Решение № 22 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6068/2007 г.

Решение № 22 от 20.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6068/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанин Силдарева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 2 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. К. от гр. С. срещу решение от 25.06.2007 г. по гр. д. № 1672/2005 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 20.05.2005 г. по гр. д. № 672/2003 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу К. П. К. иск за сумата 8823.30 лв., представляваща обезщетение за ползване на 1/2 ид. ч. от съсобствен недвижим имот - магазин с площ от 24.80 кв. м. в гр. С., ул. ". № 104 за времето от 8.10.1999 г. до 7.10.2002 г., и сумата 1715.51 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за времето до предявяване на иска. Развити са доводи за нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на събраните гласни доказателства и за необоснованост на изводите. Срещу въззивното решение в частта, с която е оставено в сила решение от 20.05.2005 г. по гр. д. № 672/2003 г. на Софийски градски съд, с което е уважен иска по чл. 31, ал. 2 ЗС за сумата 12150.80 лв. обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот магазин на ул. ". № 2 в гр. С. и за сумата 2465.43 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за времето до предявяване на иска е подадена касационна жалба от К. К. с довод за необоснованост на решението, че той е ползвал изцяло имотът през целия период от време посочен в исковата молба. Върховният касационен съд разгледа жалбите и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 218в, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и са допустими. Разгледани по същество са неоснователни. По жалбата на А. К. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че страните са съсобственици на описания недвижим имот, като касаторката се легитимира като собственик на 1/2 ид. ч. придобита както следва: 1/4 ид. ч. по наследяване и договор за покупко-продажба сключен на 21.12.1999 г. с брат й Х. П. за другата 1/4 ид. ч. С гласни доказателства по делото е установено, че в имота е имало вещи и на касаторката, както и че той е ползван от страните по делото за склад, в който са съхранявали стоките, с които са развивали търговска дейност в другия притежаван от тях в съсобственост магазин на ул. ". № 2* магазина на ул. "К" касаторката е съхранявала и техника и оборудване за търговски обект, които вещи са били нейна собственост. Съдът е направил обстоен анализ на свидетелките показания и е приел за установено, че касаторката е била отстранена от ползването на магазина на ул. ". № 2, но не е била възпрепятствана да ползва този на ул. ".. В него тя е държала свои вещи и стоки. Основал е изводите си относно установените относимите за спора факти с гласните доказателства, които е намерил, че не съдържат противоречия. Свидетелят М. е установил че през 2003 г. е отишъл с ответника до склада на ул. ". по повод подаден от живущите в сградата сигнал, че е разбит катинара на вратата на помещението и е видял, че то е необитаемо, извод за което е направил от занемарения му неподдържан вид. Дадените показания от свидетелите кореспондират и на изявлението на касаторката, че в имота са останали нейни вещи. Недоказан е факта, че ответникът не й е давал достъп до помещението. Свидетелските показания не са опровергани. Не са ангажирани други доказателства, установяващи твърдението, че ответникът е ползвал сам целия обект, поради което изводът че искът за присъждане на обезщетение за ползване на притежаваната идеална част от имота от ответника на основание чл. 31, ал. 2 ЗС правилно е намерен за неоснователен. При проверка на решението не се установи да е налице релевираното основание за касирането му, поради което касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а решението в обжалваната част в сила. II. По жалбата на К. К. Решението в обжалваната част е обосновано и законосъобразно. Със събраните гласни доказателства, преценени от съда по реда на чл. 188, ал. 1 ГПК, е установено, че касаторът е развивал търговска дейност в магазина на бул. "П" № 2 съвместното използване на този съсобствен имот е било прекратено през 1993 г., когато той е изгонил сестра си от него със скандал и упражняване на физическо насилие. Свидетелите установяват, че той самостоятелно е развивал търговска дейност и това е продължило и в периода от време, предмет на иска. Твърдението направено в касационната жалба, че касаторът е предлагал да уреди извънсъдебно споровете с ищцата, е правно ирилевентно след като по делото не е установено, тя да е била допусната до магазина и не е опровергано установеното от свидетелите, че той е ползвал целия имот като е развивал стопанска дейност, с което е лишил съсобственицата от възможността да ползва лично имота или да реализира граждански плодове от него. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а решение в обжалваната част в сила. При този изход на касационното производство по двете жалби, разноски за производството не се дължат между страните. По изложените съображения Върховният касационен съд, IV г. о.