Решение № 1157 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11339/2009 г.

Решение № 1157 от 28.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11339/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 87 от ЗУБ във вр. с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Шахрам Амохашеми Дастджерди, гражданин на Иран, срещу Решение № 362/7.08.2009 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В жалбата се възразява, че административният орган при постановяването на своето решение не е обсъдил всички факти и обстоятелства по преписката и е приложил неправилно чл. 8 и 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Ответната страна - председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Шахрам Амохашеми Дастджерди е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 във връзка с чл. 8 и 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. Обжалваният административен акт е законосъобразен. Издаден е от компетентен орган в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От проведените с кандидата интервюта се установява, че същият в периода от 1990 г. до 1999 г. е живял в България с разрешено постоянно пребиваване. През 1999 г. се върнал в Иран и останал в родината си до 2008 г., след което заминал за Турция. Поради нелегалното си пребиваване там, на 19.01.2009 г. е върнат по официален път от турските гранични власти на територията на Република България, тъй като в себе си е имал български документи. При провеждане на интервютата разказва, че иранските власти щели да го обвинят в незаконна връзка с омъжена жена и, че съществува заплаха за неговия живот в тази връзка. Твърдяната заплаха за живота му във връзка с обвинение в прелюбодеяние не се оценява като преследване, по смисъла на определението за бежанец. От изявленията му във връзка с работата му за тайните служби, става ясно че това се е случило преди повече от двадесет години и впоследствие той по никакъв начин не е бил притесняван поради този факт. Иранският гражданин не обосновава страх от преследване по причините посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Относно опасността от изповядваната от него религия - християнство, се установява, че същият е персиец, мюсюлманин шиит (протокол № УП 3665/17.06.2009), съответно не съществува заплаха за неговата сигурност и същият няма пречки да се завърне в Иран, която за него е сигурна страна по произход. Що се касае до отказа за предоставяне на хуманитарен статут, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Причина за напускане на Иран за жалбоподателя са съображения относно получени заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че той е бил принуден да отпътува от Иран поради реална опасност от тежки посегателства. Въпреки твърдяната опасност спрямо жалбоподателя във връзка с налагане на наказание, противоречивите факти, които жалбоподателят излага, налагат извода, че представената бежанска история е недостоверна. С оглед изложеното, правилно в решението е посочено, че не са налице предпоставки за предоставяне бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателят, съобразно предпоставките по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,