Решение № 1753 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2012 г.

Решение № 1753 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4733/2012 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Полифарм -Десислава Грозданова", със седалище град София, срещу решение № 558/07.02.2012 г. по адм. д. № 915/2010 г. на Административен съд - София-град. В жалбата са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на решението като постановено в нарушение на материалния закон и нарушение на процесуални правила - касационно-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отменяне на решението и уважаване на исковите претенции по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, ведно с разноски за двете инстанции. Ответникът по делото - Национална здравноосигурителна каса, представлявана от юрк. Митева, оспорва касационните възражения и моли да бъде оставено в сила като правилно първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - София-град, е отхвърлил предявената искова молба от ЕТ "Полифарм - Десислава Грозданова" срещу Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК), с която се иска да бъде осъдена последната за обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи за периода от 01.02.2005 г. до 31.01.2008 г. в размер на 24 792,94 лв. произтичащи от незаконосъобразното административно действие на НЗОК, изразяващо се в намаляване на надценката на лекарствата на дребно, както и се претендира сумата от 8102,47 лв. обезщетение за пропуснати ползи за периода от 01.02.2008 г. до 31.12.2008 г., следващи от незаконосъобразен акт на НЗОК - указание за работа с лекарствен списък РД-16-3 от 10.01.2008 г., отменено с решение № 6726 от 06.06.2008 г. на ВАС по адм. дело № 2762/2008 г., като отхвърля претенцията за законова лихва върху двете суми от предявяването на исковата молба. Анализирайки доказателствата по делото, съдът приел, че исковата претенция, обхващаща периода 01.02.2005 г. до 31.01.2008 г., е неоснователна, тъй като действията на НЗОК, изразени в налагането на клауза за предоставяне от фармацевта на отстъпка в размер на 8% от пределната цена на НЗОК на лекарствените продукти, са волеизявления от гражданскоправен характер. Според съда, редът за констатиране на недействителност на договорните отношения между ищеца и ответника, възникнали в условията на злоупотреба с монополно положение от страна на ответника, не може да стане в хода на производство по АПК. Посочено е, че АССГ не може да констатира, че е нищожно административно действие или незаконосъобразно и да присъди вреди от него - тъй като няма административно правоотношение довело до подобно действие. По отношение на втората претенция, съдът е посочил, че същата е неоснователна, тъй като актът на НЗОК - указание за работа с лекарствен списък РД-16-3 от 10.01.2008 г., посочен от ищеца като причинител на вредоносния резултат, е подзаконов нормативен акт, а вреди от нормативен акт не могат да се търсят. Според съда, когато има нормативен акт, то правилото за поведение с оглед общия си абстрактен характер изисква, че за да се приложи следва да бъдат издадени конкретни административни актове, действия или бездействия, които от своя страна могат да засегнат негативно интересите на своя адресат, т. е. връзката между вредите и нормативния акт е опосредена от конкретен административен акт, издаден в изпълнение на същия този нормативен акт. Допълнителен мотив на съда, обосноваващ извода му за неоснователност на втората претенция, е че за периода, за който се търсят вредите т. е. от 01.02.2008 г. до 31.12.2008 г. (а не от 29.01.2005 г.) от експертизата на вещото лице не се установява конкретната пропусната полза от 8102,47 лв., като е визирана друга стойност за целия период от три години. Посочено е също така, че и по двете претенции причинната връзка между поведението на НЗОК и настъпилите вреди за ищеца не е пряка и непосредствена, а опосредена, тъй като търговецът като изпълнител по договорите с НЗОК е плащал въпросната отстъпка от 8 %, защото се е съгласил на същата т. е. изпълнението на договора е следствие от това, че същият има за страните силата на закон, която сила самите страни в частност ищецът, е придал със своето доброволно волеизявление за сключване на договора. Следователно според съда ищецът "плаща" отстъпката следствие от собствените си действия по изпълнение на договора и ако търпи вреди в лицето на пропуснати ползи същите са причинени от неговото действие и решението му да извършва продажби при посочената надценка от 8% е следствие от собствената му преценка като свободен субект, а не от налагането й от ответника. Решението е правилно като краен резултат. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая ищецът е изпълнител по договори за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от касата, като чл. 23, ал. 2 от тези договори предвижда предоставянето от фармацевта на отстъпка от 8% от пределната цена. С волеизявлението си за сключване на договора изпълнителят доброволно е възприел приложимостта на клаузата за отстъпката и обективно е имал познанието за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляването на печалбата на аптеката. Важно е да се отбележи, че директорът на НЗОК няма правомощия да разпореди сключването на договора. НЗОК е страна по облигационен договор, което изключва фактическо незаконосъобразно действие по смисъла на чл. 250 АПК. Позоваването в тази насока на решението на КЗК относно наложена санкция на НЗОК за нарушение по чл. 18, т. 1 от ЗЗК (отм.), не променя облигационния характер по договора и качеството на НЗОК като страна, имаща своето монополно пазарно положение, с което същата е и злоупотребила. Съответната отговорност за неспазване от страна на НЗОК на забраната за злоупотреба на монополното положение следа да се реализира по общия исков ред. Аргумент в тази посока е и чл. 104 от ЗЗК, който макар и да не е действаща норма към процесния период е приложим към момента на подаване на иска. Съгласно чл. 104, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗК, исковете за обезщетяване на причинени вреди вследствие на извършени нарушения по ЗЗК се предявяват по реда на ГПК. Безспорно чл. 46, ал. 1 от Националния рамков договор между НЗОК, Български лекарски съюз (БЛС) и Съюза на стоматолозите (ССт) в България от 2005 г. оправомощава НЗОК да изготвя общи условия за сключване на договори с аптеки за отпускане на лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК, което ги индивидуализира като типови договори. Тези общи и задължителни условия, включени в договорите и пораждащи правоотношенията на собствениците на аптеки с НЗОК, както бе посочено по горе, по своето съдържание са облигационни правоотношения и по отношение на тях са приложими правилата на договорното право. Ето защо, като се отчете особеното правно положение на НЗОК като орган за осъществяване на задължителното здравно осигуряване (чл. 6, ал. 1 ЗЗО) и характера на отношенията, които регулират договорите с касата. НЗОК действа като орган на власт само в случаите, при които упражнява санкционни правомощия за неизпълнение на договора (в този смисъл ТП на ВАС № 5/2007 г.). При липсата на изрична правна уредба между аптеките и НЗОК не може да се приеме, че е налице основание възникването, съдържанието и прекратяването на договорите между тях да бъдат квалифицирани като отношения, подчинени на административна дейност и контрол. Законосъобразно съдът е приел за неоснователно позоваването от ищеца на частичната съдебна отмяна на Указание за работа с лекарствен списък № РД-16-3/10.01.2008 г. на директора на НЗОК, в приложение № 2 от което са определени пределни цени на изрично посочени лекарствени средства, като обуславящ вредите факт. В предвид наличието на облигационни отношения между страните, част от съдържанието на които е предоставянето на процесната отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, не би могло да се обоснове пряка причинна връзка между отмяната на указанията и конкретните вреди. Отмяната на нормативен акт, за разлика от тези на индивидуален и общ административен акт, действа занапред, а не настъпва с обратна сила. През претендирания период от 01.02.2008 г. до 31.12.008 г. административният акт е действал, поради което и съществуването на уредените с него задължения не се засягат от отмяната. В този смисъл е неотносимо и решение № 1784/06.02.2012 г. по адм. дело № 10417/2011 г. на ВАС, обнародвано в ДВ, бр. 46/19.06.2012 г., защото отмяната на нормативния административен акт действа занапред, т. е. не обхваща процесния период. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,