Решение № 5065 от 12.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на М. Цонковски, чрез проц. му представител адв. М. Милев, против решение 1239/03 ноември 2022 г., постановено по адм. д. 496/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. Оспорва решението, в частта с характер на прекратително определение, като се иска неговата отмяна. Алтернативно иска, ако съдът не приеме за основателна жалбата, в частта с характер на прекратително определение, да измени процесното решение в частта на присъдените разноски, като присъди размери, които съответстват на изхода процеса и уважената част от жалбата. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и отмяна на решението в обжалваната част. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Производството пред първоинстанционния съд е било образувано след като с решение 2829/24 март 2022 г., постановено по адм. д. 11574/2021 г. на ВАС е отменено решение 962/28 юни 2021 г., постановено по адм. д. 2481/2020 г. на Административен съд Бургас и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Жалбата е била подадена от М. Цонковски срещу Заповед 8-Z-1267/22.10.2020г. на кмета на Община Созопол, с която, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, описан като стоманобетонова тераса, находящ се в поземлен имот с кадастрален идентификатор 67800.8.205, гр. Созопол, както и е посочено след влизане в сила на заповедта да се отправи до М. Цонковски от гр. София, [жк], [адрес] покана за доброволно изпълнение на разпореденото премахване, а в случай на неизпълнение то да се извърши по възлагане на Община Созопол за сметка на лицето. При второто разглеждане на делото първоинстанционният съд е отменил заповедта, в частта по т. 2 и т. З и е оставил без разглеждане жалбата на М. Цонковски, в частта по т.1 поради липса на правен интерес като е прекратил производството по делото в тази част. Осъдил е Община Созопол да заплати на М. Цонковски разноски по делото в размер на 1190 лв., а последният да заплати на Община Созопол сумата от 1080 лв. Първоинстанционното решение в отменената част не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението, в обжалваната част, е валидно и допустимо, но неправилно в частта, с която жалбата срещу заповедта се оставя без разглеждане, частта по т. 1. Решението, в посочената част, има характер на определение и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и в нарушение на материалния закон. В ЗУТ няма специална норма относно правото на жалба срещу заповедите за премахване на незаконен строеж, затова съгласно чл. 219, ал.3 ЗУТ се прилага чл. 147 АПК. Според него право да оспорят административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Нормата е израз на прогласената в чл. 120, ал.2 от Конституцията на РБ обща клауза за обжалваемост от гражданите и юридическите лица на всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Под засягане се разбира нарушение или застрашаване на субективни права, свободи и законни интереси, т.е. ограничаване на правната сфера на засегнатия. Нарушение е налице, когато с акта се прекратяват или ограничават субективни права или свободи, отказва се издаването на акт, който е условие за възникването или упражняването на субективни права, или се създават нови или се разширяват съществуващи правни задължения. Застрашаване има когато правата, свободите и интересите все още не са нарушени, но нарушаването им е предстоящо. Засягането трябва да бъде лично и пряко и на защитени от правото права, свободи и законни интереси. При всички случаи засегнат от административния акт е субектът, за който той създава задължения и е посочен като негов адресат. Актът може да засегне права и защитени от правото интереси и на други субекти, които не са негови адресати. Те имат интерес от евентуалната отмяна на акта и затова могат да го обжалват. Правото на жалба не е ограничено от чл. 147 АПК само по отношение на адресатите на акта. Кръгът на засегнатите лица, които се явяват заинтересувани страни в административния процес, е по-широк. Правото на собственост върху строеж е защитено от закона вещно право, притежанието на което обосновава право на жалба срещу заповедта, разпореждаща премахването му и с това пряко застрашаваща го. Поначало заповедта се издава срещу извършителя на незаконния строеж, на когото се възлагат разноските по принудителното изпълнение съгласно чл. 225, ал. 6 ЗУТ. Адресат може да бъде и възложителят на строежа - т. 6, т.е. неговият собственик, когато той е различен от извършителя. Отговорността им е солидарна - чл. 225, ал. 7 ЗУТ. Ако извършителят не е известен и липсват данни да е различен от собственика, то само последният е адресат. Преценката относно правилното посочване на адресата на акта е по същество на спора, а не за допустимостта на оспорването. Разпоредителната част на процесната заповед по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е с делим предмет - той обхваща волеизявление за премахване на строежа като незаконен и възлагане на премахването върху жалбоподателя пред първата инстанция като адресат на акта. При влязлата в сила отмяната на административния акт само в частта на посочения адресат (т. 2 и т.3 на заповедта), вменяваща на жалбоподателя премахването на строежа, остава задължението на съда да провери законосъобразността на административния акт на всички законови изисквания по чл. 146 АПК. Първоинстанционният съд е следвало да изясни и обсъди вида и характеристиките на описания в заповедта незаконен строеж, дали същият е незаконен съобразно посоченото правно основание за издаване на заповедта, да установи годината на неговото изграждане и допустимостта му по правилата и нормите на строителството, а от тук и евентуално търпимостта му, като при необходимост да събере доказателства относно изброените обстоятелства и да направи фактически и правни изводи. В случая това не е направено и касационна проверка за законосъобразност на съдебния акт в тази част не може да бъде извършена. Липсата на мотиви е съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 172а, ал. 2 АПК. Поради изложеното съдебният акт в тази му част следва да се отмени. С оглед необходимостта от изясняване на вида, характера, допустимостта и евентуалната търпимост на наредения за премахване строеж и забраната на чл. 220 АПК тези доказателства да се събират в касационната инстанция, делото следва да се върне на Административен съд Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на М. Цонковски в посочената част. При новото разглеждане на делото, съдът следва да прояви процесуална активност да събере доказателства за релевантните факти, да анализира последните и да се произнесе по подадената жалба, като обсъди всички основания по чл. 146 АПК и изложи съображения в подкрепа на направените изводи. С жалбата се оспорва определението на Административен съд Бургас и в частта с характер на прекратително определение, да измени процесното решение в частта на присъдените разноски, като присъди размери, които съответстват на изхода процеса и уважената част от жалбата. В тази част същата представлява искане по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на съдебния акт в частта за разноските, приложим с оглед разпоредбата на чл.144 АПК. Цитираната разпоредба предоставя възможност на страната в срока за обжалване на решението/определението да претендира неговото изменение, или допълване в частта за разноските от съда, който го е постановил. Следователно Върховният административен съд не е компетентен да се произнесе по искането, поради което производството по делото пред настоящата инстанция следва да бъде прекратено и върнато на първоинстанционния съд, за произнасяне по направеното искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, за изменение на съдебния акт в частта му за разноските. След произнасянето на административния съд, определението по чл. 248, ал. 3 ГПК ще подлежи на обжалване пред ВАС по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК. При този резултат по искането за разноски на касаторът на осн. чл. 226, ал. 3 АПК ще се произнесе първоинстанционния съд. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав