Решение № 12653 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2018 г.

Решение № 12653 от 18.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2018 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. П. от [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адв. Ц. Стоев, срещу решение № 9357 от 09 юли 2018 година, постановено по адм. дело № 11972/2017 година по описа на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121К-7065/20 септември 2017 година на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – министърът на вътрешните работи, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но не на посочените в нея основания. Производството пред Върховния административен съд, пето отделение, е образувано по жалба на С. П. срещу заповед № 8121К-7065/20 септември 2017 година на министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на главен инспектор С. П. – началник на Гранично полицейско управление – К. в Регионална дирекция "Гранична полиция" – Р. при Главна дирекция "Гранична полиция" към МВР. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на допуснати съществен нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел, с оглед на което е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу административния акт. След като провери постановеното решение във връзка с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав го намира за недопустимо, тъй като жалбата, по която съдът го е постановил, е просрочена и следователно недопустима за разглеждане по същество. От данните по делото е видно, че заповед № 8121К-7065/20 септември 2017 година на министъра на вътрешните работи е връчена лично на адресата й - главен инспектор С. П., на 21 септември 2017 година в 09: 25 часа, като същият е удостоверил това с подпис и ръкописно изписване на имената, длъжността, дата и часа на връчване на административния акт. От тази дата започва да тече и срокът за оспорване по чл. 149, ал. 1 от АПК. Този срок е 14-дневен, така както е посочено и в заповедта, и е изтекъл на 05 октомври 2017 година – четвъртък, присъствен ден. Жалбата на С. П. е подадена и вх...дирана в Министерството на вътрешните работи с вх. № 812100-20353 на 06 октомври 2017 година, т. е. - след изтичането на предвидения в закона срок за оспорване. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на оспорване на административния акт. Подаването на жалбата в срок е положителна процесуална предпоставка, от категорията на абсолютните, за които съдът следи служебно. Неправилно първоинстанционният съдебен състав е приел жалбата за допустима. Съдът е посочил, че жалбата е подадена по пощата на 05 октомври 2017 година и я е приел за разглеждане като допустима, но по делото липсват доказателства жалбата да е подавана по пощата, като същата е вх...дирана в Министерство на вътрешните работи след изтичането на предвидения в закона преклузивен срок за оспорване. Следва да се отбележи още, че неприложима в случая е и разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (отм.); , във връзка с чл. 144 от АПК, тъй като посочената норма е приета с Д. вестник, бр. 86 от 27 октомври 2017 година, в сила от 31 октомври 2017 година, т. е. след подаването на жалбата и образуването на производството. С оглед горното жалбата на С. П. срещу заповедта на министъра на вътрешните работи, е била недопустима. Като я е разгледал по същество съдът е постановил недопустимо решение, което ще следва да бъде обезсилено. Подадената жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 3 от АПК когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. Когато оспореното решение е постановено по недопустима жалба, както е в настоящия случай, с решението си касационният съд обезсилва постановеното решение и прекратява производството по делото. Това решение е окончателно – чл. 223 от АПК, включително и в частта му за прекратяване на производството по делото. Разпоредбата съответства на установената в чл. 131 от АПК двуинстанционност на съдебните производства по административни дела. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав – II колегия,