Решение № 27 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8065/2019 г.

Решение № 27 от 3.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8065/2019 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът ЕТ "В. Миланов-Й. Миланова" моли да бъде отменено решение № 314/15.05.2019 г. по адм. д. № 959/2018 г. на АС - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001317009145-091-001/27.06.2018 г. на ТД на НАП - Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си и в молба. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - Пловдив по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 563 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16001317009145-091-001/27.06.2018 г. на ТД на НАП - Пловдив, с който за периода м. 1.2015 г. – м. 11.2017 г. е установен дължим ДДС общо 4087,35 лв с 662,61 лв лихви, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК – данни за укрити приходи и водене на счетоводството по начин, който не позволява да бъде определена данъчната основа за определяне на дължимите данъци. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА в частта за доначислен ДДС за внасяне с лихви върху стойността на извършени продажби на цигари, получени по 25 бр. фактури на "Шампион" ЕООД, подписани за получател от В. Миланов и Й. Миланова, които не са отразени в счетоводството на ревизираното лице. По делото е установен механизмът на доставките по неосчетоводените фактури – с транспорт на доставчика, който е отразил фактурите в счетоводните си регистри по сметки 411-клиенти, 702-приходи от продажби на стоки и 4532-начислен данък за продажбите. Представени са доказателства за извършения транспорт на стоките с автомобил на доставчика, пътни листове до с. Мененкьово, в което се намира обекта на ревизираното лице, установени са и шофьорите на доставчика, извършили транспортирането на стоките и предаването им на ревизираното лице. За доставките и плащането са издавани фискални бонове от мобилно фискално устройство със съдържание на фактура и фискален бон, всички подписани от Миланови, установяващи осъществяване на доставките. Обосновано органите по приходите и съдът са приели, че получените стоки по неосчетоводените фактури са продадени на вътрешния пазар, а приходите от продажбите са укрити. Правилен е изводът на съда, че са налице основания по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Съответен на събраните доказателства е изводът на съда, че не са оборени констатациите в РА по чл. 124, ал. 2 от ДОПК. Неоснователен е доводът на касатора за изчисляване на дължимия ДДС върху разликата между покупна и продажна стойност на стоките, поради наличие на право на приспадане на данъчен кредит по доставните фактури. След като ревизираното лице не е отразило фактурите в дневника за покупки, не е упражнило правото си да претендира право на приспадане на данъчен кредит по тях в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, който за ревизираните периоди от м. 1.2015 г. – м. 11.2017 г. е изтекъл, не може да се позовава на право на приспадане на данъчен кредит в случая. Касаторът поддържа, че е недопустимо да се прави извод за извършени последващи продажби на стоките по неосчетоводените фактури само по предположение. По счетоводни данни стоките не са налични, поради което в случая е приложило прието в решение С-576/15, в което СЕС приема, че при липса на стоки, които са доставени по неосчетоводени от получателя фактури, данъчната администрация може да презюмира, че получателят впоследствие е продал получените стоки на трети лица. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение по делото за 562,50 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIIІ отделение,