Решение № 17526 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2019 г.

Решение № 17526 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7202/2019 г., VIII о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вила Шанка" ООД, ЕИК 202763772, подадена чрез адв. Иванов против решение № 254 от 18.02.2019 г., постановено по адм. дело № 1800/2018 г. по описа на Административен съд – Бургас. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-02000217008232-091-001/04.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта му потвърдена с решение № 132/13.06.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и за постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството. Ответникът по касационната жалба – Дирекция "ОДОП" – Бургас не е изразила становище в дадения от съда срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, съобразявайки становищата на страните и след проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, а така също след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, преценява касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество КЖ е основателна. Предмет на обжалване пред Административен съд – Бургас е бил Ревизионен акт № Р-02000217008232-091-001/04.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Бургас, в частта му потвърдена с решение № 132/13.06.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Бургас, с който за периода м. 11.2016 г. е установено задължение за ДДС в размер на 3169, 74 лв. и за периода м. 03.2017 г. е установено задължение за ДДС в размер на 5743, 29 лв., вследствие непризнато право на данъчен кредит по фактури № 1000000064/03.11.2016 г.; № 1000000065/15.11.2016 г. (частично, без признатите от решаващия орган 3985, 76 лв. ДДС и 26, 07 лв. лихви); № 1000000072/01.03.2017 г.; № 1000000073/06.03.2017 г. и № 1000000074/20.03.2017 г., с предмет "СМР по договор и актове обр. 19", издадени от "Евро строй 13" ЕООД. За да отхвърли жалбата, съдът е квалифицирал оспорения РА като издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Обсъдил е събраните по време на съдебното обжалване доказателства и СТЕ и въз основа на техния анализ е счел, че по процесните фактури, издадени от доставчика, не е установено извършването на реална доставка. До този извод съдът е достигнал приемайки от фактическа страна, че предмет на процесните доставки са СМР, като доставчика не е разполагал с възможности да извърши доставките. Съдът е възприел констатацията на ревизиращите органи, че наличието на съставени договори, приемо-предавателни протоколи и документи, в които са описани определени видове и обеми работи не може да обоснове категоричен извод, че количествата и видове дейности действително са извършени от лицето, посочено в тях за изпълнител. Посочил е, че по делото не са представени доказателства за материалната и кадрова обезпеченост на доставчика, доказателства за изплатените суми на работниците по гражданските договори, за извършени инструктажи по ЗБУТ, в които да са посочени имената и ЕГН на работниците, тяхната специалност, вида и количеството извършена от тях работа по обекти, поради което правилно органите по приходите са отказали възстановяване на данъчен кредит. Решението е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон. Спорният момент е наличието на реална доставка по процесните СМР, респективно дали услугите са осъществени от посочения във фактурите доставчик – "Евро строй 13" ЕООД. При доставките на услуги, данъчното събитие съобразно разпоредбата на чл. 12 ППЗДДС е към момента на извършването им. Съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. В т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, е прието, че по принцип правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществени доставки на стоки и услуги. В настоящия случай е налице конкретизация на обекта и вида на договорените дейности в приетите без оспорване договор и приложения към него. Към процесните фактури са представени двустранно подписани протоколи за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР и двустранни сметки за изплащане на извършените СМР. Протоколите за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР на практика са със съдържание, идентично с количествено-стойностни сметки за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР, поради което няма пречка да бъдат преценени по делото като доказателство за реализиране доставката на строителна услуга. Представени в хода на ревизията актове, в които са описани извършените видове СМР, които подлежат на плащане и които са двустранно подписани, удостоверяват в случая осъществени реални доставки по фактурите. Издаването на съответните актове за завършените и подлежащи на заплащане видове СМР, документирано с всяка фактура, доказва постигнатото съгласие на страните за извършването на обема работи и тяхното приемане. Частните свидетелстващи документи са допустими в обсъждания казус на основание чл. 49 ДОПК за фактите, описани в тях. Документите не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и не се твърди наличието на други доставчици по такива доставки, поради което съдът е следвало да цени документите като годни доказателства, установяващи действителното изпълнение на договорените строителни дейности. Протоколите образец 19, в които са индивидуализирани вида, количеството и стойностите на извършените СМР свидетелстват в процесния казус, че доставките са изпълнени и приети. Неоспорените приемо-предавателни протоколи са пряко доказателство за реализиране доставката на строителна услуга. Задължението на получателя по доставката е да докаже, че са осъществени реални доставки, което означава, че той е участвал в подписването на двустранни документи, установяващи на фактурираните доставки и в такъв случай право на получателя е да упражни материалното право на данъчен кредит. Доказаното разплащане по фактурите е индиция за реални търговски взаимоотношения между страните по договорите. При съвкупната преценка се налага извода, че вместо да кредитира доказателствената сила на процесните протоколи, съдът е формирал изводите си въз основа на косвените доказателства. Основен мотив да бъде отказано право на данъчен кредит на касатора е липсата на данни за работници и техника, с които ремонтните работи да бъдат извършени от доставчика, въпреки депозираните граждански договори. Липсата на данни за наети по трудов договор работници при доставчика или на данни за притежаване на вложените материали за извършване на конкретните СМР не може да служи като достатъчно основание за формиране на отказ за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, каквито са основните съображения в случая. Необосновано, както приходните органи, така и съдът са обсъждали въпроса за кадрова и материална обезпеченост на доставчика да изпълни процесните услуги. В решение на СЕС по дело С-324/11 /Gabor Toth/, изрично е посочено, че Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът на строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Посочено е още, че правото на приспадане може да бъде отказано само когато приходният орган въз основа на обективни данни установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че сделката е част от данъчна измама, като е подчертал, че правото на приспадане не може да бъде отказано, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. В настоящия случай от приходните органи не са ангажирани доказателства за наличие на данъчна измама, осъществена между страните по описаните по-горе доставки. Няма спор за реализиране на процесните СМР. Липсват и конкретни доказателства за данъчна измама, която да е осъществена между контрагентите "Евро строй 13" ЕООД - изпълнител и "Вила Шанка" ООД, в качеството му на възложител. Извършването на услугите е установено с неоспорени писмени доказателства – договор и двустранно изготвени приемо-предавателни протоколи. Техническата експертиза дава категорично заключение, че СМР, записани в процесните актове обр. 19 на обекта в с. Прохорово, съответстват на видовете СМР, необходими за завършеността му на етап груб строеж. Въз основа на това заключение и при липса на данни и твърдения други лица – подизпълнители или самото ревизирано лице да са извършили строителните работи, се налага изводът, че процесните СМР са извършени от доставчика, посочен като изпълнител в процесните фактури. Следователно, по гореописаните фактури се установява действителното извършване на доставките на услуги по смисъла на чл. 9 ЗДДС, поради което на получателя следва да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит. Предвид горепосочените съображения, достигайки до различни правни изводи, съдът е постановил неправилно решение, което трябва да бъде отменено и поради изясняване на делото от фактическа страна, да бъде постановено друго, отменящо РА, касателно непризнатото право на данъчен кредит в общ размер на 8913, 03 лв. за данъчните периоди м. 11.2016 г. и м. 03.2017 г. по процесните 5 бр. фактури, издадени от "Евро строй 13" ЕООД. Разноски: Съобразно резултата по делото, решението трябва да бъде отменено и в частта на присъдените на Дирекция "ОДОП" – Бургас разноски. В полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1900 лв. съгласно представен списък пред първоинстанционния съд. Пред касационната инстанция не е направено изявление за присъждане на разноски, поради което, въпреки изхода на спора, такива не се дължат. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,