Решение № 13546 от 12.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3800/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесулания кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Ц. П. К., срещу Решение 7237/24.11.2023 г., по адм. дело 2873/2023 г. по описа на Административен съд София - град, с което е била отхвърлена жалбата на Ц. П. К. срещу Решение 1040-21-143/22.02.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (НОИ) София град, с което е оставена без уважение жалбата на лицето срещу Задължителни предписания ЗД-1-21-01282838/16.01.2023 г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ София град в оспорената му част. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано. Позовавайки се на касационните основания по чл. 209, т.3 АПК, жалбоподателят моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът директорът на ТП на НОИ София град, чрез пълномощник главен юрисконсулт И. Бабурска в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С Решение 7237/24.11.2023 г., по адм. дело 2873/2023 г. по описа на Административен съд София - град, е била отхвърлена жалбата на Ц. П. К. срещу Решение 1040-21-143/22.02.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София - град, потвърждаващо Задължителни предписания ЗД-1-21-01282838/16.01.2023 г. За да достигне до посочения правен резултат, съдът е приел следната фактическа обстановка: Считано от 06.05.2020 г. Ц. П. К. е започнал да се осигурява като самоосигуряващо се лице земеделски производител за рисковете: инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, за общо заболяване и майчинство. Със Заповед ЗР-5-21-01245709/01.12.2022 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО е било възложено извършването на проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя по повод писмо с вх. 1059-21-20353#2/1012-21-1502#1/16.11.2022 г. за извършване на проверка на Ц. П. К. като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2021 г. 31.05.2022 г., към които дати, не било декларирано прекратяване на осигуряването. При извършената проверка в електронния регистър на болничните листове за Ц. П. К. е било установено, че за периода от 01.01.2021 г. до момента на проверката са били издадени следните болнични листове: Е20212681326 за периода 02.11.2021 г. - 15.11.2021 г.; Е20213329352 за периода 15.11.2021 г. - 09.12.2021 г.; Е20213398220 за периода 12.12.2021 г. - 08.01.2022 г.; Е20213398431 за периода 09.01.2022 г. - 28.01.2022 г.; Е20212385122 за периода 07.09.2022 г. - 12.10.2022 г.; Е20212385295 за периода 12.10.2022 г. - 15.11.2022 г. За месеците 04.2021 г., 01.2022 г., подадените данни с декларация обр. 1 съгласно чл. 5, ал. 4 КСО са некоректни, което е констатирано от контролните органи, без отразени дни в болнични, а за месеците 12. 2021 г., 04.2022 г., 06.2022 г., 07.2022 г., 08.2022 г. и 09.2022 г. липсвали подадени данни с декларация обр. 1 съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО от Ц. П. К.. За месец април 2021 г. на Ц. П. К. били издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-00940438/21.06.2021 г. за подаване на коректни данни. За да бъдат изяснени релевантните факти и обстоятелства от контролните органи на ТП на НОИ София град, с писмо, изх. 1012-21 -58# 1/25.01.2023 г. до ТД на НАП София - град, са поискали предоставяне на информация от ТД на НАП, подавани ли са коректни данни с декларации образец 1 на основание чл. 5, ал. 4 от КСО от Ц. П. К. за периодите: 01.11.2021 г. - 30.11.2021 г. с код за "Вид осигурен" - "13", с месечен осигурителен доход в размер на 19,10 лв. за 1 отработен ден, с осигурителна вноска в размер на 18, 3% и 21 работни дни с обезщетение за временна неработоспособност; 01.01.2022 г. 31.01.2022 г. с код за "Вид осигурен" - "13", с месечен осигурителен доход в размер на 84 лв. за 16 отработени дни, с осигурителна вноска в размер на 18, 3% и 4 работни дни с обезщетение за временна неработоспособност; 01.12.2021 г. - 31.12.2021 г. с код за "Вид осигурен" - "13", с месечен осигурителен доход в размер на 00,00 лв. за 20 работни дни с обезщетение за временна неработоспособност; 01.04.2022 г. - 30.04.2022 г. с код за "Вид осигурен" - -13", с месечен осигурителен доход в размер на 710 лв. за пълен отработен месец, с осигурителна вноска в размер на 18, 3%, 01.06.2022 г. - 31.08.2022 г. с код за "Вид осигурен" - "13", с месечен осигурителен доход в размер на 710 лв. за пълни отработени месеци, с осигурителна вноска в размер на 18, 3%;01.09.2022 г. - 30.09.2022 г. с код за "Вид осигурен" - "13", с месечен осигурителен доход в размер на 106,50 лв. за 3 отработени дни, с осигурителна вноска в размер на 18, 3% и 17 работни дни с обезщетение за временна неработоспособност. