Решение № 3033 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2012 г.

Решение № 3033 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14737/2012 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Велико Търново, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно гл. юрисконсулт Николина Денева Маринова, срещу решение № 498 от 26.10.2012 г. по адм. дело № 795/2012 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение Великотърновският административен съд е отменил решение № 41 от 31.07.2012 г. на касационния жалбоподател, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на Николай Станчев Цонев от гр. Велико Търново срещу разпореждане № РВС-49 от 29.06.2012 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ - гр. Велико Търново. За да постанови този резултат съдът е приел, че за времето от 16.12.2009 г. до 18.12.2009 г. Николай Станчев Цонев е бил в отпуск поради временна неработоспособност, за което обстоятелство е представил два болнични листа, но парично обезщетение за временна неработоспособност е получил само по единия болничен лист (№ 2390681, представен на работодателя ПМГ "В. Друмев"), а по втория болничен лист (№ 2390682, представен на Община Велико Търново) такова обезщетение не било изплатено, защото този осигурител е начислил възнаграждение на Николай Станчев Цонев като общински съветник без да се съобрази с представения от него болничен лист и следователно при този работодател и осигурител няма едновременно плащане на трудово възнаграждение за положен труд като общински съветник и обезщетение за временна неработоспособност, каквото необосновано твърдение поддържал ответникът по жалбата (сега касационен жалбоподател в това касационно производство). Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основани са на следните аргументи: "В мотивите на същото (разпореждане № РВС-49 от 29.06.2012 г.) е посочено, че за периода на временната неработоспособност от 16.12.2009 г. - 18.12.2009 г. лицето е упражнявало трудова дейност на изборна длъжност като общински съветник при Община В. Търново, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство. За цитираният период Николай Цонев е получил пълното възнаграждение, като с това са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 от КСО. В чл. 40, ал. 1 от КСО е регламентирано, че "осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване". Цитираната разпоредба предвижда, че правото на обезщетение възниква и се изплаща само, ако лицето за същото време не е получавало трудово възнаграждение или други възнаграждения, приравнени на него по закон. С оглед заместителния характер на паричните обезщетения по чл. 40, ал. 1 от КСО следва да се направи извода, че неработоспособното лице не може да получава едновременно за едни и същи дни трудово възнаграждение и парично обезщетение за временна неработоспособност. Чрез изплащане на парични обезщетения от ДОО се предоставят финансови средства на осигурените лица в случаите, когато те нямат възможност да получават доходи от положен от тях труд поради настъпване на някое от осигурителните събития, в случая временна неработоспособност. В обжалвания административен акт никъде не се споменава цитираната от съда разпоредба на чл. 46, ал. 1, т. 2 от КСО, още повече че същата е неприложима в случая, поради това че административният орган не изследва дали е нарушен режима предписан от здравните органи, а дали лицето е упражнявало дейност подлежаща на осигуряване и едновременно с това е получило парично обезщетение за временна неработоспособност." Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че изразеното с отмененото от Великотърновския административен съд решение № 41 от 31.07.2012 г. и сега с касационната жалба становище не намира опора в закона. Според чл. 40, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. В мотивите на разпореждане № РВС-49 от 29.06.2012 г., издадено от длъжностно лице по чл. 114, ал. 3 КСО, е посочено, че Николай Станчев Цонев недобросъвестно е получил 63,34 лв. парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № 2390681 (представен за изплащане от осигурителя ПМГ "В. Друмев"), защото за периода на временната неработоспособност от 16.12.2009 г. до 18.12.2009 г. включително е упражнявал трудова дейност на изборна длъжност, което е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство като общински съветник при Община гр. Велико Търново и е получил възнаграждение. Според длъжностното лице в случая била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 КСО, съгласно която парично обезщетение за временна неработоспособност се изплаща вместо трудово възнаграждение. Случаите, при които не се изплаща обезщетение, са изчерпателно изброени в чл. 46 КСО. Процесният случай не попада в обхвата на тази норма. Според чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО контролните органи на НОИ съставят на физическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. Между страните не се спори, че в процесния случай ревизионен акт за начет не е съставян. Следователно, в процесния случай отговорността на Николай Станчев Цонев е основана на тълкуването на правилото по чл. 40, ал. 1 КСО, направено от длъжностното лице по чл. 114, ал. 3 КСО и от касационния жалбоподател. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, обаче, счита, че имуществена отговорност по чл. 114, ал. 1 КСО не може да бъде основана на тълкуване на закон, направено от административен орган или длъжностно лице. По тези съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно по своя резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,