Решение № 11235 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2018 г.

Решение № 11235 от 18.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1600/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на "Еврокапитал – България" ЕАД, седалище и адрес на управление гр. Б., бул. "А." ..№..., ет. Е и на директора на Дирекция "Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия" в Община Лом срещу Решение № 509 от 07.11.2017 г. на Административен съд, гр. М., постановено по административно дело № 177/2017 г.

С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-25 от 09.03.2017 г. на орган по приходите в Община Лом, в частта, с която на "Еврокапитал - България" ЕАД за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2014 г. са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер на 2 395, 50 лв. и лихви в размер на 2 316, 27 лв. и е отхвърлил жалбата в останалата част за установените за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 9 302, 87 лв. и лихви 1 912, 68 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 7 093, 49 лв.

І. Касационният жалбоподател – "Еврокапитал – България" ЕАД, счита Решение № 509 в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-25, за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приел, че установените в акта нередовности не водят до неговата нищожност. Не е отчел, че неправилно в акта е посочена правната форма на дружеството – АД вместо ЕАД, както и липсва информация относно представляващия дружеството. В мотивите на потвърждаващото решение на ръководителя на звеното за местни приходи тези обстоятелства не са отстранени.

Съдът не се е произнесъл по възражението за изтекла давност по отношение на определените лихви. Неправилно не е приел, че по отношение на лихвите Данъчно-осигурителният процесуален кодекс не се произнася изрично, поради което като акцесорно вземане, те се погасяват с общата давност по Закона за задълженията и договорите.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отмени акт и в оспорената пред касационното инстанция част.

2. Ответникът по касационната жалба на "Еврокапитал – България" ЕАД – директорът на Дирекция "Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия" в Община Лом, счита същата за неоснователно. Сочи, че доводите на "Еврокапитал – България" ЕАД за нищожност на акта за установяване на публично вземане са неоснователни. По отношение на довода за непроизнасяне по възражението за изтекла давност сочи, че такъв довод не е направен своевременно, както и че не са налице предпоставките за приложимост на чл. 171, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Моли съда да остави в сила решението в обжалваната част.

3. Касационният жалбоподател - директорът на Дирекция "Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия" в Община Лом, счита решението в частта, с която се отменя актът за установяване на публично вземане за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът неправилно е приложил чл. 71, т. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Разпоредбата не изисква депото да е собственост на общината, а може да бъде и регионално депо с оглед на задълженията на общината по Закона за управление на отпадъците. Сочи, че законодателят не е обвързал дължимостта на таксата за услугата обезвреждане в депо с дължимостта на другите две услуги, а е посочил, че таксата е недължима само, когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане. Позовава се на заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ, на договорите с "Регионално депо за отпадъци" ЕООД и прави извод за дължимост от "Еврокапитал – България" ЕАД на таксата за обезвреждане на битови отпадъци.

Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на дружеството. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. В. Я., Софийска адвокатска колегия.

4. Ответникът по касационната жалба на директорът на Дирекция "Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия" в Община Лом – "Еврокапитал – България" ЕАД, не взема становище.

5. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба на "Еврокапитал – България" ЕАД и за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия" в Община Лом. Съдът правилно е приел, че оспореният акт не е нищожен на сочените от дружеството основания, както и че задълженията не са погасени по давност. Неправилно съдът е приел, че таксата за обезвреждане на отпадъци в депо е недължима.

ІІ. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационните жалби за допустими – подадени са от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационната жалба на "Еврокапитал – България" ЕАД е неоснователна, а на ръководителя на звеното за местни приходи – основателна.

ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "Еврокапитал – България" ЕАД е собственик на недвижим имот – земя, с площ от 48 480, 00 кв. м., идентификатор 44238.503.308, представляващ урегулиран поземлен имот ІІ-308, кв. 18 от регулационния план на гр. Л., с административен адрес ул. "Л." и отчетна стойност 1 162 865, 75 лв.

2. На 29.06.2010 г. "Еврокапитал – България" ЕАД подава декларация по чл. 14 ЗМДТ за имота и за същия е образувана партида № 130487974001.

3. На 10.01.2012 г. Община Лом сключва с "Регионално депо за отпадъци – М." ЕООД договор за приемане и съхраняване на неопасни твърди битови отпадъци и тяхното депониране в съответствие със Закона за управление на отпадъците. Договорът е със срок до 31.12.2016 г.

4. На 29.10.2012 г. със Заповед № 670, на 28.10.2013 г. със заповед № 643 и на 29.10.2014 г. със Заповед № 534, издадени на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на Община Лом определя услугите по чл. 62 ЗМДТ, които общината ще предоставя и границите на районите, в които ще ги предоставя. За гр. Л. общината предоставя и трите вида услуги. Имотът на "Еврокапитал – България" ЕАД попада в обхвата на заповедите.

5. На 21.12.2012 г., с Решение № 271, на 18.12.2013 г., с Решение № 271, на 22.12.2014 г., с Решение № 609 и на 23.12.2015 г. с Решение № 26 Общински съвет Лом определя за съответните години размерите на таксите за имоти на фирми за сметосъбиране и сметоизвозване, за депониране и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. – 1, 35 на хиляда. С решение № 609 и № 26 общинският съвет освобождава собствениците на незастроени имоти от заплащането на такса сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци.

6. На 06.02.2014 г., със Заповед № 49, кметът на Община Лом определя младши експерт "Контролно-ревизионна дейност и принудително събиране" в отдел Местни данъци и такси" за орган по приходите.

7. На 09.03.2017 г., орган по приходите в Община лом издава Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-25, с който установява на "Еврокапитал – България" ЕАД за периода 01.01.2013 г. – 31.12.2016 г. задължение за данък върху недвижимите имоти в размер на 9 302, 87 лв. и лихви – 1 912, 68 лв. и за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. задължения за такса за битови отпадъци в размер на 9 488, 99 лв. и лихви – 2 316, 27 лв.

8. На 03.04.2017 г., с Решение № 29, директорът на Дирекция "Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия" в Община Лом потвърждава Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-25 от 09.03.2017 г.

9. В хода на съдебното производство съдът приема заключение на съдебна експертиза, която установява размер на дължимия данък, такса и лихва идентични с установеното в акта.

ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният акт за установяване на публично общинско вземане е издаден от компетентен орган. Фактът, че на някои места в акта правно-организационната форма на дружеството е посочена АД вместо ЕАД не представлява съществен порок на акт, който води до нищожност, тъй като дружеството е надлежно идентифицирано с наименование и единен идентификационен код по Булстат.

По отношение на данъка върху недвижимите имоти съдът приема, че дружеството е задължено лице, тъй като е собственик на имота, а размерът на данъка е определен правилно с оглед на декларираната от дружеството отчетна стойност на имота и определените от общинския съвет размери на данъка.

Таксата за сметосъбиране и сметоизвозване е определена само за 2014 г., тъй като за 2013 г. услугата не е предоставена, а за 2015 и 2016 г. дружеството е освободено от нейното заплащане. За 2014 г. не е подавана декларация за освобождаване от заплащане на таксата. Съдът приема, с оглед на доказателствата по делото, че услугата е реално предоставена, а нейният размер е определен правилно в оспорения акт.

Таксата за обезвреждане на битови отпадъци е определена само за 2013 г. и 2014 г., тъй като за 2015 г. и 2016 г. дружеството е освободено от нейното заплащане. Съдът приема, че Община Лом за процесния период няма собствено депо, а ползва въз основа на договор регионалното депо. Съдът приема, че съществуването на депо се свързва с изискващите се разходи за проучване, проектиране, изграждане, поддържане и експлоатация, закриване, мониторинг, включително отчисления по чл. 60 и 64 от Закона за управлението на отпадъците (ЗУО). Тези изчерпателно изброени дейности в случая не се извършват, а таксата се формира на тяхната основа, поради което задължението за този вид услуга е начислено в противоречие с разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. "а" и чл. 8, ал. 1 ЗМДТ. Изискването за спазване на Закона за управление на отпадъците е на собственика на депото, а не на общината. Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт в частта, с която на дружеството са определени задължения в размер на 1 197, 75 лв. за 2013 г., ведно с дължимата лихва, и 1 197, 75 лв. за 2014 г., ведно с дължимата лихва.

По отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване съдът приема, че услугата е предоставяна с оглед на доказателствата по делото, а размерът й е определен правилно.

Съдът приема за неоснователно възражението за изтекла давност на задълженията за такса битови отпадъци с оглед на разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК във вр. с чл. 9 б във вр. с чл. 4 ЗМДТ.

Съдът приема, че задължението за лихва, като акцесорно, е дължимо при неплащане в срок на публичните задължения и установяването й в акта е в съответствие с чл. 165 ДОПК и чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания. С оглед на заключението на съдебната експертиза съдът приема, че размерът на лихвите е определен правилно.

Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения в частта за определените на "Еврокапитал – България" ЕАД задължения за такса за обезвреждане на битови отпадъци за 2013 и 2014 г. в размер на по 1 197, 75 лв. и съответната лихва и отменя акта в тази част. В останалата част приема акта за законосъобразен и отхвърля жалбата.

Изводът на съда за незаконосъобразност на акта в частта за определената такса за битови отпадъци за услугата обезвреждане е неправилен, а изводът му за законосъобразност на акта в останалата част е правилен.

V. По съществото на спора:

1. По касационната жалба на "Еврокапитал – България" ЕАД:

Касационният жалбоподател "Еврокапитал – България" ЕАД счита решението в обжалваната част за неправилно. Две са групите доводи, които излага в подкрепа на твърдяния порок на съдебното решение – за неправилен извод на съда за валидността на оспорения акт и за възражението за изтекла давност в частта за лихвите.

Доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради приемането, че оспореният акт е валиден са неоснователни. Както обосновано приема и съдът фактът, че в акта наименованието на дружеството на някои места е посочено като "Еврокапитал – България" АД, вместо "Еврокапитал – България" ЕАД по никакъв начин не влияе не само на валидността на акта, но и на неговата законосъобразност. В случая правно-организационната форма, в която съществува дружеството, е посочена правилно – акционерно дружество, неточността е само досежно едноличната собственост на капитала, но от този факт не следва, че актът няма адресат. В титулната част на акта дружеството е идентифицирано правилно, при това с посочен единен идентификационен код по Булстат, с адрес за кореспонденция и адрес по чл. 8 ДОПК.

Неоснователен е и доводът на касатора досежно възражението на изтекла давност по отношение на лихвите, поради приложимост към тях на Закона за задълженията и договорите. Задълженията за лихви от неплатени в срок публични задължения, каквито с оглед на чл. 162, ал. 2, т. 1 и 4 ЗОПК са задълженията за данък върху недвижимите имоти и за такса битови отпадъци, са също публични вземания. Съгласно изричната разпоредба на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК лихвите за вземанията по т. 1 – 8, т. е. и за публични вземания от данък върху недвижимите имоти и от такса за битови услуги, са също публични вземания. С оглед на това за тях е приложима предвидената в чл. 171, ал. 1 ДОПК давност. А тя е пет години, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Видно от доказателствата по делото най-старото задължение за лихви на касатора е от 2013 г., което значи, че към датата на постановяване на първоинстанционното съдебно решение петгодишния давностен срок не е изтекъл, без да се броят прекъсванията.

С оглед на горното доводите на "Еврокапитал – България" ЕАД за неправилност на съдебното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на публично общинско вземане № 0524-25 са неоснователни. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила.

2. По касационната жалба на ръководителя на звеното за местни приходи:

Доводите на касатора - директорът на Дирекция "Местни приходи, общинска собственост, управление на общински дружества и предприятия" в Община Лом, за неправилност на съдебното решение са свързани с тълкуването и прилагането на чл. 71, т. 3 ЗМДТ.

Съгласно разпоредбата, редакция към процесния период, таксата за обезвреждане на битови отпадъци не се събира, когато няма депа и други съоръжения за обезвреждане. Разбира се, за да е дължима таксата е необходимо лицето да е субект по смисъла на чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 ЗМДТ, имотът да попада в границите на районите, в които общината предоставя услугата и общината реално да е предоставила услугата. В случая всички тези предпоставки по отношение на "Еврокапитал – България" ЕАД са налице. Фактът, че Община Лом не притежава собствено депо, а ползва регионалното депо въз основа на договор, по никакъв начин не променя нито дължимостта на таксата, нито разходите, които общината има, за да ползва депото и които са посочени в чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ, защото в Закона за управление на отпадъците – чл. 19 – 28, са регламентирани задълженията на органите на местното самоуправление и местната администрация във връзка с управлението на отпадъците и специално във връзка с тяхното обезвреждане. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗУО общините, включени във всеки от регионите, определени с Националния план за управление на отпадъците, създават регионална система за управление на отпадъците, състояща се от регионално депо и/или други съоръжения за третиране на отпадъците. Общините – членове на регионалното сдружение, определят собствеността на регионалното депо и тя може да бъде на общината, която е собственик на терена, може да бъде съсобствена на общините – членове на сдружението, може да бъде собственост на финансиращия частен партньор или съсобственост между него и общините.

Община Лом, видно от публично достъпния Национален план за управление на отпадъците - https: //www. moew. government. bg/static/media/ups/tiny/filebase/Waste/NACIONALEN_PLAN/_/NPUO_2014-2020. pdf, е включена в регионалното сдружение за управление на отпадъците с регион М.. Именно с изграденото от регионалното сдружение регионално депо Община Лом е сключила договор за депониране на отпадъци "Регионално депо за отпадъци – М." ЕООД, находящо се в землището на с. К., поради което задълженията на общината за дейностите, визирани в чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ нито са недължими, нито са отпаднали, нито ще отпаднат, тъй като депото функционира и всички задължения във връзка с неговото функциониране, в т. ч. закриване и мониторинг и за отчисленията по чл. 60 и 64 ЗУП, не са никого друг, а за Община Лом като член на регионалното сдружение на общините в Област М..

Видно от изложеното съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 71, т. 3 ЗМДТ, редакция към процесния период. Това прави решението му в частта, с която е отменил акта за установяване на публично общинско вземане относно такса за обезвреждане на битови отпадъци неправилно. Съдът следва да го отмени в тази част. Делото е изяснено от правна страна. Съдът следва да отхвърли жалбата на "Еврокапитал – България" ЕАД срещу акта в тази част.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора – ръководителя на звеното за местни приходи, искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК съдът следва да осъди "Еврокапитал – България" ЕАД да заплати на Община Лом – юридическото лице, в чиято структура се намира органът – касатор, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателствата по делото са единствено в размер на 300, 00 лв. за депозит за вещото лице като първоинстанционният съд е присъдил от тях 238, 60 лв. Съдът следва да осъди "Еврокапитал – България" ЕАД да заплати разликата до 300, 00 лв. Доказателства за разноски за адвокатско възнаграждение не са представени, поради което не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд