Решение № 2604 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12342/2008 г.

Решение № 2604 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12342/2008 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С Решение № 487 от 15.07.2008 год., постановено по адм. д. № 1324/05 г. Варненският окръжен съд, адм. отд., четвърти състав, е отхвърлил жалбата на Красимир Желев Сулев в качеството му на представляващ "Инвест моторс" ООД - гр. Варна, против ДРА № 1304/3.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 691/ 1.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна и е осъдил жалбоподателя да заплати на "ОУИ"-Варна сумата 807,81 лв. разноски по делото. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Инвест мотърс" ООД - гр. Варна чрез пълномощника му адв. Венцислав Антонов Савов. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския окръжен съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ДРА. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Варна не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустими. Разгледана по същество е основателна, макар и не по съображенията, изложени в нея. С решението си Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Красимир Желев Сулев в качеството му на представляващ "Инвест моторс" ООД - гр. Варна, против ДРА № 1304/3.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 691/1.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна. След като окръжният съд е описал подробно цялата фактическа обстановка, установена по време на ревизията, събраните по делото доказателства, становищата на страните същият е приел, че данъчният орган законосъобразно е констатирал, че е налице данъчно събитие - доставка на МПС, което е документирано с издаване на данъчни фактури, подписани от фирмата доставчик, които доставки са облагаеми, но не са регистрирани в дневниците за продажби съгласно чл. 104 от ЗДДС (отм.) и не са включени в справките-декларации за съответния период, поради което дължимия ДДС по тях е начислен с издадения ДРА. Във връзка с възраженията на жалбоподателя относно това, че се касае за техническа грешка на идентификационните номера на автомобилите, съдът е приел, че при такава грешка издадените фактури е следвало да бъдат анулирани, а след като това не е станало, е налице доставка и данъкът е начислен правомерно. Решението на Варненския окръжен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Фактическата обстановка по спора е подробно описана в мотивите на решението, където е възпроизведено съдържанието на ДРА в тази му част. Спорният въпрос се свежда до това налице е основание за начисляване на ДДС на основанията, посочени в ДРА. Настоящата касационна инстанция не споделя констатациите на данъчния орган, които констатации са възприети дословно от окръжния съд, без да бъдат подложени на съответния анализ. От констатациите на ДРА може да бъде направен извод, че счетоводството на ревизираното лице по повод на извършени доставка на автомобили не е редовно водено, което обстоятелство само по себе си е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност, но не и за допълнително начисляване на ДДС, както е направено с ДРА. В хода на ревизията е установено, че по занятие ревизираното дружество е извършвало внос от чужбина на нови автомобили, които са били доставяни на "Файненшъл консулт"-ООД за извършвани на продажба на лизинг. В ДРА се съдържат констатации, че при издаване на фактурите "Инвест моторс" ООД е издавало една и съща фактура с различни основания и за реализация на различни моторни превозни средства, като при насрещна проверка на "Файненшъл консулт" ООД са заприходени тези видове автомобили (съответен номер на двигател и шаси), които са описани във фактурите. Въз основа на извършен анализ е установено, че между двете дружества са разплатени МПС, които не са заведени по първични счетоводни документи в "Инвест моторс" ООД, а едновременно с това същото дружество е издало фактури за реализацията им на "Файненшъл консулт" ООД. В ДРА се съдържат констатации, че при ревизията не са установени първични счетоводни документи за произход на посочените МПС, за които са издадени фактури от "Инвест моторс" и са заприходени в "Файненшъл консулт" ООД - митнически декларации за внос или фактури за покупка в страната. Посочено е още, че ако се вземат предвид обясненията на управителя на дружеството за създадения документооборот, както и това че с "Файненшъл консулт" ООД взаимоотношенията се свеждат до разчет, то установените при насрещните проверки автомобили би трябвало или да са продадени на трети лица или да са налични дружеството. При ревизията е установено, че за товарен автомобил "мицубиши Кантер", и два броя автомобили "мицубиши Аунлендър", подробно описани с номера на рама и двигател на л. 15 от ДРА най-отдолу, не са издавани фактури на трети лица за продажбата им, нито пък са налични в дружеството. Позовавайки се на чл. 6, чл. 7, ал. 1, чл. 24 , чл. 25 и чл. 55 от ЗДДС (отм.) данъчният орган е приел, че издадените фактури № 12/ 19.07.2004 г., № 30/01.10.2004 г. и № 39/05.11.2004 г. за продажба на въпросните автомобили документират извършена доставка, която е облагаема и следва да бъде начислен данък, което не е извършено от ревизираното лице, поради което с ДРА е начислен допълнително ДДС в размер на 21 128,15 лв. Анализът на изложените обстоятелства налагат изводът, че на практика данъчният орган е приравнил издаването на данъчна фактура на данъчно събитие по смисъла на чл. 24 от ЗДДС (отм.), което е послужило и като основание за начисляване на данъка. Този негов извод е неправилен и в противоречие със закона. Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС (отм.) с данък добавена стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Легалното определение на понятието доставка е посочено в чл. 6, ал. 1 от ЗДДС (отм.) и според него доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. От констативната част на ДРА е видно, че по време на ревизията не е установено данъчно-задълженото лице да е придобило било чрез внос, било чрез закупуване в страната, на процесните автомобили. По време на ревизията не е установено също тези същите автомобили, предмет на фактурите, да са били продадени от дружеството на трети лица или да се намират в негово държане. При това положение не може да бъде споделена тезата на данъчния орган, че само с факта издаването на фактурите е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Анализът на съдебната практика по стотици дела показва, че в обратната ситуация, при претенция за данъчен кредит, самите данъчните органи приемат, че само фактът на издадена фактура не означава реалност на документираната в нея доставка и изискват представяне на допълнителни доказателства, установяващи реалност на доставката. Както бе посочено по-горе, издаването на грешни фактури, които не са анулирани по предвидения в закона ред, дава основание за реализиране на административно-наказателна отговорност на ревизираното лице, но не може да бъде разглеждано като данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 във вр. с чл. 25 от ЗДДС, което да подлежи на облагане по силата на чл. 55 от същия закон. Още повече че последния не съдържа норма като тази на чл. 85 от сега действащия ЗДДС (в сила от 1.01.2007 г.), според която данъкът е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112. Като е приел друго и е отхвърлил жалбата против ДРА като неоснователна, Варненският окръжен съд е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което ДРА № 1304/03.06.2005 г., издаден от данъчен орган при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 691/1.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, бъде отменен в частта му, в която на "Инвест моторс"-ООД е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 21 128, 15лв. и лихва за забава в размер на 2 262,15 лв. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,