Решение № 102 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 766/2011 г.

Решение № 102 от 14.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 766/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез областния управител на Област М., против решението от 29.12.2010 г., постановено по гр. д. № 480/2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 4.05.2010 г. по гр. д. № 252/2008 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения срещу Р. Б. Г., М. М. Г. и Б. М. Г. иск за заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване с равностойността на компенсаторни записи, получени от наследодателя им М. Г. Г. на отпаднало основание. Касационното обжалване е допуснато с определение № 11 от 5.01.2012 г. по съображения, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е недопустимо, поради нередовност на исковата молба. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2009 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС в случай, че съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо като постановено по нередовна искова молба, поради което се иска са бъде обезсилено. Ответниците Р. Б. Г., М. М. Г. и Б. М. Г. оспорват жалбата като неоснователна. Представят писмени бележки. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените от Държавата, представлявана от министъра на финансите, против Р. Б. Г., М. М. Г. и Б. М. Г. иск за заплащане на сумата 1000000 лв., представляващи равностойността на прехвърлени на трети лица компенсаторни записи, получени от наследодателя им М. Г. Г. на отпаднало основание. Въззивното решение е постановено при неуточнен предмет на делото предвид наличието на несъответствие в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, което е довело до постановяване на въззивното решение по нередовна по чл. 98, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.) искова молба. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за обезщетяването на наследодателя на ответниците с компенсаторни записи и за отпадане на основанието, на което ги е получил. Посочено е, че след отмяна на заповедта за обезщетяване с влязло в сила решение на административния съд, до наследодателя на ответниците е изпратена покана за връщане на същото количество и номинална стойност компенсаторни инструменти в едномесечен срок. Ищецът е посочил, че завежда иска си в хипотезата на неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД за това, което не е успял да поиска и събере от наследодателя на ответниците по реда на чл. 13б от З. - за заплащане на сумата от 1000000 лв., но сочи също, че това е номиналната стойност на компенсаторните записи, с които последният е обезщетен и му е издадено временно удостоверение. Поради противоречието в обстоятелствената част и петитума относно полученото от наследодателя на ответниците и това, което се иска да се върне, въззивният съд като инстанция по същество е следвало да остави исковата молба без движение като даде възможност на ищеца да уточни в какво се състои искането му по вид и предмет. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 4 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение