Решение № 8457 от 13.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 557/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) Бургас със седалище и адрес на управление в гр. Бургас на [улица], против Решение 7351 от 07.10.2024 г., постановено по адм. дело 438 по описа за 2024 г. на Административния съд Бургас в неблагоприятната за него част. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ОД на МВР Бургас е осъдена да заплати на Г. З. М. обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 1 000, 00 лв. за периода от 07.10.2023 г. до 08.05.2024 г., причинени му от незаконосъобразно бездействие на администрацията на Районно управление (РУ) Руен при ОД на МВР Бургас, изразяващо се в невръщане на свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) и свидетелството за регистрация, част II, на лек автомобил, марка Фолксваген , модел Голф , с регистрационен [рег. номер], ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба 01.03.2024 г. до окончателното му изплащане. Със същото решение искът за неимуществена обезвреда, предявен от ищеца против ОД на МВР Бургас, е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 2 000, 00 лв. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца съдебни разноски в размер на 310, 00 лв., а ищецът на ответника 100, 00 лв. В отхвърлителната му част решението, като необжалвано от Г. М., е влязло в законна сила. Касационният жалбоподател обжалва първоинстанционното решение в осъдителната му част. Навежда неговата недопустимост и неправилност, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска отмяната му в посочената част. Алтернативно, при преценка от касационната инстанция за основателност на исковата претенция, оспорва присъдения от Административния съд Бургас размер на обезщетението, за който посочва, че е завишен. Претендира разноски за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност, ако ответникът по касация претендира адвокатско възнаграждение в по-висок размер от определения такъв за дела с материален интерес в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ответникът Г. З. М. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Добрич, на [улица], [адрес], оспорва касационната жалба по съображения за неоснователността йq в писмен отговор, подаден в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска решението в осъдителната му част да бъде оставено в сила. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение като обсъди доводите на страните и извърши касационна проверка на обжалвания съдебен акт на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която решението, в обжалваната му част е неблагоприятно и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Административният съд Бургас приел, че е сезиран от Г. М. с искова молба против ОД на МВР Бургас за осъждането на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000, 00 лв., изразяващи се в емоционални страдания (нервно напрежение, неудобство и притеснение от това, че не може да управлява лек автомобил, както и че не може да ползва собственото си моторно превозно средство (МПС)) и причинени му в исковия период 07.10.2023 г. 08.05.2024 г. от незаконосъобразно бездействие на администрацията на РУ Руен при ОД на МВР Бургас да му върне СУМПС [номер] и СРМПС [номер], част II на лек автомобил марка Фолксваген , модел Голф , с регистрационен [рег. номер], ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното му изплащане. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: На 07.10.2023 г. около 17.40 часа на територията на РУ Руен при ОД на МВР Бургас е допуснато пътно-транспортно произшествие (ПТП) с лек автомобил марка Фолксваген , модел Голф , с регистрационен [рег. номер] и водач Г. З. М., който бил откаран със специализиран автомобил до лечебно заведение. Пристигналите на място служители на РУ - Руен иззели СУМПС на водача, СРМПС, част ІІ, на лекия автомобил, управляван от М., полица Гражданска отговорност и зелена карта. Впоследствие, ищецът поискал документите да му бъдат изпратени на настоящия му адрес в гр. Пловдив. На 07.10.2023 г. е съставен Констативен протокол (КП) за ПТП 335р-9579 (л.38 и л. 39 от първоинстанционното дело), а на 11.10.2023 г. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 309 от същата дата л. 40, пак там. На 11.10.2023 г., с писмо, рег. 335р-9744, началникът на РУ - Руен изпратил АУАН и препис от протокола за ПТП на началника на Пето РУ Пловдив за връчване на М.. Като приложения към писмото са описани иззетите СУМПС [номер] и СРМПС [номер], за които изрично е посочено, че следва да се върнат на М. л. 29, пак там. На 20.10.2023 г. АУАН 309/11.10.2023 г. и КП за ПТП 335р-9579/07.10.2023 г. са връчени на М. л. 29 (гръб), пак там. На 16.11.2023 г., въз основа на подписания от М. АУАН е издадено Наказателно постановление (НП) 23-0335-000309, изпратено за връчване на ищеца в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Добрич, ведно със задължителна застраховка Гражданска отговорност . На 14.12.2023 г. ищецът е подал в РУ Руен молба, вх. 335000-4420 с искане да бъде уведомен, дали при тях се съхраняват документите му СУМПС и СРМПС, част II (л. 30, пак там). В отговор (писмо на л. 32 от първоинстанционното дело) началникът на РУ Руен е уведомил, че съставеният на лицето АУАН 309/11.10.2023 г., ведно с препис от КП за ПТП 335р-9579/07.10.2023 г. са изпратени на дата 11.10.2023 г. до началника на Пето РУ при ОД на МВР Пловдив за връчване на ищеца. На 15.12.2023 г., с писмо, рег. 851000-20901, началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Добрич, във връзка с отправена молба от М., го уведомил, че освен НП 23-0335-000309/16.11.2023 г. и застрахователна полица Гражданска отговорност на лек автомобил с регистрационен [рег. номер], не са получавани СУМПС на М. или СРМПС, част II л. 13, пак там. На 21.12.2023 г., с писмо УРИ ПО3000-26956, началникът на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Пловдив, след запитване, уведомил ищеца, че, след обстойна проверка, е установено, че при тях не са изпращани, респ. получавани за съхранение СУМПС [номер] и СРМПС [номер], част II л. 12, пак там. На 21.12.2023 г. с писмо, рег. 335р-12188, началникът на РУ Руен е уведомил началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Пловдив за подадената от ищеца на 14.12.2023 г. молба с искане за установяване и за връщане на СУМПС [номер], СРМПС [номер], полица Гражданска отговорност , зелена карта и платежна квитация, и че следва от тях да бъдат предприети мерки за установяване на тези документи, тъй като са им били изпратени от РУ Руен с писмо, рег. 335р-9744 от 11.10.2023 г. (л. 34, пак там). На 28.12.2023 г., с писмо, рег. 441р-15022, началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР Пловдив уведомил началника на РУ Руен, че писмо, рег. 335р-9744/11.10.2023 г. по описа на РУ Руен е било първоначално изпратено до Пето РУ при ОД на МВР Пловдив, а оттам им е препратено по компетентност, като след получаването му в Четвърто РУ възложеното в него e изпълнено на 20.10.2023 г. По отношение на вписаните в писмото СУМПС, СРМПС и полица Гражданска отговорност е посочено, че след подробно извършена проверка в Четвърто РУ не е установено същите да са получавани от Пето РУ или съответно от РУ Руен, респ. да са били връчени на М. л. 35, пак там. На 29.12.2023 г. началникът на РУ Руен при ОД на МВР Бургас, е изпратил писмо, рег. 335р-12372, до началника на Пето РУ при ОД на МВР Пловдив, с което е поискал да бъде извършена проверка за установяване на документите на М. с оглед връщането им л. 36, пак там. На 15.01.2024 г., с писмо, рег. 444р-559, началникът на Пето РУ при ОД на МВР - Пловдив е уведомил началника на РУ Руен, че веднага след получаване на писмо, рег. 335р-9744/11.10.2023 г., материалите са изпратени на Четвърто РУ при ОД на МВР Пловдив по компетентност л. 37, пак там. На 07.02.2024 г., с писмо, рег. 444000-1230, началникът на Пето РУ при ОД на МВР Пловдив е уведомил адвоката на ищеца, че на 18.10.2023 г. при тях е постъпило писмо, рег. 335р-9744/11.10.2023 г. по описа на РУ Руен за установяване на лицето Г. М. с посочен адрес, обслужван от Четвърто РУ при ОД на МВР Пловдив, поради което още на същата дата материалите са изпратени там за връчване по териториална компетентност (л. 15, пак там). На 07.05.2024 г. М. подал в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Добрич Заявление (л. 78, пак там) за издаване на СУМПС, към което приложил цитираната кореспонденция с РУ Руен, Четвърто и Пето РУ при ОД на МВР Пловдив, и декларация по чл. 160 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). На 08.05.2024 г. му е издадено ново СУМПС [номер], като старото СУМПС [номер] е обявено в Автоматизирана информационна система Български документи за самоличност за невалидно със статус изгубено/откраднато л. 77, пак там. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля С. В. М. приятел на ищеца, кредитирани от съда, като последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел от правна страна, че предявеният от М. против ОД на МВР Бургас иск за неимуществена обезвреда е допустим и основателен до присъдения размер от 1 000, 00 лв. Преценил е, че по казуса е доказано наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на ответника за вреди по ЗОДОВ. Приел е за безспорно установено, че изземването на СУМПС [номер] и СРМПС [номер] се дължи на незаконосъобразно действие на служители на РУ Руен при ОД на МВР Бургас, изразяващо се в обстоятелството, че на 07.10.2023 г., при отчетен отрицателен резултат на теста за употреба на алкохол от ищеца, като участник в ПТП, и без да са налице законовите изисквания по чл. 171, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 172, ал. 4 ЗДвП, служители на ответника са иззели СУМПС и СРМПС на управлявания от М. автомобил. Счел е, че невръщането на документите се явява незаконосъобразно бездействие, като служителите на ответника не са положили необходимите усилия да бъдат в услуга на гражданите и да оправдаят общественото им доверие. Изложил е доводи, че причината за невръщане на СУМПС и СРМПС е правноирелевантна. Посочил е, че липсват доказателства, че всички документи (включително процесните), описани като приложения към писмо, рег. 335р-9744/11.10.2023 г. на началника на РУ Руен са действително изпратени с писмото до Пето РУ при ОД на МВР Пловдив. Допълнил е, че съгласно отговорите на началниците на Четвърто и Пето РУ при ОД на МВР Пловдив, СУМПС и СРМПС не са постъпвали, като приложения към писмото от 11.10.2023 г., и не се съхраняват при тях. Открил е противоречие между изложеното в писмо, рег. 317р-9486 от 12.07.2024 г. на директора на ОД на МВР Пловдив (л. 94 от първоинстанционното дело) и отразеното в писмо, рег. 441р-15022/28.12.2023 г. на началника на Четвърто РУ при ОД на МВР Пловдив (л. 35, пак там). Формирал е извод, че незаконосъобразното бездействие на администрацията на ОД на МВР - Бургас да върне СУМПС и СРМПС на М. е довело до настъпването на твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в нервно напрежение, притеснение и неудобство от невъзможността да управлява МПС, да изпълнява ежедневните си задължения, да се придвижва свободно до университета и работното място и да посещава семейството и приятелите си в гр. Добрич. Определяйки размера на обезщетението за неимуществена обезвреда се е позовал на нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Отчел е характера на причинените неимуществените вреди, обстоятелствата, при които те са настъпили и интензитета им. Мотивиран така, съдът е постановил атакувания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението в осъдителната му част е валидно и допустимо, но е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд необосновано е формирал извод, че ОД на МВР Бургас е материалноправнолегитимираният ответник. От установените фактите по делото не може да се формира категоричния извод, че именно в администрацията на ОД на МВР-Бургас са останали СУМПС [номер] и СРМПС [номер], част II на лек автомобил марка Фолксваген , с регистрационен [рег. номер]. Установено е и е безспорно, че посочените документи са взети от ищеца от служители на ответника, но не е безспорно установено, че те са останали при ответника. На първо място, не може да се сподели извода на първоинстанционния съд, че документите незаконосъобразно са иззети от ищеца. При станалото ПТП, при което са нанесени материални щети, водач на катастрофиралия автомобил е бил ищецът, който е бил с охлузвания, с каквито е бил и пасажерът в автомобила, длъжностните лица от службата за контрол при РУ -Руен при ОД на МВР -Бургас, в изпълнение на закона - 125а ЗДвП са издали протокол за посещението по чл.125 на мястото на пътнотранспортното произшествие във връзка с Наредба Iз-41/12.01.2009г. на министъра на вътрешните работи и председателя на КФН / лист 38 от първоинстанционното дело/. За целите на съставянето на протокола, органите за контрол са извършили справка за данните на водача и МПС - то по съответните документи за това СУМПС и СРМПС. Тоест, въпросните документи са предадени на органите за контрол от ищеца за целите на проверката и съставянето на констативния протокол за ПТП-то, а не са иззети от контролните органи и то незаконосъобразно, както е приел първоинстанционния съд. От данните в протокола, които съвпадат и с твърденията на ищеца, и показанията на св. Р. се установява, че участниците в ПТП-то са откарани в спешен медицински център в Бургас за преглед. Това предприето действие, което е било нормално и наложително за създалата се ситуация около ПТП-то обяснява оставането на документите - СУМПС и СРМПС - част II в контролните органи, съставили протокола за ПТП. Свидетелят Р. е заявил пред съда, че след като е напуснал Спешния център, ищецът не е посетил РУ - Руен. Следователно, СУМПС и СРМПС - част II не са иззети от ищеца от контролните органи, а след проверката им са останали в служителите на ответника за целите на установяване на ПТП-то по надлежния ред, в това число и чрез съставянето на необходимите документи по закон за това, без противопоставяне от страна ищеца и без той да си ги е потърсил лично за връщане в същия ден или близките дни след ПТП-то. Необоснован и неправилен е и изводът на първоинстанционния съд за наличието на незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, за връщане на въпросните документи на ищеца. От разменената кореспонденция между ОД на МВР- Бургас, РУ - Руен, Пето РУ на МВР- Пловдив и Четвърто РУ на МВР - Пловдив се установява, че РУ Руен към ОД на МВР-Бургас твърди, че е изпратило процесните документи до Пето РУ на МВР-Пловдив, за връщането им на ищеца, а Пето и Четвърто РУ на МВР - Пловдив отричат да са ги получили. При тази противоречива информация от разменената кореспонденция между посочените районни управления на МВР, за установяване наличието на бездействие или не на ответника за връщане на документите, съдът е следвало да приложи правилата за разпределяне на доказателствената тежест, както и за формата на доказване на твърдените обстоятелства. Ищецът е този, който следва при пълно и главно доказване да докаже по делото всички предпоставки от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ. В този смисъл, в тежест на ищеца е било да докаже бездействието на ответника за връщане на документите. След като ответникът отрича бездействието, а поддържа, че с писмо рег. 335р-9744/11.10.23г. на РУ-Руен , адресирано до началника на Пето РУ Пловдив е изпратило СУМПС и СРМПС за връщането им на М. и тези документи са описани като приложение 3 и 4 в това писмо, в тежест на ищеца е било да обори материалната доказателствена сила на този официален свидетелстващ документ, съгласно чл.193, ал.3 ГПК. По делото са представени Вътрешни правила за организацията на документооборота в МВР, утвърдени със Заповед 8121з-1013/08.08.2017 г. на министъра на вътрешните работи. В глава втора, раздел първи от тези правила са регламентирани правилата за получаване, регистриране и предаване на входящи документи. Съгласно чл.45, ал.1 от правилата, първоначалната деловодна обработка на документите, получени по реда на чл.44, ал.1, т.1, 2 и 5 / по пощата, по куриер, на ръка от служители на министерството и на други ведомства, граждани, представители на ЮЛ/ включва: проверка на правилността на адресиране, състоянието на пратката, наличността на документите, посочени като приложения към основния документ и тяхната цялост, а по точка 1 и датата на пощенското клеймо. Съгласно ал.4 на същия член, при липсващи приложения, служителят, извършил регистрацията на документа, отразява това писмено в протокол, един екземпляр от който се прилага към документа, а другият се изпраща на подателя. Въз основа на посочените разпоредби следва, че формата на доказване на липсващи приложения към основен документ, изпратен от едно управление на МВР до друго, е писмена - чрез протокол, изготвен от служителят, получил документите. След като по делото не е събран, по искане на ищеца, протокол, изготвен от служител на Пето РУ на МВР - Пловдив или Четвърто РУ на МВР- Пловдив за липсващи документи, описани като приложения по т.3 и т.4 към писмо рег. 335р-9744/11.10.23 г. на РУ-Руен, първоинстанционният съд необосновано и при нарушаване на правилата за доказване е приел за недоказано обстоятелството, че всички описани в писмото документи като приложения са били действително изпратени до Пето РУ на МВР- Пловдив. Нещо повече, по делото пред административния съд е представено писмо от ОД на МВР- Пловдив с рег. 317р-9486/12.07.24г. / лист 94 от делото/, видно от съдържанието на което е, че служителката, получила пратката заявява, че не е установила липса на СРМПС и СУМПС при получаване на писмо рег. 335р-9744/11.10.23г. по описа на РУ Руен при ОДМВР гр. Бургас и, че не е обърнала внимание да липсват посочените документи, поради което не е изготвила протокола. Съдържанието на това писмо подкрепя тезата на ответника, че въпросните документи са изпратени като приложения с писмото му от 11.10.23 година. Първоинстанционният съд е направил съждението, че след като застрахователната полица "ГО" на автомобила на ищеца е изпратена до ОД на МВР Добрич, то тя не е била изпратена като приложение към писмото с рег . 335р-9744/11.10.23 г. на РУ-Руен, в което е описана и, че тази липса не е установена по надлежния ред при получаването на писмото в Пето РУ Пловдив, а впоследствие и в Четвърто РУ Пловдив. Това съждение, макар и логично почива на предположение, а не на доказан факт. Обстоятелството, че въпросните документи не са върнати на ищеца води до логичния извод и до обосновано предположение, че те са останали в някое от управленията или дирекциите на МВР, свързани със случая, но не доказва по категоричен начин бездействието за връщането им на конкретно соченият от ищеца ответник. Като е стигнал до различни изводи, административният съд е направил неправилна преценка на доказателствата по делото и неправилно е приложил правилата за доказване. Решението му като неправилно следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли като недоказан и неоснователен и в частта, в която е бил уважен от първоинстанционния съд. По разноските: И на двете съдебни инстанции ОД на МВР- Бургас чрез процесуалния си представител е направил своевременно искане за присъждане на разноски и възнаграждение за процесуално представителство. С оглед изхода на спора такива следва да му се присъдят в общ размер от 108 лева, от които по 100 лева юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и 8 лева д.т. по касационната жалба. За първоинстанционното производство съдът е присъдил на ответника 100 лева юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото следва да се отмени и решението на административния съд в частта, в която на ищеца са присъдени разноски. Воден от горното и на осн. чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд