Решение № 2342 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13546/2017 г.

Решение № 2342 от 22.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13546/2017 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по касационна жалба на кмета на Община гр. А. против решение № 1577 от 4.10.2017 г., постановено по адм. д. № 963/2017 г. по описа на Административен съд гр. П. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му. Ответникът - Бачковска света обител "У. Б.", в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. П. отменя заповед № КД-14-16-1499/15.07.2010 г. на началника на СГКК гр. П., с която е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Б., състоящо се в нанасяне на нови обекти в КККР, а именно два поземлени имота и 5 бр. сгради, промяна в границите на съществуващ обект в КККР и са заличени 3 бр. ПИ в т.ч. и ПИ с идентификатор 02974.12.53, както и се заличават 3 бр. сгради, находящи се в ПИ с идентификатор 02974.11.571. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че Бачковска света обител "У. Б." е вписана в КККР, одобрени със заповед през 2004 г., като собственик на ПИ 02974.12.31. Със заповед от 24.06.2009 г., издадена на основание чл. 53, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 ЗКИР, е одобрено изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри на село Б., община Асеновград като поземлен имот с идентификатор № 02974.12.31 е заличен и са нанесени нови поземлени имоти с идентификатори № 02974.12.52 и № 02974.12.53 и вписването им в кадастралния регистър като собственост на Държавата "без документ за собственост" (идентификатор № 02974.12.52) и на О. А. "без документ за собственост" (идентификатор № 02974.12.53). Тази заповед е отменена с влязло в сила решение на 2.12.2015 г. Заповедта, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд в настоящото производство е издадена на 15.07.2010 г. т.е. преди влизане в сила на предходната заповед, като ПИ с идентификатор № 02974.12.53 е заличен в КККР. При тези данни изводът на съда, че за Бачковска света обител "У. Б." е налице правен интерес от оспорване на заповедта, е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят в първоинстанционното производство е заинтересувано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, като притежаваният от него имот е нанесен в кадастралната карта и вписан в кадастралния регистър. Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР данните по ал. 1 и 2 са доказателство за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Ето защо доводите в касационната жалба, че не са налице доказателства Бачковска света обител "У. Б." да е собственик на ПИ с идентификатор 02974.12.31, са неоснователни. При наличие на спор за материално право между страните същият следва да бъде разрешен по предвидения за това в закона ред. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че при издаване на оспорената заповед актът за непълноти и грешки не е подписан от Бачковска света обител "У. Б." въпреки, че с административният акт се засягат нейни права, предвид отменената с влязло в сила решение предходна заповед за изменение на КККР. Процесната заповед е издадена в процедурата по изменение на кадастралната карта, съобразена с изискванията на чл. 53, ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗКИР (редакцията преди изм. бр. 49 от 13.06.2014 г.), съгласно които разпоредби одобрените кадастрални карти и регистри могат да се изменят, когато съдържат непълноти или грешки, които се установяват на самото място с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. Неподписването на акта от засегнатите от исканото изменение лица е индиция за спор за материално право (ал. 2, чл. 53) и е пречка за допускане на изменението до решаване на спора по съдебен ред, т. е. по общия исков ред . Безспорно е обстоятелството, че изменението касае заличаване на имот с идентификатори 02974.12.53, който е част от площта на имот с идентификатор 02974.12.31, като записания в кадастралния регистър собственик на този имот Бачковска света обител "У. Б.", не е подписал Акта за непълноти и грешки и възразява срещу изменението. Това обстоятелство е пречка за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър и е основание за постановяване на отказ, тъй като административният орган няма правомощия за преценка на титулите за собственост и възраженията по придобивните основания и обема на претендираните права. Именно поради това ЗКИР обвързва законосъобразността на допуснатото изменение на влязлата в сила кадастрална карта изрично с липсата на съгласие за новото нанасяне от вписания в кадастралния регистър собственик, чрез неподписване на Акта за непълноти и грешки. Както правилно отбелязва първоинстанционният съд единственото изключение е предвидено в чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри - акта не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Тази изключителна хипотеза не е налице, поради което изводът на съда за незаконосъобразност на процесната заповед е обоснован и законосъобразен. Следователно като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди О. А. да заплати на Бачковска света обител "У. Б." сумата 1000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,