Решение № 9690 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2009 г.

Решение № 9690 от 15.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5282/2009 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминацията (ЗЗДискр.). Образувано е по жалба на Делчо Видинов Кирилов в качеството му на председател на Дружество "Стрелчанска роза", гр. Стрелча против Решение № 27/10.03.2009 г., постановено по преписка № 103/2008 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД (комисията). Жалбоподателят поддържа оплакване за незаконосъобразност на решението, като по същество преповтаря доводите, релевирани в административното производство. Формулираните в жалбата твърдения водят на извод, че като основание за отмяна на акта се сочи противоречието му с материалния закон и с доказателствата по преписката. Ответникът - КЗД чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли за отхвърлянето й като неоснователна по изложените в хода на делото по същество аргументи за законосъобразност на обжалвания акт. Заинтересованите страни - министърът на земеделието и храните и изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез процесуалните си представители, изразяват становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. По подробно развити в устна пледоария, съответно - в писмени бележки, доводи молят за оставяне на решението на комисията в сила. Представителят на министъра на земеделието и храните прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, констатира, че жалбата е подадена в законния срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна. Производството пред КЗД е образувано по жалба на Делчо Кирилов - председател на Дружество "Стрелчанска роза", гр. Стрелча, в която се съдържат твърдения за осъществявана спрямо розопроизводителите от гр. Стрелча дискриминация за периода 2000 г. - 2007 г. от страна на ДФ "Земеделие" и Министерство на земеделието и горите (понастоящем Министерство на земеделието и храните). Позовавайки се на множество писма и жалби до различни държавни органи, по които не е получил отговор или уважаване на отправените искания, както и на изискванията в Наредба № 14 от 18.05.2001 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в земеделски стопанства по Специалната предприсъединителна програма на Европейския съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България (САПАРД), които счита за обективно неизпълними по отношение на розопроизводителите от конкретния регион, жалбоподателят навежда оплаквания, че е налице неравно третиране на тази категория земеделски производители, изразяваща се в лишаването им на практика от възможности за субсидиране на развиваната от тях дейност за разлика от производителите в други сектори на земеделието, като конкретно се сочи подпомагането на тютюнопроизводителите. Според председателя на Дружество "Стрелчанска роза" създаването на Фонд "Тютюн" съпоставено с липсата на такъв фонд за розата, въпреки исканията на дружеството в тази насока, представлява по-неблагоприятно третиране на българските розопроизводители от гр. Стрелча и поставяне в привилегировано положение на тютюнопроизводителите, като претендираното различно отношение се свързва с признака етническа принадлежност на съответните земеделски стопани. Формулирано е искане за предоставяне на субсидия на розопроизводителите от гр. Стрелча в размер на 42 млн. лева за периода 2000 г. - 2007 г. По жалбата е проведена процедура по проучване съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. Във връзка с предвидената в чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. тригодишна давност, с изтичане на която се погасява правомощието на органа да търси отговорност за нарушение на закона, комисията е включила в обхвата на проучването оплакванията на жалбоподателя, касаещи периода 30.01.2005 г. - 30.01.2008 г., (датата на подаване на жалбата пред КЗД). За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани подробно в атакувания административен акт. След преценка на доказателствения материал и на изложените от страните доводи, комисията е постановила процесното решение, с което е приела за установено, че по отношение на Сдружение на розопроизводителите "Стрелчанска роза" за периода от 30.01.2005 г. до 30.01.2008 г. ответните страни ДФ "Земеделие", представлявана от изпълнителния директор д-р Атанас Кънчев и Министерството на земеделието и горите не са извършили нарушение на ЗЗДискр. и е отхвърлила като неоснователна жалбата на Делчо Видинов Кирилов от гр. Стрелча поради липса на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. За да постанови този резултат, КЗД е приела, че жалбоподателят не е доказал факти, от които да може да се направи извод, че ответниците в административното производство са го третирали неравно. Комисията е установила, че нито Кирилов, нито представляваното от него дружество, са подавали заявление по нормативно установения ред за отпускане на средства от Агенция САПАРД, съответно - не е отказвано финансиране на розопроизводството. От данните по преписката се констатира, че на жалбоподателя многократно е предоставяна информация от страна на ответното министерство за средствата, които биха могли да бъдат отпуснати по специалната предприсъединителна програма, както и за условията и реда за кандидатстване за субсидия. Писмените доказателства сочат, че на Кирилов в качеството му на представляващ дружество "Стрелчанска роза" са указани условията и реда за регистриране на организации на земеделски производители с цел улесняване на достъпа до финансовата подкрепа, предлагана от ДФ "Земеделие" по програма "САПАРД". Видно от приложеното писмо на заместник министъра на земеделието и горите Меглена Плугчиева, жалбоподателят е уведомен за одобрено предложение за редуциране на площите за етерично-маслени култури и многогодишни лечебни растения, както и за намаляване на минималната стойност на инвестициите, като изрично е помолен да представи актуална регистрация на дружеството и информация за неговите членове, с оглед преценяване на представителността и включване на негов представител в състава на постоянната работна група по съответните мерки ("Инвестиции в земеделски стопанства" и "Създаване на организации на производители"). По преписката няма спор, че с изменение на Наредба № 14 от 18.05.2001 г., обнародвано в ДВ, бр. 18/25.02.2005 г., изискваният минимален размер обработваема площ за отглеждане на етеричномаслени култури, каквато е розата, е намален от 1, 0 ха на 0, 5 ха (чл. 17, т. 1), като едновременно с това е намален и минималният размер на одобрените инвестиционни разходи за проект от 10 000 евро на 5 000 евро (чл. 5, ал. 1, т. 3). С писмо на министъра на земеделието и горите от 6.07.2006 г. по повод жалба на Кирилов до Народното събрание същият е уведомен за горепосочените изменения в нормативните изисквания при кандидатстване за субсидии в сектора розопроизводство. Като е взела предвид, че жалбоподателят и семейството му обработват над 0, 6 ха розови масиви, поради което са отговаряли на условията за кандидатстване за финансиране съгласно условията в наредбата след изменението й през 2005 г., но въпреки това не са поискали субсидиране по законоустановения ред, комисията е счела, че жалбоподателят няма правен интерес от обявяване на определения в наредбата минимален размер обработвана площ (0, 5 ха) за дискриминиращ розопроизводителите. Според данните в преписката в отговор на предложението за преминаване на Дружество "Стрелчанска роза" към МЗГ, въз основа на становище от министерството Делчо Кирилов е информиран от Правителствената информационна служба при Министерския съвет, че най-подходяща форма за обединяване усилията на частните розопроизводители и МЗГ се явява създаването на смесено търговско дружество с участието на държавата. Със същото писмо Кирилов е уведомен, че за подробно обсъждане на възможността и целесъобразността за създаване на подобно дружество е необходимо да представи пълна информация за правноорганизационната форма и статута на дружеството, за притежаваното от него имущество, за режима на собствеността, както и цялостна концепция за бъдещото сътрудничество с министерството. В тази връзка комисията е приела, че е извън нейната компетентност да укаже на МЗГ да създаде фонд "Стрелчанска роза" като алтернатива на фонд "Тютюн". Навела е заключение, че образуването на фонд "Тютюн" не води на извод за наличие на по-неблагоприятно третиране спрямо розопроизводителите досежно финансирането, тъй като горепосоченият фонд е създаден като юридическо лице след приемане на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ), т. е. учредяването му е извършено по силата на самия закон, а не по волята на ответното министерство. По отношение на искането за предоставяне на дружеството на 42 млн. лева субсидия за минал период (2000 г. - 2007 г.) административният орган е обосновал в мотивите на решението си липсата на правомощия да се произнесе по същество по този въпрос. Върховният административен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата срещу решението на КЗД за неоснователна. Извършената в изпълнение на чл. 168 от АПК служебна проверка на законосъобразността на административния акт сочи, че същият е издаден от компетентен държавен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи съдържанието на административния акт. Видно от проведеното проучване, органът е извършил пълно, обективно и всестранно изясняване на релевантните за случая факти, при съблюдаване на формулираното в чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация, а именно - страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, следва да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Жалбоподателят не оспорва установената в административното производство фактическа обстановка. Същата се подкрепя от доказателствения материал, поради което се възприема от настоящия съдебен състав като доказана и съответстваща на обективната истина. В решението са изложени обстойни мотиви, обосноваващи постановения правен резултат. Съдържанието на акта сочи, че КЗД е проверила и преценила събраните по преписката доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от АПК е обсъдила обясненията и възраженията на страните. В тази връзка не се споделя оплакването, че като е приела за неотносими към предмета на спора представените от жалбоподателя брошури, копия от публикации в печатни издания, жалби до държавни органи и други писмени материали, комисията е формирала неправилни правни изводи. Видно от характера и съдържанието им, приложените от Кирилов материали не носят информация от значение за спорното правоотношение, нито обуславят извод за наличие на претендираното дискриминационно отношение, поради което, както обосновано е преценила КЗД, са ирелевантни за правилното решаване на конкретния спор. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че комисията е изпълнила регламентираната процедура, като е осигурила в пълна степен правото на защита на страните. Развитие в жалбата до съда доводи не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетите от административния орган правни квалификации. На следващо място, съдът намира, че решението на КЗД е постановено при правилно прилагане на материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Не са налице доказателства, които да водят на заключение за упражнена дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. върху жалбоподателя и членовете на представляваното от него Дружество "Стрелчанска роза" във връзка с предоставянето на субсидии за розопроизводството от ДФ "Земеделие" по програма "САПАРД". Условията и редът за кандидатстване на земеделските производители за отпускане на средства по процесната предприсъединителна програма са изрично регламентирани в Наредба № 14 от 18.05.2001 г., като след влизане в сила на измененията й от 25.02.2005 г., са предвидени по-благоприятни изисквания към производителите на етерично-маслени култури (намаляване наполовина на минималния размер на обработваната земя), на които, както се установява в хода на административното производство, отговаря и жалбоподателят. Приложените по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност сочат на ясно изразена воля от страна на ответните страни за съдействие на представляваното от жалбоподателя дружество в процеса на кандидатстване за субсидии за розопроизводството. По делото обаче няма данни Делчо Кирилов или дружеството да са подавали молба за финансиране съгласно чл. 19 от наредбата, въпреки изрично дадените в тази насока указания от МЗГ. Следователно между жалбоподателя или лицата, които представлява, от една страна и органът с правомощия по одобряване и изплащане на претендираната субсидия (ДФ "Земеделие"), от друга, не е възникнало правоотношение, в рамките на което да са извършени действия на неравно третиране или различно прилагане на наредбата. Не е налице и отказ за субсидиране на розопроизводителите от гр. Стрелча. Ето защо, след като не са кандидатствали пред ДФ "Земеделие" по надлежния ред за получаване на финансова помощ по програма "САПАРД" нито жалбоподателят като розопроизводител, нито дружество "Стрелчанска роза", могат да се позовават на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други производители при сравними сходни белези. Предвид обстоятелството, че не са се възползвали от нормативно предоставената им възможност за получаване на финансова помощ, оплакванията за поставяне на стрелчанските розопроизводители в неравностойно положение в сравнение с останалите земеделски производители се явяват неоснователни. Съществуването на Фонд "Тютюн" и липсата на специален фонд за розопроизводството също не обуславя извод за дискриминиране на розопроизводителите от гр. Стрелча. Както правилно е посочила комисията, създаването към министъра на земеделието и горите на Фонд "Тютюн" за регулиране на производството, изкупуването и търговията с тютюн, е предвидено в специален закон (ЗТТИ), поради което не сочи на дискриминационни действия на ответниците в административното производство спрямо представляваното от жалбоподателя дружество. Заключението на КЗД, че е извън нейната компетентност да се произнесе по искането за изплащане на субсидия за периода 2000 г. - 2007 г., се споделя изцяло от настоящия състав, с оглед установената в случая липса на нарушение на антидискриминационното законодателство, определения във връзка с чл. 52, ал. 1 от ЗЗДискр. предмет на производството от гледна точка на разследвания период, както и отсъствието на законово основание да задължи компетентният орган да изплати субсидия за минал период без договореност между него и жалбоподателя, а при наличие на такава - разрешаването на спора по изпълнението й е извън плоскостта на дискриминацията и не е в правомощията на КЗД. При това положение изводите на комисията, че не е налице извършена от страна на МЗГ (МЗХ) и ДФ "Земеделие" дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр. по отношение на Делчо Кирилов и представляваното от него дружество, съответстват на материалния закон и на събраните по делото доказателства. По изложените съображения съдът намира оспореното решение за законосъобразно. Жалбата се явява неоснователна, поради липса на отменителни основания по чл. 146 от АПК и като такава следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото в настоящата фаза и предвид направеното от процесуалния представител на заинтересованата страна - министъра на земеделието и храните искане за присъждане на деловодни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят - Дружество "Стрелчанска роза" следва да бъде осъдено да заплати на Министерството на земеделието и храните юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 (сто и петдесет) лева. Действително, съгласно чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр. за производствата пред съд по този специален закон не се събират държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда. Тази разпоредба обаче не се отнася за разноските на страните за адвокатско, респективно - юрисконсултско възнаграждение, а касае поемането на разноските по производството от бюджета на съда за свидетели и вещи лица, поради което искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение