Решение № 7298 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2704/2010 г.

ВАСПетчленен състав02.06.2010 г.докладчик Мариника Чернева

Диспозитив

Отхвърля искането на "АНИ - 99" ООД - гр. Монтана, за отмяна на основание чл. 239, т. 6 от АПК на влязлото в сила Решение № 13168 от 28.12.2006 г. по адм. дело № 7330 от 2006 г. на Върховния административен съд - I-А отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7298 от 2.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2704/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 вр. чл. 239, т. 6 от АПК. Образувано е по искане на "АНИ - 99" ООД - гр. Монтана, представлявано от Управителите Борислав Вихрийски и Надка Симеонова Тодорова, за отмяна на влязло в сила Решение № 13168 от 28.12.2006 г. по адм. дело № 7330 от 2006 г. на Върховния административен съд, Първо "А" отделение. Твърди се, че е налице предпоставката по чл. 239, т. 6 от АПК - с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Молителят се позовава на решение от 22.01.2009 г. по жалба № 3991 от 2003 г. на "Булвес" АД срещу Република България. Излагат се доводи, че е налице идентичност между фактическата обстановка и оформените правни изводи по посоченото дело на "Булвес" АД и тези на Върховния административен съд - I-А отделение, и това е достатъчно основание да се приеме, че е налице основание за отмяна на Решение № 13168 от 28.12.2006 г. по адм. дело № 7330 от 2006 г. и връщането му за ново разглеждане. Ответникът - директорът на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП, не взема становище. Върховният административен съд - петчленен състав, намира, че искането за отмяна като подадено в срок и от надлежна страна е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: Основанията за отмяна са посочени изчерпателно и не могат да бъдат прилагани разширително, тъй като отмяната като възможност за страната е изключение от стабилитета на акта. Според визирания текст на чл. 239, т. 6 от АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Нормата е конкретна и не подлежи на тълкуване. Текстът изисква с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. В случая искателят се позовава на решение от 22.01.2009 г. на Европейския съд за защита на правата на човека в Страсбург, съгласно което е установено нарушение на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу Република България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение няма действие по отношение на искателя в настоящото производство "АНИ - 99" ООД - гр. Монтана, и не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила Решение № 13168 от 28.12.2006 г. по адм. дело № 7330 от 2006 г. на Върховния административен съд - I-А отделение. Основание по т. 6 на чл. 239 АПК за отмяна е решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основаните свободи. Такова установено нарушение следва да е налице за конкретния случай, предмет на акта, чиято отмяна се иска. Обратното би означавало посочената разпоредба да е безусловно основание за отмяна на всяко решение на Съда в Страсбург, за което се твърди, че засяга идентичен случай, което разбиране грубо противоречи на извънредния характер на производството по отмяна на влезлите в сила съдебни актове и свързания с тях стабилитет на административните актове. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 6 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав, Първа колегия,

Цитирани разпоредби

1