Решение № 15623 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2017 г.

Решение № 15623 от 13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7735/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ към Министерство на правосъдието, срещу Решение № 262/22.05.2017 г., постановено по адм. дело № 127/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта му, с която е уважен предявеният срещу нея иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. В жалбата се излагат доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на закона, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му в обжалваната част като неправилно, като се постанови друго, с което се отхвърли изцяло предявеният иск. Ответникът – Г. Тонев, редовно призован, не се явява и не се представлява по делото, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен в обжалваната му част и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на Г. Тонев против ГД "ИН" София, с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск с правно основание чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на нормални хигиенно-битови условия в периода, в който е бил в наказателна килия в Затвора [населено място]. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения от Тонев иск за сума в размер на 700 лева, ведно със законната лихва до изплащането и и го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от 10000 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищеца в периода на престой в наказателна килия в Затвора [населено място] е претърпял неимуществени вреди, преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, произтичащо от условията за изтърпяване на наказание. При съобразяване изискването на чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС, за определяне на кумулативния ефект върху лицето на установените в случая условия, е определил размера на дължимото се обезщетение при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В частта му, с която предявеният иск е отхвърлен решението не е обжалвано и е влязло в сила. При извършената касационна проверка въз основа на посочените в касационните жалби пороци на решението и при упражняване на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК съдът приема следното: Обжалваното решение е недопустимо в частта му, с която е присъдена законна лихва върху присъдената с него сума за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Ищецът е този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената защита. В случая в исковата молба не се съдържа искане за присъждане на лихва върху претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Произнасяйки се по непредявено искане административният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото в тази му част да се прекрати. В останалата му обжалвана част решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3, на каквито нарушения се основава предявения иск. При установената по делото фактическа обстановка правилно е прието в обжалваното решение неизпълнение на законови задължения от страна на администрацията на Затвора [населено място] към ищеца в периода посочен в исковата молба. От представената по делото справка от ответника и показанията на разпитаните по делото свидетели се установяват част от сочените в исковата молба обстоятелства, на които се основават причинените неимуществени вреди – неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и отопление в помещението, в което ищеца е изтърпял наложеното му наказание. Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия, които надхвърлят неизбежния елемент на страдание и унижение основават наличието на твърдените за претърпени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Законът забранява осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава Държавата да им осигури от една страна, условия за изтърпяване на наложено им наказание, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, в следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. От установеното по делото неизпълнение не следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера на дължимото се обезщетение не съответстват на посочените критерии. При преценката на кумулативното въздействие на установените нарушения върху личността на ищеца, съобразявайки обективното негово състояние и краткия период на въздействие на неблагоприятните условия настоящата инстанция намира, че справедливо е обезщетяване на причинените вреди със сума в размер на 100 лева. С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ГД "ИН" да заплати на Г. Тонев обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода 3.01.2017 г. до 12.01.2017 г. в размер над 100 лева, до присъдената сума от 700 лева като неправилно следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли предявения иск и за този размер. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. Приложимите разпоредби на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. След като те не предвиждат отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска му, то такова в случая не се дължи. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, ал. 3, предл. първо и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение