Решение № 14233 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2014 г.

Решение № 14233 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна против решение № 686 от 21.03.2014 г. по адм. дело № 3108 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена издадената от касатора заповед № РД-Д-Вн-05-50 от 10.07.2013 г., потвърдена с решение № РД-РД-ВН-03-0021 от 5.08.2013 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - Варна и преписката е върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 8д от ЗСПД (Закон за семейни помощи за деца) като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Весела Стоянова Цветкова от гр. Варна не е взела становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение с предложение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Варна е заповед № РД-Д-Вн-05-50/10.07.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП), гр. Варна, потвърдена с решение № РД-РД-ВН-03-0021/5.08.2013 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Варна, с която на Весела Стоянова Цветкова от гр. Варна е отказано отпускане на месечна добавка за дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст за периода от 1.06.2008 г. до 31.01.2013 г., с мотиви, че за този период детето Александър не е било освидетелствано с експертно решение на ТЕЛК. Решението на Административен съд - Варна, с което оспореният административен акт е частично отменен, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г.), която създава право на месечна добавка в установен от закона размер на родителите, когато отглеждат деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст. След като е подложил на преценка събраните доказателства във връзка със здравословното състояние на детето Александър Захариев Златев, съдът е установил, че от 10.10.2005 г. то е с призната степен на трайно намалена работоспособност 60%, определена с ЕР на ТЕЛК № 220/14.02.2013 г. Няма спор относно факта, че до 31.01.2013 г. е било отглеждано от биологичната си майка, която е упражнила правото по чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД преди изтичане на тримесечния срок по чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД с подадена молба-декларация на 15.02.2013 г. Материалноправната разпоредба на чл. 8д от ЗСПД е в сила от датата 30.03.2010 г. без придадено обратно действие с изрична законова разпоредба, поради което на основание чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД за жалбоподателката е възникнало право на месечна добавка по чл. 8д от ЗСПД от датата 30.03.2010 г., тъй като преди влизане в сила на тази правна норма не е съществувало материалноправно основание за получаване на такава добавка. Така постановеното решение е правилно. Касационните доводи за необоснованост и материалноправни нарушения се преценяват като неоснователни. Съгласно чл. 8д, ал. 1, т. 1 от Закона за семейни помощи за деца (нова - ДВ, бр. 24 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.) родители (осиновители), когато отглеждат деца с трайни увреждания до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, имат право на месечна добавка. С чл. 24а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД) е предвидено, че месечната добавка за дете с трайно увреждане се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, но не повече от 3 години назад, ако молба-декларацията е подадена в 3-месечен срок от датата на решението. От фактическа страна е установено, че жалбоподателката Цветкова отглежда детето си Александър, родено на 23.09.1998 г., на което с ЕР на ТЕЛК за психични заболявания № 0756 от 17.05.2006 г. е определена намалена възможност за социална адаптация 60 на сто при начална дата 10.10.2005 г. за срок до 1.05.2008 г. С ЕР на ТЕЛК за психични заболявания № 220 от 14.02.2013 г. за същото заболяване с диагноза "хиперкинетично разстройство на поведението" на детето е определена същата степен на увреждане и възможност за социална адаптация при същата начална дата на инвалидност за срок до 1.02.2015 г. Не се спори, че молбата да отпускане на добавката е подадена в нормативно установения срок. От анализа на представените доказателства се установява, че през времето от 30.03.2010 г. до 31.01.2013 г. родителят е отглеждал дете с трайни увреждания под 18-годишна възраст. Независимо, че през периода 1.05.2008 г. - 1.02.2013 г. детето не е било освидетелствано, налице са достатъчно данни, че през този период здравословното му състояние е останало непроменено и възможността за социална адаптация не е била подобрена. Налице е предвиденото материалноправно условие от чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД за получаване на исканата месечна добавка, която при спазване на чл. 24а, ал. 6 от ППЗСПД се отпуска 3 години назад от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността (в случая с начална дата 30.03.2010 г.). Като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна в частта, с която на майката е отказано отпускане на месечна добавка чл. 8д, ал. 1, т. 1 от ЗСПД за времето от 30.03.2010 г. до 31.01.2013 г., Административен съд - Варна е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,