Решение № 4666 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13487/2008 г.

Решение № 4666 от 08.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13487/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Сдружение "Балкански университет за дистанционно обучение", чрез адв. Марийка Дилковска, срещу решение от 29.08.2007 г. по адм. дело № 1397/2004 г. на Софийски градски съд, Адм. отделение, III В състав, с което е отхвърлена жалбата на сдружението против ДРА № 610/30.10.2003 г., издаден от ДП "Оборище", Данъчна Дирекция - София, потвърден с Решение № 494/18.03.2004 г. на Регионалния Данъчен Директор на РДД гр. София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество, с което да се отмени обжалвания ДРА като незаконосъобразен. Ответникът - Министерство на финансите - Регионална данъчна дирекция - София, не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да потвърди ДРА, СГС е установил следното: Данъчният орган е извършил ревизия и е издал ДРА за финансовата 2002 г. като е увеличил финансовия резултат на жалбоподателя по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.) със сумата от 26 485 лв., представляваща разликата между начислените текущи разходи от 92 454 лв. и съпоставимите на признатите приходи - разходи за 65 969 лв. В случая от такси за зимния семестър (м. 10.2002 г. - 06.02.2003 г.) по банков път са постъпили приходи в размер на 184 451 лв., като признатите за 2002 г. приходи са в размер на 131 938 лв., а отнесените за бъдещи периоди приходи са в размер на 52 513 лв. (съгласно жалбата). В съответствие с решението на Общото събрание от 04.10.2002 г., 50 % от признатите за 2002 г. приходи би следвало да останат в полза на сдружението, а именно - 65 969 лв., 30 % от постъпленията са за ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", а именно - 39 581,40 лв., а 20 % са за Асоциация за фирмено обучение и квалификация (АФОК) - 26 387,60 лв. Според съда цялата сума, която Сдружение "БУДО" следва да преведе на юридическите лица, участващи в сдружението за 2002 г. е в размер на 65 969 лв. С оглед събраните по делото доказателства, СГС е установил, че въз основа на издадените от ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" и от АФОК фактури, жалбоподателят е превел сума в размер на 92 454 лв., в т. ч. на ВТУ - 70 719 лв., а на АФОК - 21 735 лв., като тези суми са отразени в счетоводството на ревизираното лице по дебита на сметка 602 - "Разходи за външни услуги". Тези суми превишават действително полагащите се на ВТУ и АФОК суми от постъпления от учебните такси за зимния семестър и след като на ВТУ и АФОК за 2002 г. се полагат приходи в размер на 65 969 лв., съдът е приел, че сумата от 26 485 лв. представлява приход, полагащ се на горепосочените юридически лица за м. 01. и м. 02.2003 г. Съобразно изложеното, СГС е обосновал извода, че спорната сума неправилно е отчетена в счетоводството на жалбоподателя по дебита на сметка 602 - "Разходи за външни услуги", а с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от ЗСч е следвало да намери отражение в сметка 613 - "Разходи за бъдещи периоди", чрез която се отчитат разходите, които са извършени през отчетния период, но се отнасят за бъдещи периоди. В тази връзка съдът е приел, че разходите в размер на 26 485 лв. се явяват отчетени в нарушение на счетоводните изисквания, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.). На следващо място първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ, тъй като същото не е взело предвид всички съдържащи се по делото писмени доказателства - ГДД на жалбоподателя и отчет за приходите и разходите за 2002 г. В обстоятелствената част на заключението си вещото лице изрично е заявило, че тези доказателства не са представени по делото, макар същите да се съдържат в данъчната преписка. Съобразно горното, съдът е приел, че ДЗЛ не е оборило констатациите в ДРА и е отхвърлил жалбата му като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. СГС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Правилно съдът е приел, че финансовият резултат за 2002 г. следва да бъде увеличен по реда на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО със сумата 26 485 лв. като разлика между начислените текущи разходи и съпоставимите на признатите приходи - разходи. Законосъобразен е изводът на съда за извършени разходи от касатора, отчетени от същия в нарушение на счетоводните изисквания. Преведените суми от касатора на юридически лица, участващи в сдружението за 2002 г., а именно - на ВТУ "Св. Св. Кирил и Методи" и на АФОК, не са съответни и не отговарят на взетото решение от Общото събрание на сдружението от 04.10.2002 г., като надвишават като цяло полагащата се сума за тях с 26 485 лв. Тъй като цитираната сума се отнася за бъдещ период - зимен семестър, е следвало същата да се отчете не в сметка "Разходи за външни услуги", а в сметка "Разходи за бъдещи периоди". Правилно е прието от съда, че е допуснато нарушение на принципа на съпоставимост на приходите с разходите, съгласно чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗСч. Разходите в размер на 26 485 лв. са отчетени в нарушение на счетоводните изисквания, поради което правилно е приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.). В тази връзка законосъобразен се явява изводът на съда, че констатациите на данъчния орган, на основание чл. 108, ал. 8 от ДПК (отм.), са приети за верни, тъй като същите не са оборени по надлежния ред. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на СГС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, първо А отделение,