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и чл. 37 от Инструкция 1/03.04.2015 г. за реда и начина за осъществяване на контролно ревизионна дейност от контролните органи на НОИ на Ц. П. К. са били издадени Задължителни предписания 3Д-1-21-01282838/16.01.2023 г. от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - София град за коригиране на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за месеците : 11. 2021 г.; 01. 2022 г. и за подаване на данни за месеците 12. 2021 г.; 04. 2021 г.; 01.06.2022 г. 31.08.2022 г. и 09. 2022 г., като самоосигуряващо се лице. На 20.01.2023 г. Ц. П. К. с жалба 1012-21-58 оспорил по административен ред Задължителни предписания 3Д-1-21-01282838/16.01.2023 г. След разглеждане и обсъждане на доказателствата по административната преписка, е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Решение 1040-21 -143/22.02.2023 г от директора на ТП на НОИ София град, с което е отхвърлена жалбата на Ц. П. К. и са потвърдени задължителни предписания 3Д-1-21-01282838/16.01.2023 г. Срещу същото решение била подадена жалба с изх. 1012-21-317/20.03.2023 до Административен съд София - град. Първоинстанционният съд при извършения контрол по чл. 168 АПК за законосъобразност на административния акт и на посочените в чл. 146 АПК основания, е достигнал до извода, че оспореното Решение 1040-21-143/22.02.2023 г. е издадено от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия по смисъла на чл. 117, ал. 3 КСО. Спазена е установената от закона форма оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението на Административен съд София - град, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право. Извел е обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), регистрираните земеделски стопани подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Също така, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО, регистрираните земеделски стопани са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред По делото не е спорно, че жалбоподателят Ц. П. К. е декларирал, че е самоосигуряващо се лице (земеделски стопанин) от 06.05.2020 г., като е подал декларация за осигуряване за рисковете инвалидност, старост, смърт, общо заболяване и майчинство. Осигуряването на самоосигуряващите се лица възниква от деня, в който те започват да упражняват трудова дейност съгласно чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО, като за този период се дължат осигурителни вноски. Това осигуряване продължава до прекратяване на трудовата дейност съгласно чл. 10 КСО, като по казуса не е установено, че жалбоподателят е прекратил трудовата си дейност. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба Н-13 от 17.12.2019 г., самоосигуряващите се лица или упълномощени от тях лица подават декларации по образец 1, 3 и 5 съгласно приложение 1, 2 и 3 в компетентната ТД на НАП. Според чл. 4, ал. 1, т. 5 от същата наредба, декларация образец 1 се подава след издадени задължителни предписания от контролните органи на НОИ, когато декларацията се подава след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнася. Тя не трябва да съдържа данни за осигурителен стаж, зачетен по чл. 9, ал. 3 КСО, както и данни само за здравно осигуряване или данък по чл. 42 ЗДДФЛ. Декларация образец 1 може да се подаде и без издаване на задължителни предписания, когато органите по приходите в хода на проверка или ревизия установят, че декларация не е подадена или не е следвало да бъде подадена. АССГ правилно е достигнал до извод, след анализ на писмо с изх. 13-44-00-149#2/27.01.2023 г. на ТД на НАП - София град, че подадените декларации образец 1 за месеците 04, 06 и 08.2022 г. са били отхвърлени, а декларации за месеците 12.2021 г., 07.2022 г. и 09.2022 г. не са подадени от жалбоподателя. Според Констативен протокол КП-5-21-01282833/16.01.2023 г., подадените данни в декларация образец 1 за месец 01.2022 г. съдържат грешки, включително неправилно посочен осигурителен доход и дни за болнични. Задължителните предписания представляват форма на административен контрол, целяща коригиране на отклоненията от законово установените изисквания. Те са предназначени да осигурят съответствие между действителното и правно дължимото, с цел спазване на закона в сферата на осигуряването. Жалбоподателят е бил длъжен да подава необходимите декларации по реда на чл. 5, ал. 4 КСО за съответните периоди (м. 12.2021 г.; м. 01.2022 г.; м. 04.2021 г.; 01.06.2022 г. 31.08.2022 г.; 09.02.2022 г.), като самоосигуряващо се лице, след като за него е възникнало задължение за внасяне на осигурителни вноски. Поради непълно спазване на законовите изисквания за деклариране, съдът правилно е приел, че платените осигурителни вноски, удостоверени с разписки от Изипей, не могат да заместят подадените декларации. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в ползва на ответника по касацията, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, касационният жалбоподател следва да заплати на ТП на НОИ София разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,