатна правна и процедурна информация. Съдът е установил, че не са налице допуснати нарушения по чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като са били събрани доказателства по случая, били са изяснени всички заявени от кандидата обстоятелства във връзка с индивидуалното й положение, взета е предвид актуалната обща информация за държавата на произхода й и е преценена сигурността й. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че оспорвания административен акт е издаден в писмена форма, мотивиран с фактически и правни основания за отхвърляне на молбата. На следващо място от изложените в решението на съда мотиви, може да се направи извод, че същия намира за обоснован извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че от предоставените от кандидата факти и обстоятелства не представляват основание за предоставяне на бежански статут. Прието е, че К. О. не назовава конкретни случай на отправени заплахи, опит за посегателство спрямо нея или нейни близки с конкретно съдържание и насоченост, дължащи се на изповядваното православие. На следващо място е прието, че от бежанската история на чужденката не се съдържат твърдения за осъществени преследвания по отношение на нейната националност. Съдът е установил, че в конкретния случай не се инвокира преследване на чужденката поради принадлежността й към определена социална група. Това е така защото в рамките на интервюто, чужденката е заявила, че не желае да се завърне в държавата и по произход, тъй като там ситуацията не е спокойна в религиозен план, но липсват актуални източници за това. При така общо формулирано изявление, навеждащо до извода, че К. О. не се позовава на причини за основателни опасения от преследване, в определено естество или повтаряемост или представляващи сериозно посегателство на правата на човека. Поради което от така предоставените факти и обстоятелства не представляват основание за предоставяне на бежански статут. Съдът е приел за обосновано становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на К. О. и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Съдът е приел, че административния орган е преценил всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата по произход или с трети държави. Приел е, че в оспорвания административен акт е направена преценка на ситуацията в страната чрез позоваване на справка от специализирана дирекция в ДАБ, като данните от нея не сочат да е налице обща ситуация на несигурност в Киргизстан. Настоящата съдебна инстанция след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международното право, намира че решението на Административен съд С. град, е валидно, допустимо и правилно. Фактите по спора са правилно установени, а съответни на тях са и направените правни изводи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай съдът правилно е оценил представените факти и обстоятелства на жалбоподателката, от които е видно че за същата не се инвокира преследване поради принадлежността и към определена социална група. Правилно е преценено, че същата не назовава конкретен случай на отправени заплахи, опит за посегателство спрямо нея или нейни близки с конкретно съдържание и насоченост, дължащо се на изповяданото православие. На следващо място правило, първоинстанционния съд е приел, че основателно административния орган е подчертал, че описаните от чужденката проблеми датират отпреди първото искане за закрила, но не са заявени тогава. На основание казаното до тук правилно административният съд е приел за обоснован изводът на ДАБ за липса на предпоставки по чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на бежански статут на жалбоподателката. По отношение на извода за липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ съдът правилно е приел, за правилно преценено от страна на директора на ДАБ за относимите факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Административния орган е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила по отношение на хуманитарния статут. На основание чл. 9 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Също така не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността й, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Положението в Киргизстан не може да се определи като достигащо степен на безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт, както и че предвид тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, дадено с решение на СЕС от 17.02.2007 г. по д. № С-465/2007 г., е налице и специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. За яснота и прецизност следва да бъде конкретизирано, че в настоящия случай става въпрос за поредна последваща молба за закрила по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗУБ, следователно обекта на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход и на трето - тяхната основателност. Събраните доказателства по делото, както и данните от бежанската история на жалбоподателя, не установяват наличието на основателен страх от преследване, поради изброените в чл. 8 ЗУБ причини, нито на реална опасност от тежки посегателства, като визираните в чл. 9 ЗУБ. В този смисъл направеният от административния съд извод, че не са налице материалните предпоставки по смисъла на чл. 8 и 9 ЗУБ по отношение на К. О., гражданка на Киргизстан, е обоснован. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,