Решение № 13766 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2012 г.

Решение № 13766 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1877/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът директорът на ДОУИ - С. моли да бъде отменено решение № 5604/8.12.2011 г. по адм. д. № 4564/2011 г. на АССГ, с която е отменен РА № 22501000195/3.11.2010 г. на ТД на НАП - С. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в допълнение към жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба "Зентива БГ" ЕООД по съображения в писмен отговор и писмена защита моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, като не съдържаща касационни основания, алтернативно моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. Възражението за липса на касационни основания в жалбата е неоснователно. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Зентива БГ" ЕООД против РА № 22501000195/3.11.2010 г. на ТД на НАП - С., с която е начислен данък върху добавената стойност 537 502,67 лв. с лихви за периода м. 06 - 09.2009 г. с лихви, определен е данък за довнасяне 471 276,96 лв. с лихви и не са признати ДКИ № 133 и 134/20.07.2009 г. при определяне на данъчния резултат по ЗДДС. В РА е начислен данък по фактури на ревизираното лице с предмет "маркетингови услуги", издадени на "Зентива" А. С. - Ч. и "Зентива" А. С. - С. на основание чл. 21, ал. 1 ЗДДС, тъй като при маркетингови услуги мястото на изпълнение на доставката е мястото, където доставчикът е установил икономическата си дейност. ДКИ от м. 07.2009 г. с предмет "кредитно известие за маркетингови услуги за II-ро тримесечие на 2009 г. не са признати в РА, поради нарушение на чл. 115, ал. 4, т. 1 ЗДДС - не е посочен номер и дата на фактурата, за която се отнасят. В мотивите си съдът подробно е обсъдил възложените с договори от 1.02.2007 г. със "Зентива" А. С. - Ч. и "Зентива" А. С. - С. на ревизираното лице комплексни услуги, включващи маркетинг, пазарен мониторинг, публикации с марката на произвежданите от възложителите лекарства, промотиране на продукти на възложителите, срещи с потенциални и настоящи клиенти за предоставяне на промоционални материали и мостри, раздаване на рекламни материали, спонсорски прояви, промоционални конференции и срещи, събиране на поръчки за продукти на възложителя и препращането им на възложителите, проучване на пазара и на общественото мнение. Съдът е обсъдил събраните доказателства за изработване на рекламните материали, за проведени промоционални срещи и копия на изнесени презентации на тях. За извършваната рекламна дейност са представени разрешения за реклама на лекарствените продукти на възложителите от Изпълнителната агенция по лекарствата. По чл. 244, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманитарната медицина реклама на лекарствени продукти е всяка форма на информация, представяне, промоция или предложение с цел да се стимулира предписването, продажбата или употребата на лекарствения продукт, която включва реклама за населението, реклама за медицински специалисти, посещение на търговски представители при медицински специалисти, предоставяне на мостри, спонсорство на промоционални срещи и научни конгреси, посещавани от медицински специалисти, включително поемането на техните разноски по пътуването и престоя в държавата, в която се провежда мероприятието. Съдът е приел, че предоставяните от дружеството услуги по своята насоченост и последици представляват реклама на лекарствен продукт по смисъла на чл. 244 ЗЛПХМ. Според съда фактическите действия извършени по изпълнение на възложените услуги представляват рекламна услуга по чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "б" ЗДДС. Приел е също, че ревизираното лице е действало като рекламна агенция за продуктите на възложителите. Съдът е обсъдил счетоводната експертиза, по която стойността на фактурираните услуги е определена по преките и непреките разходи на дружеството, увеличена по договора с възложителите 10 % печалба. Относно кредитните известия с предмет "маркетингови услуги за второ тримесечие на 2009 г." съдът се е позовал на приетата счетоводна експертиза, по която на всяко тримесечие се изравнява стойността на разходите фактурирани по бюджет през тримесечието с действително извършените разходи, като се издават данъчни кредитни или дебитни известия. Съдът е приел, че спорните ДКИ от м. 07.2009 г. съдържат достатъчна информация, че се отнасят до фактурите за услугите предоставени, през второто тримесечие на 2009 г., в който смисъл е заключението на неоспорената експертиза в съответствие с принципа за предимство на съдържанието пред формата и неправилно в РА не са признати ДКИ на основание чл. 115, ал. 4, т. 1 ЗДДС. Решението е правилно относно преценката на редовността на оспорените ДКИ от 20.07.2009 г. Вещото лице е дало заключение, че стойността на услугите за второ и трето тримесечие отговаря на осчетоводените преки и непреки разходи, увеличена с 10 % и отразена във фактурите и кредитните известия за всяко от тримесечията. Решението е правилно и в частта, с която е прието, че дружеството е предоставяло само рекламни услуги на възложителите си с известни допълнения. По делото не са представени никакви доказателства за извършване на маркетингови проучвания, маркетинг, пазарен мониторинг, проучване на пазара и общественото мнение, както и за извършването на посреднически услуги. За останалите договорени услуги, които обосновано съдът е приел като рекламни услуги са представени достатъчни доказателства за осъществяването им от ревизираното лице. Видно от заключението на вещото лице дружеството е осчетоводило разходи за разпространение на рекламни материали, реклама на фармацевтични продукти в специализирани издания, участия в симпозиуми и конгреси с щандове за реклама на фармацевтични продукти, промоционални срещи на медицински представители на дружеството с медицински представители в страната и подготовката им, поемане разноските на медицинските специалисти за участие в симпозиуми и конгреси. Факта, че са осчетоводени разходи само за описаните дейности и че не са осчетоводени разходи за маркетингови проучвания следва, че маркетингови услуги не е доказано да са осъществявани. Въпреки, че във фактурите е посочен предмет "маркетингови услуги" осчетоводените разходи, заключението на вещото лице и приложените доказателства установяват, че предоставяните услуги от ревизираното лице са рекламни по своя характер, поради което правилно във фактурите като основание да не се начислен ДДС е посочен чл. 21, ал. 3 ЗДДС. По чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗСч е въведен принципът за предимство на съдържанието пред формата, според който сделките и събитията следва да се осчетоводяват съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Посочването във фактурите на предмет "маркетингови услуги", след като такива не са отразени в счетоводството и стойността на услугите е определена по разходите за извършени рекламни услуги не е достатъчно, за да се приеме, че са извършвани маркетингови услуги, които са предмет на фактурирането. По делото е установено, че извършените услуги са рекламни, във фактурите е отразена тяхната стойност предвид заключението на вещото лице, поради което законосъобразен е изводът на съда, че в случая е приложим чл. 21, ал. 3, т. 2, б. "б" ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката на рекламните услуги е мястото, където се намира седалището или обектът на получателя, а поради това доставката е облагаема в държавата членка, в която е мястото на изпълнението й. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на разноски за тази инстанция е основателно за 12 550 лв. предвид § 2а от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,