Решение № 5754 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14139/2011 г.

Решение № 5754 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14139/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Полина Павлова и Петър Петров, процесуални представители на Директора на Агенция "Митници", срещу решение № 4084/25.08.2011 г. по адм. дело № 5447/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отменено по жалба на "Ин тайм карго" ООД град София решение № 163/19.03.2010 г., издадено от директора на Агенция митници, с което е отхвърлено искане № BG0406897950012/25.05.2009 г. за издаване сертификат за одобрен икономически оператор "Митнически опростявания/ сигурност и безопасност" на дружеството и преписката е върната за произнасяне по искането. Твърди, че обжалваното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и присъждане на всички разноски по делото. Ответникът - "Ин Тайм карго" ООД град София, чрез процесуален представител адв. Тодорова ангажира становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменено по жалба на "Ин тайм карго" ООД град София решение № 163/19.03.2010 г., издадено от директора на Агенция митници, с което е отхвърлено искане № BG0406897950012/25.05.2009 г. за издаване сертификат за одобрен икономически оператор "Митнически опростявания/ сигурност и безопасност" на дружеството и преписката е върната за произнасяне по искането. При постановяване на решението административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в предписаните от закона форма и съдържание, при спазена административна процедура но в нарушение на материалния закон при преценка относно изпълнението на критериите за издаване сертификата, което налага неговата отмяна и връщане на преписката за ново произнасяне по искането на дружеството за издаване сертификат за ОИО. Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на събраните доказателства. Установил е, че искането пред Директора на Агенция Митници е подадено за издаване на сертификат за ОИО Сертификат за митнически опростявания/ Сигурност и безопасност е депозирано от дружеството на 10.09.2008 г., но е прието за разглеждане на 25.05.2009 г. От страна на митническите органи е извършена проверка относно съответствието на този оператор със статута регламентиран в разпоредбите на Регламент ЕИО № 2913/92 г. на Съвета от 12.10.92г за създаване Митническия кодекс на общността, изменен с регламент ЕО № 648/2005 г. На Европейския парламент и Съвета и разпоредбите на регламент ЕИО № 2454/93 г. на Комисията, въвеждащ разпоредбите за прилагане Митническия кодекс на Общност, който е изменен с Регламент № 1875/2006 г. чл. 14- чл. 14ч. Съгласно ал. 5 от преамбюла, тези икономически оператори следва да се различават в положителен смисъл от други икономически оператори, за да бъдат разглеждани като надеждни партньори във веригата за доставки. С решение № 163/19.03.2010 г. подаденото искане за издаване на сертификат за митнически опростявания/ сигурност и безопасност е отхъврлено въз основа на следните основания: 1. Наличие на акт за установяване на митническо нарушение № 347/30.09.2009 г. издаден по отношение на управителя на дружеството заявител- Райко Николов Белопитов- неизпълнение на изискването по чл. 14з от Регламент ЕИО 2454/93; 2.неизпълнение на критерия за задоволителна система за управление на търговската и когато е уместно на транспортната документация съгласно чл. 5а, § 2 от Регламент ЕИО 2913/92 и чл. 14и от регламент 2454/93; 3. неизпълнение на условието за финансова платежоспособност съгласно чл. 5а, § 2 от Регламент ЕИО № 2913/92 и чл. 14й от Регламент 2459/93 г. По точка първа от решението на Директора на Агенция Митници административният съд е приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме, че отчетът за съответствие с митническите правила на дружеството заявител не отговаря на критерия по чл. 5, § 2 първо тире от кодекса. По делото не са налице доказателства, които да установяват нарушение на митническите правила на лицата, визирани в нормата на чл. 14з от Регламент ЕИО № 2454/93 г. в рамките на посочения три годишен период, предшестващ датата 10.09.2008 г. По отношение на втория критерий с оглед на установените по делото факти съдът е приел, че дружеството е доказало спазване на критериите по чл. 14и, б"а", б"г" от регламент ЕИО№ 2454/93 г. тълкувани във връзка с указанията, дадени в Ръководство"Оторизирани икономически оператори" ТАХUD/2006/1450 от 29.06.2007 г. на Европейската комисия, Генерална дирекция"Данъчно облагане и митнически съюз"Митническа политика, Управление на риска, сигурност и специфичен контрол - да поддържа счетоводна система, която е съвместима с общоприетите счетоводни принципи прилагани в държавата-членка, където се съхраняват сметките и която ще улесни одиторския митнически контрол и кандидатът да има административна организация, която съответства на вида и размера на фирмата и която е подходяща за управление движението на стоки и има вътрешен контрол, с който могат да се установяват незаконни и нередовни операции. Тези изводи на съда се подкрепят и от заключението на съдебно- техническата експертиза, неоспорено от страните, където вещото лице е посочило, че е налице връзка между счетоводния софтуерен продукт "Ажур L5" и програмния продукт използван от дружеството за администриране на спедиторска дейност "Алфа Агент" в "ИН Тайм карго" ООД. Съществува и изградена връзка между логистичния програмен продукт "Е2К" и счетоводния продукт "АжурL5". По отношение на приложението на третия критерий- по чл. 14й от Регламент ЕИО 2454/93 г. "финансова стабилност" решението на Директора на Агенция Митници е незаконосъобразно на осн. чл. 146, т. 2 от АПК. В мотивите на решението не са посочени конкретни коефициенти и стойности по анализираните и сравнявани показатели, което пречи да бъде извършена преценка относно липсата или наличието на изброените критерии. При така установената фактическа обстановка, която се възприема и от касационната инстанция, административният съд е приел за необосновани изводите на митническия орган за това, че към 19.03.2010 г. "Ин тайм карго" ООД не е изпълнил критериите за предоставяне на статут на одобрен икономически оператор, регламентирани в разпоредбите на Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. за създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с регламент /ЕО/ № 648/2005 на Европейския парламент и в Регламент № 2454/93 г. на Комисията въвеждащ разпоредбите за прилагане на Митническия кодекс на Общността, изменен с Регламент № 1875/2006 г. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд намира така постановеното решение за правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Атакуваното решение е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти и е изложил мотиви, които настоящата инстанция изцяло споделя. При правилна преценка на всички доказателства по делото, събрани в административната и съдебната фаза на производството, съдът е обосновал правилния извод, че твърденията на агенция "Митници", че към 19.03.2010 г. за "Ин тайм карго" ООД не са били налице условията за издаване на сертификат за одобрен икономически оператор"Митнически опростявания/ сигурност и безопасност са необосновани и недоказани. Съобразявайки всички относими обстоятелства правилно първоинстанционният съд е приел, че "Ин тайм карго " ООД отговаря изцяло на критериите посочени в чл. 14 от регламент № 2454/93 г., послужили като отказ за издаване сертификат за ОИО. По отношение на спазването на изискването на чл. 14з от Регламент № 2454/93г правилно е констатирано, че изводите на директора на Агенция митници за това, че дружеството не отговаря на това изискване са в противоречие с приложимия материален закон. Цитираната норма предвижда, че отчетът за съответствие с митническите изисквания, посочени в чл. 5а, § 2,първо тире то Кодекса се смята за съответстващ, ако през последните три години, които предшестват подаването на заявлението, никакво сериозно нарушение или повторни нарушения на митническите правила не са допускани от следните лица: 1.заявителя; 2.лицата, отговорни за дружеството заявител или тези, които осъществяват контрол над неговото управление. В случая дружеството е подала искане за издаване на сертификат с вх. № ИОИО/15 от 10.09.2008 г. По делото не са налице доказателства, които да установяват нарушение на митническите правила от лицата визирани в нормата в рамките на посочения тригодишен период, предшестващ датата 10.09.2008 г. От писмо с вх. № 9999-0365/15.02.2010 г. на Началника на митница Аерогара София е видно, че по отношение на дружеството няма констатирани нарушения на митническото законодателство за периода 1.01.2006 г.- 31.12.2009 г. Действително, по отношение на управителя на дружеството има издаден АУМН. Този акт обаче е издаден в хода на самото административно производство, след подаване на искането за сертификат. Няма данни и доказателства, че така образуваното административнонаказателно производство е приключило с издаването на наказателно постановление. Съобразявайки всички относими обстоятелства правилно административния съд е приел, че "Ин тайм карго" ООД, отговаря изцяло и на критериите посочени в чл. 14и от Регламент № 2454/93 г. По време на проверката е установено, че дружеството разполага със счетоводна система, която отговаря на общоприетите счетоводни принципи, прилагани в държавата-членка, където се води счетоводството и която улеснява митническия контрол, каквото задължение е предвидено в Регламента. Дружеството има и административна организация, която съответства на вида и размера на фирмата и която е подходяща за управление движението на стоки. Има изграден и вътрешен контрол с който могат да се установят незаконни и нередовни операции. Налице е и автоматизирано свързване между управлението на складовата наличност на дружеството и финансовото му управление, съответно между програмните продукти Алфа Агент и Ажур L5. Налице е и връзка между счетоводния софтуерен продукт Ажур L5 и програмния продукт, използван от дружеството за администриране на спедиторската дейност "Алфа Агент" в "Ин тайм карго " ООД. На митническите служители е осигурен достъп до митническите и транспортните отчети. Освен този пряк достъп налице са и данни за предоставяни ежемесечни и ежегодни отчети за временния склад под митнически контрол на "Ин тайм карго" ООД. С оглед на изложеното правилен е извода на съда, че въведените компютърни програми за финансово и счетоводно управление дружеството е обезпечило изпълнението на утвърдените процедури, свързани с организацията на вътрешния контрол за изпълнение на митническите дейности към 19.03.2010 г. В подкрепа на тези изводи е и заключението на вещото лице по изготвената, неоспорена от страните и приета по делото съдебно- техническа експертиза. Ето защо неоснователно се явява възражението на касатора за за липсата на връзка между логистичния продукт Е2К и счетоводния софтуер на фирмата. Никъде в регламента не е предвидено задължение за изграждане на логистична връзка между програмата "Е2К" и счетоводната програма. В т. "в от чл. 5а, § 2 е посочено, че следва дружеството да разполага с логистична система, която да прави разлика между стоки от Общността и извън Общността. Правилни са и изводите на съда, че по приложение на критерия по чл. 14й от Регламент 2454/93 г."финансова стабилност", решението на митническия орган е незаконосъобразно на осн. чл. 146, т. 2 от АПК, доколкото в мотивите не са посочени конкретни коефициенти и стойности по анализираните и сравнявани показатели. Всички аргументи са изложени без да са дадени каквито и да било критерии, обуславящи финансова стабилност у заявителя. Това лишава от една страна съда от възможността да извърши преценка относно липсата или наличието на изброените условия, а от друга ограничава правото на защита на жалбоподателя. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на делото не следва присъждане на претендираните от касатора разноски. Не следва да бъдат присъдени разноски и на ответника, тъй като в настоящето производство не се представени доказателства и списък, че такива са направени. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение