Решение № 4955 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10516/2009 г.

Решение № 4955 от 15.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10516/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР против решение № 51 от 27.05.2009 г. по адм. дело № 1883/2009 г. на Административен съд - София град, с което е отменена заповед рег. № П - 7 от 17.01.2008 г., издадена от административния орган, с която на Десислава Кирилова Петрова е приложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 5 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност, сега Закон за българските лични документи (ЗБЛД) - забрана за напускане на страната за срок от 2 години, считано от 14.01.2008 г. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като принудителната административна мярка е приложена при спазване на законовите изисквания за това. Моли да бъде отменено и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата да бъде отхвърлена. Ответницата Десислава Кирилова Петрова не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, с която по отношение на ответницата по касация на основание чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) е приложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на страната за срок от 2 години, считано от 14.01.2008 г. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД орган, след като директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" е упълномощен да прилага мярката по чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) със заповед рег. № Iз-1025/6.07.2006 г. и в предвидената от закона форма, но при нарушение на материалния закон. Аргументирано и в съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съдебен състав приема, че обжалваната заповед е издадена при отсъствие на фактическите и правни основания за прилагане на принудителната мярка. Разпоредбата на чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) предвижда възможност да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващите ги документи да не се издават на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство за срок от 2 години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за принудително довеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение от компетентните органи на съответната държава. Нормата е диспозитивна и предоставя на административния орган правото при осъществяване на посочените в закона фактически предпоставки, да прецени наличието на основания за прилагане на административната мярка във всеки отделен случай. Преценката на органа е по целесъобразност, поради което не подлежи на съдебен контрол. Следователно, за да възникне правото на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР да приложи мярката по чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) е достатъчно да се установи със съответни документи, че лицето е експулсирано за нарушение на законодателството на друга държава. Това нарушение обаче не трябва да е свързано с режима за влизане и пребиваване в страната, тъй като установяването на подобно поведение би било основание за евентуално прилагане на принудителна мярка по чл. 76, т. 6 от ЗБЛД (отм.), норма, която предвижда възможност да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващите ги документи да не се издават на лица, които са експулсирани от друга държава за нарушения на режима на влизане и пребиваване в страната. В конкретния случай правилно първоинстанционният съд приема, че изброените в текста на чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) предпоставки не са изпълнени - с писмо рег. № 1999/14.01.2008 г. от Посолството на Република България в Кралство Белгия на административния орган е представен списък за депортирани български граждани, в който е посочено името на ответницата по касация и като причина за репатрирането "криминална дейност" без да е уточнено в какво се изразява тази дейност. От придружаващия писмото документ, издаден от служител на Генерална дирекция на служба "Чужденци" на Федералната обществена служба на вътрешните работи на Кралство Белгия се установява, че Петрова е експулсирана за незаконно пребиваване в страната и нарушение на белгийския Закон за чужденците. Следователно нарушението, извършено от Петрова, е на режима за достъп до територията, престоя и установяването в страната. При тези данни правилно съдебният състав приема, че съдържащата се в цитираните документи информация за експулсирането на Петрова не обосновава наличието на основания за прилагане на принудителна мярка по смисъла на чл. 76, т. 5 от ЗБЛД (отм.) и съответно правомощията на органа са упражнени в нарушение на закона. Следователно като достига до извод, че действията на административния орган са в противоречие с нормативно очертаните рамки и оспорената заповед е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби, Административният съд - София град постановява съдебен акт в съответствие със закона. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция прецени, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като не са налице посочените от касатора основания за неговата отмяна. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,