Решение № 5580 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7344/2016 г.

Решение № 5580 от 3.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7344/2016 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Керимова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Я. Й. С., гр. С., срещу решение № 31/14.05.2016 г. на Административен съд гр. С. по адм. д. № 54/2016 г. Претендира неправилност на съдебния акт на основание чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба, Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР С. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението е правилно. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, Върховният административен съд приема същата за допустима като подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна. На основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В хода на производството пред Административен съд С. не са допуснати съществени процесуални нарушения. Като провери правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, Върховният административен съд намира жалбата за неоснователна. Първоинстанционният съд е установил, че: На 10.07.2015 г. Я. Й. С. е подал заявление с № 151099005900 за промяна на регистрация на товарен автомобил, марка "ГАЗ", модел "66", с рег. № Е1317ВВ, номер на рамата "0287855" и номер на двигател "7841782", причина: зачисляване в региона и промяна на собственост /л. 35 по делото/. Автомобилът е представен пред органите на КАТ за пререгистрация на 10.02.2016 г./л. 36 по делото/. След извършената идентификация по номера на рамата, е констатирана интервенция, изразяваща се в механично въздействие върху номера на двигателя /Протокол от 10.02.2016 г. - л. 30 по делото/. Назначена е трасологическа експертиза с постановление № 1886 3М-91/24.02.2016 г. по описа на МВР - С. /л. 40 по делото/, образувано досъдебно производство. В трасологическата експертиза № 4/26.02.2016 г./л. 41 по делото/, от НТЛ при ОД МВР С. е констатирано, че върху номера на двигателя има извършени механични въздействия, изразяващи се в заличаване на част от първоначално набитите символи от завода производител. Тъй като дълбочината на отнемане на метала е голяма, не е възможно да се установи първоначалния номер на двигателя. Открита е правоъгълна планка на дясната врата на автомобила, с изписан номер на двигател - "7841782". При тези обстоятелства и на основание чл. 143, ал. 3 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/, компетентният административен орган - началник сектор ПП - ОД на МВР - С., е издал заповед № 342з-245/23.03.2016 г., с която е отказал да промени регистрацията на автомобила. За да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, във валидна писмена форма, съставлява мотивиран административен акт, съдържащ изложение на неоспорени фактически обстоятелства, които правилно са субсумирани в хипотезиса на приложимата материална норма. В контекста на предписаната с чл. 143, ал. 3 ЗДвП забрана за регистрацията на пътно превозно средство/ППС/ с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, докато не бъде установен автентичният такъв, поставен от производителя, са изложени съображения, че заповедта съответства на закона и при издаването й са спазени административнопроизводствените правила. В касационната жалба се правят оплаквания, че откритият набит номер на двигател съответства на този по документите на автомобила; както и че е напълно възможно да се установи действителния идентификационен номер на автомобила. Същите са ирелевантни за това производство. След анализ на фактите по спора във връзка с приложимото право, касационният състав приема, че обжалваното решение на Административен съд С. е правилно като краен резултат. С императивната норма на чл. 143, ал. 2 ЗДвП изрично е прогласено, че се забранява заличаването и/или подправянето на идентификационния номер на рамата (шасито) и номера на двигателя на превозното средство. Целта на нормативната уредба в тази насока - ЗДвП и Наредба № I-45/24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях (Обн. ДВ, бр. 31/14.04.2000 г.) е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. Цитираните актове са приложими за "регистрирано или подлежащо на регистриране" ППС. Без значение е обстоятелството, че компрометираният номер съвпада с този по документи. Условието, което поставя законът е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, като това се извършва в отделна и нарочна процедура, различна от процесната. ИНСТРУКЦИЯ № I-185 от 6.12.2002 г. за определяне реда за възстановяване на идентификационния номер на пътно превозно средство посочва, че редът за възстановяване на идентификационне номер се спазва във всички хипотези, в които същият е бил нарушен вследствие на механично или химично третиране. От данните по делото не се установява да е спазен реда за възстановяване на този номер. В случая е констатирана интервенция върху знаците на фабрично поставения номер на двигателя на автомобила. С проявлението на така установения в хода на производството юридически факт възниква субективното право на административния орган да откаже регистрацията на автомобила на цитираното в акта основание. За законосъобразността на волеизявлението му е необходимо и достатъчно несъмненото обстоятелство, че идентификационният номер на автомобила, е бил третиран по механичен път. /Арг.: чл. 143, ал. 3 ЗДвП/. Касационната инстанция за пълнота посочва, че тъй като това е единственият релевантен за отказа за регистрация факт, нито органът, нито съдът в хода на съдебното производство е следвало да установяват факта относно възможността за установяване на този номер. За производството по регистрация е релевантен факта на интервенция върху номера на двигателя, като настъпването му е самостоятелно основание за отказ за регистрация. Независимо от постановения отказ на административния орган, регистрация на превозното средство може да се извърши при установяване на поставения от производителя идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185/6.12.2002 г. на министъра на вътрешните работи за определяне реда за възстановяване на идентификационен номер на ППС (Обн., ДВ, бр. 62 от 11.07.2003 г.). Именно в хода на това производство трябва да се изследва възможността да бъде установен номера на двигателя /Арг. чл. 3 от Инструкция № I-185/6.12.2002 г., съгласно който не подлежи на възстановяване идентификационен номер на пътно превозно средство, чиито оригинален номер не е установен/. В тази насока, експертизи със задача да установят възможността за установяване на оригиналния номер, са допустими като относими доказателствени средства в производството по възстановяване на идентификационния номер. В хода на административното производство по регистрация е безспорно установено, че има интервенция върху идентификационния номер на производителя. Дори и в това производство да се констатира фабричния номер, това не означава, че превозното средство следва задължително да се регистрира, а само че автентичният номер е установяем и за да се извърши регистрация е необходимо той да се установи по смисъла на чл. 143, ал. 3 ЗДвП. За да се произнесе по искане за възстановяването на автентичния номер, компетентният орган следва да образува ново производство (Арг.: чл. 143, ал. 4 ЗДвП и чл. 4, т. 2 и чл. 5 от Инструкцията), различно от това, което е образувал по повод искането за регистрацията. Данни за подобно искане, направено от касатора не са представени по делото, но същият има възможност да направи такова и след приключване на производството касаещо отказа за регистрация. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице твърдените в нея основания за касиране на съдебния акт, който е правилен по своя правен резултат. Поради това оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Видим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1-во АПК, Върховният административен съд