Решение № 8800 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2011 г.

Решение № 8800 от 19.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2011 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София, при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, против Решение № 1703/11.04.2011 г., постановено по адм. дело № 9027/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт № 1001004637/31.08.2010 г., издаден от Роза Димитрова Зрънчева на длъжност "инспектор по приходите" при ТД на НАП - гр. София. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на съда за липса на компетентност на лицето, издало обжалвания ревизионен акт, е формиран в противоречие с представените по делото доказателства и е необоснован. В тази насока излага подробни доводи и представя писмени доказателства в тяхна подкрепа. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, и вместо него да постанови друг, по съществото на спора, с който да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт или в условията на евентуалност да върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Голд кар" ЕООД, гр. София, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Възразява, че представените пред касационната инстанция заповеди за установяване на компетентността на лицето, определило органа - издател на ревизионния акт са новосъздадени и антидатирани, като оспорва тяхното съдържание. По същество моли съда да остави в сила обжалваното решение, ведно с присъждане на осъществените в настоящото производство разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура в становището си по съществото на спора дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата отменителни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд - София град е Ревизионен акт № 1001004637/31.08.2010 г., издаден от Роза Димитрова Зрънчева на длъжност "инспектор по приходите" при ТД на НАП - гр. София, в частта, потвърдена и изменена с Решение № 1631/29.10.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, с която са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. юли 2009 г. в размер на 1590.69 лв. и за м. септември 2009 г. в размер на 51 564.36 лв., за корпоративен данък за 2009 г. и съответните лихви за забава и са установени задължения за лихви в общ размер на 3 043.83 лв. "във връзка с доставките на услуги, за които дължимия ДДС е начислен в по-късен данъчен период от този на възникване на данъчното събитие." За да прогласи нищожността на оспорения ревизионен акт, административният съд е изследвал фактическата обстановка, свързана с издаването на заповедта за възлагане на ревизията, на заповедта за продължаване на срока на ревизията и на заповедта за определяне на компетентен орган по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Приел е, че Елена Станкова, заемаща длъжност "старши инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол" не е компетентен орган за издаването на заповед по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, тъй като ревизията е възложена от Даниела Ямборска, в качеството й на началник сектор "Ревизии" в същата дирекция. Със Заповед № РД-01-131 от 22.03.2007 г. Директорът на ТД на НАП - София град е делегирал компетентността по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на органите по приходите, заемащи длъжността "началник сектор /орган по възлагане/ - Ревизии" на Дирекция "ДОК". От представената Заповед на Директора на ТД на НАП от 30.12.2009 г. е установено, че Даниела Ямборска е преназначена на длъжност "Началник сектор Ревизии", Дирекция "Контрол" в ТД на НАП, гр. София, считано от 01.01.2010 г. С оглед липсата на представени доказателства, че тази длъжност е заемана от Елена Станкова към датата на издаване на процесната заповед за определяне на компетентен орган - 19.07.2010 г., както и неустановяването на предпоставки за заместване на органа, възложил ревизията, административният съд е приел, че заемащата длъжността "старши инспектор по приходите" Елена Станкова не е разполагала с материална компетентност да издаде процесната заповед за определяне на компетентен орган, респективно - релевантната ЗОКО е нищожна, което от своя страна води и до недействителността на оспорения ревизионен акт. След осъществената проверка във връзка с релевираните отменителни основания, настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която съдът е прогласил нищожността на ревизионния акт не само в потвърдената и изменена с решението по чл. 155 от ДОПК част, а в неговата цялост. Произнасяйки се по действителността и на тази част от ревизионния акт, която е отменена с решението на Директора на Дирекция "ОУИ" и не е оспорена с жалбата до съда, решаващият състав е постановил своето решение в нарушение на диспозитивното начало в процеса, изключващо възможността съдът да се произнася по свой почин по отношение на законосъобразността на административен акт /част от акт/, досежно който не е бил надлежно сезиран. Обхватът на упражненото право на оспорване определя обема на дължимия от съда контрол за законосъобразност и тази обусловеност не се промяна дори и в случаите при които се констатира наличието на порок, имащ за своя правна последица нищожността на целия административен акт. Допълнителен аргумент за това е и предвидената в специалната разпоредба на чл. 156, ал. 1 от ДОПК положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване пред съд на правото на жалба срещу ревизионен акт. То може да се предяви само относно тази част от него, която задължително е обжалвана по административен ред и не е отменена с решението по чл. 155 от ДОПК. Като не е съобразил това и е прогласил нищожността на ревизионния акт в неговата цялост, съдът е надхвърлил очертания в жалбата предмет на оспорване и се е произнесъл свръхпетитум, поради което обжалваното решение в тази му част е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. В останалата си част, обжалваният съдебен акт е валиден и допустим, но неправилен като постановен при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели и до необоснованост. По аргумент от § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените в кодекса случаи се прилагат разпоредбите на АПК и ГПК. Служебното начало в административния процес е регламентирано като основен негов принцип в разпоредбата на чл. 9 от АПК, съобразно ал. 3 от който, съдът следва да указва на страните, че за някой обстоятелства от значение за делото, те не сочат доказателства. Според чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът е и длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им. В случая, още в жалбата търговското дружество е оспорило компетентността на лицата, издали процесните заповеди за възлагане на ревизия и за определяне на компетентен орган, като изрично е поискало да бъде задължен ответникът да представи доказателства в тази насока. Независимо от това, съдът не е указал изрично на Директора на Дирекция "ОУИ", че не сочи доказателства за правомощието на органа по приходите, издал коментираната ЗОКО, в резултат на което е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка поради допуснато съществено процесуално нарушение. Този извод следва и от представените от касатора в настоящото производство писмени доказателства за установяване на касационните основания - Заповед № РД-01-6/04.01.2010 г. на Директора на ТД на НАП - София, определяща Елена Станкова като заместник на Даниела Ямборска в случаите на нейно отсъствие, молба от последната за ползването на платен годишен отпуск и заповед за разрешение от 10.06.2010 г. С оглед съдържащата се в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, настоящата касационна инстанция не следва да обсъжда доказателствената сила на същите, нито да се произнася по въпроса доколко е допустимо направеното от търговското дружество оспорване на съдържанието на тези официални диспозитивни документи и дали е достоверна посочената в тях дата. При констатираната неизясненост на релевантната фактическа обстановка касационният съд не може да осъществи проверка на материалната законосъобразност на решението, което налага неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който следва да обсъди всички относими към спора доказателства в тяхната съвкупност, въз основа на което да установи релевантната фактическа обстановка и да прецени законосъобразността на оспорения ревизионен акт на всички основания по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Съобразно изхода на спора и на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на оспорването първоинстанционният съд следва да се произнесе по отговорността за разноските за водене на делото и пред касационната инстанция. Така мотивиран и на осн. чл. 222, ал. 2 от АПК, съдът