Решение № 2076 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15182/2014 г.

Решение № 2076 от 24.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15182/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП срещу Решение № 2286/29.10.2014 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, постановено по адм. дело № 1038/2012 г. по описа на същия съд, с което е отменен Ревизионен акт № 161104616/28.11.2011 г., издаден от Пенка Иванова Тодорова на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 227/27.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Анилокс" ООД в размер на 6 012,32 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на "Анилокс" ООД срещу ревизионния акт. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Анилокс" ООД, в писмен отговор оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение. Претендира и направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АС - Пловдив е образувано по жалба на "Анилокс" ООД срещу Ревизионен акт № 161104616/28.11.2011 г., издаден от Пенка Иванова Тодорова на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 227/27.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит за м. 10.2009 г. общо в размер на 6 012,32 лева, ведно със съответните лихви по 3бр. фактури издадени от "Лъки груп 2007" ЕООД с предмет на доставката дизелово гориво. Данъчния кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5, във вр. чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС по съображения, че няма реално изпълнение на документираните доставки на дизелово гориво и ДДС е начислен неправомерно в издадените от "Лъки груп 2007" ЕООД фактури. Този извод е мотивиран от ревизиращия орган с факта, че към фактурите на предходните доставчици няма приложени акцизни данъчни документи, транспортни документи, декларации за съответствие и други, носещи информация за място и дата на натоварване и разтоварване на стоката, име на изпращач, данни за превозвача и т. н. Освен това, към представените фактури, издадени от "Лъки груп 2007" ЕООД с получател "Анилокс" ООД, били приложени декларация за съответствие (издадена от "Лукойл България" с получател "Лъки груп 2007" ЕООД), пътни листове и товарителници, съгласно които товарът бил превозен от гр. Пловдив, ул. "Асеновградско шосе" № 1, до складова база в с. Ново село, но в товарителниците липсвал подпис и печат на получателя - "Анилокс" ООД. Приели са, че превозът е извършен с автомобил на "Лъки груп 2007" ЕООД, който е бил нает от физическото лице Емил Власов по договор от 01.07.2008 г., съгласно който цистерната е с вместимост 18 600 литра, но следвало да бъде представен приемо-предавателен протокол и опис за състоянието и годността на цистерната. Ревизиращите са анализирали представения им Договор от 01.04.2008 г. за нает недвижим имот от "Паралакс 2000" ООД - Пловдив, сключен между Емил Власов в качеството му на наемодател и "Лъки груп 2007" ЕООД в качеството му на наемател, находящ се в гр. Пловдив, ул. "Менделеев" № 1, в който е следвало да се съхранява горивото и са приели, че е следвало да бъде съставен протокол с опис на състоянието и оборудването и тъй като същия не е бил представен не можело да се установи броя на цистерните за съхранение на горивото и каква е тяхната вместимост, а и липсвали доказателства в какво състояние се намират резервоарите и годни ли са те за съхраняване на гориво, както и дали фактически същите са предадени и къде са позиционирани. Наред с това са приели, че не може да се установи дали лицето което се твърди, че е извършило превоза на горивото отговаря на изискванията за това, т. е. дали шофьорът притежава удостоверение за превоз на опасни товари. С оспореното решение АС - Пловдив е отменил Ревизионен акт № 161104616/28.11.2011 г., издаден от Пенка Иванова Тодорова на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 227/27.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив, в частта на отказано право на приспадане на данъчен кредит на "Анилокс" ООД по 3 броя фактури, издадени от "Лъки Груп 2007" ЕООД. Съдът е приел, че сделките са реални, тъй като било установено по несъмнен начин прехвърляне правото на собственост върху стоките, като проявен елемент от фактическия състав по чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, с който се свързват възникването на определени правни последици, една от които е правото на данъчен кредит. Посочил е множество решения от практиката на СЕС относно правото на данъчен кредит при добросъвестни доставчици. Позовал се е на неоспорено от страните заключение по назначена ССчЕ, въз основа на което приел за установено, че в счетоводството на доставчика "Лъки Груп 2007" ЕООД, плащането на фактурите е надлежно отразено, процесните сделки са отразени в приход на дружеството и са взели участие при определяне на финансовия резултат за 2009 г., процесните доставки били надлежно осчетоводени и в счетоводството на ревизираното лице "Анилокс" ООД, което е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие със Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Отново въз основа на заключението, съдът приел за установено, че със закупеното гориво от "Лъки Груп 2007" ЕООД е извършена последваща доставка на услуги по фактури № 24/30.10.2009 г. и № 25/30.10.2009 г., издадени от "Анилокс" ООД на "Мърч-Петролиум" ЕООД за превоз на земна маса. Отделно от това, със заключението било установено, че плащането от доставчика "Лъки груп 2007" ЕООД на наемодателят Емил Любенов Власов по договора за наем на три броя метални резервоара, било отразено както в счетоводството на доставчика, така и в подадените от Власов ГДД. В резултат на което направил краен извод, че установеният в закона фактически състав, от който се поражда правото на данъчен кредит е проявен, а издадения РА е незаконосъобразен. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че при извършена насрещна проверка на прекия доставчик "Лъки груп 2007" ЕООД, същия потвърждава извършването на доставките по трите фактури, издаването на фактурите и отразяването им в счетоводството си, както и представя справка за стоковия поток и документи, издадени от негови предходни доставчици. Наред с това е безспорно установено, че към фактурите с получател "Анилокс" ООД са приложени декларации за съответствие на горивото, пътни листове и товарителници за извършения транспорт, както и копие на трудовия договор на шофьора на товарен автомобил, с който е извършен транспорта. Превозът на дизеловото гориво е извършен със специализирано транспортно средство - цистерна с вместимост 18 600 литра, стопанисван от доставчика "Лъки груп 2007" ЕООД, съгласно приложен договор за наем с наемодател Емил Власов. По делото е представен договор за наем от 01.02.2008 г., с който Емил Власов отдава под наем на "Лъки груп 2007" ЕООД три броя метални резервоара с вместимост по 50 куб. м., находящи се в гр. Пловдив, ул. "Асеновградско шосе" № 1 - нафтово стопанство. Със заключение по назначена ССчЕ е установено, че "Лъки груп 2007" ЕООД е осчетоводило плащането на наемната цена по договора за наем, а от своя страна наемодателят Емил Власов е декларирал получаването на сумата в ГДД. Наред с това плащането от страна на ревизираното лице към доставчика по процесните доставки е установено с прикрепените към фактурите фискални бонове, както и от заключение по назначената ССчЕ въз основа на проверка в счетоводството на доставчика и получателя по фактурите. Наред с изложеното, по делото е безспорно установено със заключение по назначена ССчЕ, че със закупеното гориво от "Лъки Груп 2007" ЕООД е извършена последваща доставка на услуги по фактури № 24/30.10.2009 г. и № 25/30.10.2009 г., издадени от "Анилокс" ООД на "Мърч-Петролиум" ЕООД за превоз на земна маса. При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция споделя правните изводи на АС - Пловдив, че доставките на дизелово гориво по трите броя фактури, издадени от "Лъки Груп 2007" ЕООД на "Анилокс" ООД са реални. В случая е доказано, че прекият доставчик е разполагал с достатъчно количество гориво в ревизирания период, за да го продаде на ревизираното лице. В ревизионното производство не са извършени насрещни проверки на всички посочени предходни доставчици на прекия доставчик, което е допълнителен аргумент за необоснованост на констатацията на РА, че доставчикът не е разполагал с процесните количества гориво. Освен това, ревизираното лице и прекият доставчик са представили достатъчно и убедителни доказателства за транспортирането и предаването на горивото от прекия доставчик на ревизираното лице, а именно всяка от фактурите е окомплектована с пътен лист и товарителница, подписани от изпращача "Лъки Груп 2007" ЕООД. Факта, че товарителниците не са подписани от получателя, след като същия твърди и доказва факта на получаване на доставките със счетоводното им отразяване и документиране не ги дискредитира като годни писмени доказателства. От своя страна, представените доказателства към всяка една от процесните фактури дават пълни данни за видовете и количествата на предадените стоки, датата на предаването, както и за регистрационния номер на превозното средство, на което са натоварени стоките при експедицията им. От значение е и обстоятелството, че прекия доставчик е разполагал въз основа на договор за наем със специализирано транспортно средство за превоз на течни горива - цистерна с вместимост 18 600 литра, както и три броя метални резервоари за съхранение на течни горива, както и факта, че разходите за тези наемни правоотношения са счетоводно отразени, както при доставчика, така и в ГДД на наемодателя. Представени са и декларации за съответствието на качеството на течните горива, издадено от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД на краен разпространител "Лъки Груп 2007" ЕООД. Въз основа на неоспорено по делото заключение по назначена ССчЕ се установява, че преките доставки са платени от получателя по доставката и коректно отразени в счетоводствата както на получателя, така и на прекия доставчик. С основание съдът е взел предвид като косвени доказателства за реалността на процесните доставки и безспорното обстоятелство на последващи доставки на гориво от страна на ревизираното лице, за които то е отчело приходи и е начислило ДДС, които не биха били възможни, без процесните количества гориво. За да се приеме, че последващите доставки нямат никаква връзка с процесните фактури, както се поддържа в касационната жалба, в ревизионното производство е следвало да се събират доказателства какви количества гориво ревизираното дружество е получило, съответно какви количества от полученото е продало, какъвто анализ в РА не е правен. В заключение, правилно административният съд, в съответствие с материалния закон и задължителната съдебна практика на ВАС и СЕС е приел, че предаването на предмета на доставките и наличието му при ревизираното лице и използването му за последващи облагаеми доставки, установяват прехвърлянето на правото на собственост върху този предмет, поради което правото на данъчен кредит на получателя по фактурите, който е заплатил данъчната основа и ДДС по тях, е отказано незаконосъобразно. Предвид изложеното, първоинстанционното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят 600 лева разноски - адвокатски хонорар за касацонната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение